от Elena Iwanowa | апр. 16, 2021 | Oпознай физическото си тяло, Блог, Вкусно, Гръб, Крака, Проект "Невидим свят", Тема 2 - "Светлина"
Патладжан (Solanum melongena)
Патладжанът, наричан още син домат (Solanum melongena) е растение от род Кучешко грозде (Solanum) на семейство Картофови (Solanaceae). Растението дава плод със същото име, който се използва широко като зеленчук в готварството. Патладжанът е близък роднина на домата и картофа и произлиза от Индия и Шри Ланка. Той е едногодишно растение, достигащо 40 – 150 cm на височина, често трънливо, с големи едро нарязани листа, дълги 10 – 20 cm и широко 5 – 10 cm. Цветовете са бели до виолетови, с петделно венче и жълти тичинки. Плодът е месест семков.
Патладжанът е важна хранителна култура, отглеждана заради големите си висящи тъмносини и пурпурни до бели плодове. Той е отглеждан в южна и източна Азия от предисторически времена, но пристига на Запад едва около 1500 г. Многото му арабски и североафрикански имена, както и липсата на древногръцко или латинско име показват, че е пренесен в Средиземноморието от арабите в ранното Средновековие. Научното наименование „мелонгена“ произлиза от арабското име от 16 век за един вид патладжан. Поради принадлежността си към семейство Картофови, навремето са го смятали за отровен.
Суровият плод има донякъде неприятен вкус, но като се сготви, омеква и получава богат, сложен вкус и плътна консистенция. Ако нарязаният патладжан се посоли, изцеди и изплакне, се премахва голяма част от горчивината му. Той е много ценен в кулинарството поради способността си да поглъща големи количества мазнини, позволявайки приготвянето на много богати ястия. Месото му е гладко, а многобройните семена са меки и (както и при домата), годни за ядене с останалите части на плода. Кожата също е годна за ядене, въпреки че много хора предпочитат да я обелят.
Патладжанът се използва в кухните от Япония до Испания. Често се сервира сготвен като в тюрлю гювеч, френския рататуй, левантинската мусака и много южноазиатски ястия. Често го пекат с кожата, докато се овъгли отвън, след което месото се изважда и се сервира студено, смесено с други съставки, например в кьопоолу, близкоизточното баба гануш и подобното гръцко мелитзаносалата. Може също да се нареже на филийки и да се изпържи, евентуално паниран, и да се сервира с различни сосове – подлучен сос от кисело мляко, подлучен доматен сос, сосове на базата на тахини или тамаринд. Може да се напълни със зеленчуци (имамбаялдъ), месо, ориз и др. и да се изпече.
Тъй като произхожда от там, той се използва широко в южноиндийската кухня в самбхар, чътни, къри и коту. Поради многостранността си и широката си употреба както в ежедневната, така и в празничната южноиндийска храна, патладжаните често са наричани „Цар на зеленчуците“ в Южна Индия.
Обелен печен патладжан, смесен с лук и домати и подправки съставлява индийското ястие „баинган ка бхарта“ (наричано също „вангяча бхарта“ на маратхи).
За някои ястия високото съдържание на влага в патладжаните трябва да се отстрани или попие по време на готвене.
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B0%D1%82%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B6%D0%B0%D0%BD
Патладжани – против диабет, холестерол и рак
Патладжанът се превръща в откритие за европейската кухня едва по време на арабските нашествия на Стария континент. Родината на патладжана е Индия, но е минало твърде много време, докато този зеленчук докаже своето право на съществуване в Европа. И за това били виновни древните гърци, за които патладжанът имал репутация на отровно растение.
Патладжанът е природният лекар
След арабските нашествия, въпреки че гръцкият пиар останал далеч в миналото, репутацията на патладжана още дълго останала нееднозначна. Някои смятали, че който хапне от виолетовия зеленчук, рискува да изгуби разсъдъка си. Имало и привърженици на идеята, че патладжанът има качества на афродизиак.
Патладжанът е символ на дълголетието
Научните изследвания доказват, че той има важно участие в здравословния начин на живот. Дори се възприема като символ на дълголетието. Патладжаните съдържат много витамини, захари, ферменти, минерални и дъбилни вещества.
Патладжанът е богат на целулоза, органични киселини и пектин
В тях има белтъци, мазнини, калий, калций, магнезий, натрий, фосфор, сяра, бром, желязо, йод, мед, цинк, хлор и балансиран комплекс от микроелементи и витамини като В1, В2, В6, В9, С, РР и D.
Биологичноактивните вещества в патладжаните подобряват работата на сърдечно-съдовата система. Богати са на целулоза, органични киселини, които стимулират стомашната секреция и чревната перисталтика, пектинови вещества, които подпомагат ликвидирането на проблема със застойните явления в жлъчните пътища и червата, а също възпрепятстват развитието на атеросклероза.
Патладжанът подпомага работата на сърцето
Благодарение на високото съдържание на калий – 238 мг на 100 грама, патладжаните помагат за нормализирането на водно-солевия обмен и подобряват работата на сърцето.
Антоцианите предотвратяват развитието на тумори, намаляват съдържанието на холестерол в кръвта до 50% и повишават усвояването на мазнините.
Патладжанът съдържа антоциани, които предотвратяват развитието на тумори
Благодарение на малкото съдържание на въглехидрати, патладжаните не са твърде калорични и са подходящи при хора, които се борят с килограмите и при болните от захарен диабет. Те засилват способността на инсулина да понижава равнището на захарта в кръвта и активизират производството на еритроцити.
Патладжаните се препоръчват при атеросклероза и анемия
Патладжаните се препоръчват като част от менюто при атеросклероза, различни отоци, подагра, анемия, заболявания на черния дроб и много други болести. Особено е полезен при възрастните хора, които имат по няколко заболявания. Този зеленчук помага при артроза, остеохондроза и остеопороза.
Патладжаните спомагат за укрепването на костите
Благодарение на химическия си състав, патладжанът подпомага възстановяването на хрущялната тъкан и укрепването на костите. Обелката на патладжана помага за укрепване на венците. Тя трябва да се подсуши във фурна за кратко, смила се, залива се с гореща вода и се прави запарка. Добавя се 1 ч. л. сол и устата се плакне с тази смес.
Патладжанът обаче е противопоказен при хора с язва на стомаха и дванадесетопръстника, остри гастрити и стомашно-чревни разстройства, при бъбречно-каменна болеста, пиелонефрити, уремия. При неправилно отглеждане и съхраняване на патладжаните, в тях могат да се натрупат токсини. Не купувайте патладжани, чиято окраска има кафяв, жълт или зелен оттенък. https://agronovinite.com/patladjani-protiv-diabet-holesterol-i-rak/
Авокадото (Persea americana)
Авокадото e растение от семейство лаврови. Произхожда от Централна Америка и е познато от над 8000 години на ацтеките и маите. Названието му (ahuacatl) идва от езика нахуатъл, което в превод означава тестиси, поради приликата на плода с този анатомичен орган. Растението е донесено в Европа от испанците през 17 век. Днес най-големите производители на авокадо са Мексико, Индонезия, САЩ, Бразилия и Колумбия. Големи плантации с авокадо има и в Европа – в Испания и на Корсика.
Дървото вирее във влажни тропически гори и достига височина от около 15 m. Плодът обикновено тежи около 150 – 250 g, но има и сортове с по-едри плодове (до 1 kg), а също и миниатюрни разновидности. Цветът е зелен или кафяво-зелен. Вътрешността съдържа една семка, но често се бърка с костилка поради големината ѝ. Плодът узрява едва след като бъде откъснат от дървото.
Най-популярните сортове авокадо в Европа са „Фуерте“ и „Хас“, като първият се намира от дълги години на пазара в Западна Европа. Авокадо от сорта „Хас“ намира от скоро все по-голямо място на стария континент. „Фуерте“ произлиза първоначално от два сорта авокадо – мексикански и гватемалски. „Фуерте“ са по-големи от „Хас“ и достигат тегло до 400 g и издържат на по-ниски температури при складиране (4 – 6 °C).[3]
Авокадото е плод, богат на минерали и витамини. Богат е на витамините А, С и Е. Съдържа много повече протеини отколкото другите плодове. Полезен е за сърцето и предпазва кръвоносните съдове от запушване. Има антиоксидантно действие. Спомага за изхвърлянето на токсините от организма. Също понижава и високия холестерол. Авокадото е плод, който съдържа желязо, и е много подходящ за болни от анемия. Препоръчва се и като храна за бременни и деца, поради голямото количество витамини, минерали и протеини. Енергийната стойност на 100 g авокадо е почти 165 калории. Друго приложение на авокадото можем да намерим и в козметиката, където се използва под формата на маски, най-подходящи за суха кожа. Маслото от авокадо помага при екземи и витилиго, както се използва и в различни козметични кремове за лице, шампоани и душ-гелове. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%B2%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%B4%D0%BE
Авокадото балансира хормоните и предпазва от рак маточната шийка. Ако всичко все още ви изглежда случайно, замислете се върху факта, че са нужни 9 месеца, за да се развие плодът в матката. Точно толкова са нужни и на авокадото, за да се превърне от цвят в зрял плод.
Авокадо за подмладяване
Авокадото е пълно с най-качествените омега-3 мастни киселини и е сред най-алкализиращите храни. То също съдържа много витамин Е, който е от съществено значение за нежната кожа, блестящата коса и предпазване от бръчки по лицето. https://agronovinite.com/?s=%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%B4%D0%BE
Авокадото попада в списъка на т.нар. суперхрани поради високата си концентрация на полезни нутриенти. По тези показатели прилича много повече на ядките, отколкото на плодовете. Също като тях е висококалорично – едно средно голямо авокадо има 300 калории и 30 г мазнини, 12 г въглехидрати и 4-5 г протеини (повече от всеки друг плод). Този плод притежава доб-ра концентрация на витамини от групата В (с изключение на В12) или по-точно фолиева киселина, ниацин и пантотенова киселина. Авокадото е богато на витамин С, съдържа известни количества витамин А, както и витамин Е. Ценни са съдържащите се в авокадото минерали като калий, магнезий, желязо и манган. Авокадото е богато и на фитонутриенти, като алфа-каротен, кофеинова киселина, изолутеин, лутеин, кумаринова киселина, кверцетин и др.
Важно е авокадото да бъде използвано и балансирано правилно, защото ако става дума за вегетарианско или веганско хранене, то е отличен източник на мазнини, но при хора, чиято диета е по-богата на мазнини, може да превиши калорийния прием и мазнините в менюто.
Авокадото най-често използваме в храненето като зеленчук: в салати, разядки, растителни алтернативи на майонеза, в сандвичи или пълнено с морски дарове, например.
Авокадото е полезно за нервната система, при хронична умора, нарушения в нивата на кръвната захар, инфекции на пикочните пътища, спомага за възстановяване след хирургически намеси. Това е един отличен източник на мононенаситени мастни киселини за енергия и издръжливост.
Когато избираме авокадо, е важно да бъде с непокътната обвивка. Когато леко го притиснем с пръст, той трябва да хлътва, но не и да потъва. Ако се вдлъбне, това означава, че авокадото е презряло. Ако попаднете на незряло авокадо, това не е проблем, защото може да узрее за няколко дни при стайна температура във вашата кухня. Узрелите плодове издържат в хладилник поне 4-5 дни. А незрелите така и не узряват в хладилника, затова не ги дръжте там. За да избегнете почерняване на авокадото, ако вече сте го разрязали, останалата част съхранявайте в хладилника заедно с костилката и/или заедно с парче лимон.
Освен плода, полезно е и маслото от авокадо. Най-често се употребява в козметиката и в различни маски за лице поради богатия му състав на хранителни вещества за кожата – витамин Е, антиоксиданти и др. Маслото от авокадо има противовъзпалително действие за кожата, прави я гладка, здрава и еластична, като се използва за базово масло, т.е. за разтваряне и прилагане на есенциалните масла в козметиката. Най-ефективно е при сърбяща и суха кожа, при напукана кожа, за хидратация и подхранване на кожата, за защита от ултравиолетовото лъчение. При мазна кожа също има благотворно действие, без да оставя лъскави следи. Благодарение на съдържащите се мононенаситени мастни киселини и олеинова кислеина, прониква в дълбочина в косъма на косата, при което я подхранва, без да я омазнява, подхранва скалпа и прави косъма по-здрав.
Някои използват и костилката на авокадото (богата на калий, магнезий и калций), като я слагат в смутито си. С нея може да си приготвите и чай. https://betty.bg/avokado-superplod-s-mnozhestvo-polezni-svojstva/
Разядка от Патладжан и Авокадо
Необходими съставки:
3бр. Патладжан
2бр. Авокадо
2, 3 бр. Чушки(червени и зелени)
1бр. Домат(средно голям или 6бр.чери)
3, 4 скилидки Чесън
1връзка Магданоз(ако обичате)
100гр. Сирене Бри(с люта чушка, по желание)
1бр. Лимон(сок)
Олио/зехтин
Сол на вкус
Хляб от семена
Рецепта:Първата стъпка от рецептата е подготовка на продуктите. Измиваме, изпичаме и обелваме патладжана и чушките. След което се намачкват с ръчен пасатор, добавяме пресования чесън и авокадото. Добавяме домата нарязан на кубчета, ситно нарязания магданоз, олио/зехтин, лимон и сол, по избор и вкус и разбъркваме добре. Сервираме в чиния, като добавяме сиренето за привкус и украса, върху канапе от препечена филийка хляб от семена, по желание.
Красива добавка към чашата ви бяло вино. Наздраве!
от Elena Iwanowa | апр. 16, 2021 | Oпознай физическото си тяло, Блог, Вкусно, Гръб, Крака, Проект "Невидим свят", Тема 2 - "Светлина"
Патладжан (Solanum melongena)
Патладжанът, наричан още син домат (Solanum melongena) е растение от род Кучешко грозде (Solanum) на семейство Картофови (Solanaceae). Растението дава плод със същото име, който се използва широко като зеленчук в готварството. Патладжанът е близък роднина на домата и картофа и произлиза от Индия и Шри Ланка. Той е едногодишно растение, достигащо 40 – 150 cm на височина, често трънливо, с големи едро нарязани листа, дълги 10 – 20 cm и широко 5 – 10 cm. Цветовете са бели до виолетови, с петделно венче и жълти тичинки. Плодът е месест семков.
Патладжанът е важна хранителна култура, отглеждана заради големите си висящи тъмносини и пурпурни до бели плодове. Той е отглеждан в южна и източна Азия от предисторически времена, но пристига на Запад едва около 1500 г. Многото му арабски и североафрикански имена, както и липсата на древногръцко или латинско име показват, че е пренесен в Средиземноморието от арабите в ранното Средновековие. Научното наименование „мелонгена“ произлиза от арабското име от 16 век за един вид патладжан. Поради принадлежността си към семейство Картофови, навремето са го смятали за отровен.
Суровият плод има донякъде неприятен вкус, но като се сготви, омеква и получава богат, сложен вкус и плътна консистенция. Ако нарязаният патладжан се посоли, изцеди и изплакне, се премахва голяма част от горчивината му. Той е много ценен в кулинарството поради способността си да поглъща големи количества мазнини, позволявайки приготвянето на много богати ястия. Месото му е гладко, а многобройните семена са меки и (както и при домата), годни за ядене с останалите части на плода. Кожата също е годна за ядене, въпреки че много хора предпочитат да я обелят.
Патладжанът се използва в кухните от Япония до Испания. Често се сервира сготвен като в тюрлю гювеч, френския рататуй, левантинската мусака и много южноазиатски ястия. Често го пекат с кожата, докато се овъгли отвън, след което месото се изважда и се сервира студено, смесено с други съставки, например в кьопоолу, близкоизточното баба гануш и подобното гръцко мелитзаносалата. Може също да се нареже на филийки и да се изпържи, евентуално паниран, и да се сервира с различни сосове – подлучен сос от кисело мляко, подлучен доматен сос, сосове на базата на тахини или тамаринд. Може да се напълни със зеленчуци (имамбаялдъ), месо, ориз и др. и да се изпече.
Тъй като произхожда от там, той се използва широко в южноиндийската кухня в самбхар, чътни, къри и коту. Поради многостранността си и широката си употреба както в ежедневната, така и в празничната южноиндийска храна, патладжаните често са наричани „Цар на зеленчуците“ в Южна Индия.
Обелен печен патладжан, смесен с лук и домати и подправки съставлява индийското ястие „баинган ка бхарта“ (наричано също „вангяча бхарта“ на маратхи).
За някои ястия високото съдържание на влага в патладжаните трябва да се отстрани или попие по време на готвене.
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B0%D1%82%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B6%D0%B0%D0%BD
Патладжани – против диабет, холестерол и рак
Патладжанът се превръща в откритие за европейската кухня едва по време на арабските нашествия на Стария континент. Родината на патладжана е Индия, но е минало твърде много време, докато този зеленчук докаже своето право на съществуване в Европа. И за това били виновни древните гърци, за които патладжанът имал репутация на отровно растение.
Патладжанът е природният лекар
След арабските нашествия, въпреки че гръцкият пиар останал далеч в миналото, репутацията на патладжана още дълго останала нееднозначна. Някои смятали, че който хапне от виолетовия зеленчук, рискува да изгуби разсъдъка си. Имало и привърженици на идеята, че патладжанът има качества на афродизиак.
Патладжанът е символ на дълголетието
Научните изследвания доказват, че той има важно участие в здравословния начин на живот. Дори се възприема като символ на дълголетието. Патладжаните съдържат много витамини, захари, ферменти, минерални и дъбилни вещества.
Патладжанът е богат на целулоза, органични киселини и пектин
В тях има белтъци, мазнини, калий, калций, магнезий, натрий, фосфор, сяра, бром, желязо, йод, мед, цинк, хлор и балансиран комплекс от микроелементи и витамини като В1, В2, В6, В9, С, РР и D.
Биологичноактивните вещества в патладжаните подобряват работата на сърдечно-съдовата система. Богати са на целулоза, органични киселини, които стимулират стомашната секреция и чревната перисталтика, пектинови вещества, които подпомагат ликвидирането на проблема със застойните явления в жлъчните пътища и червата, а също възпрепятстват развитието на атеросклероза.
Патладжанът подпомага работата на сърцето
Благодарение на високото съдържание на калий – 238 мг на 100 грама, патладжаните помагат за нормализирането на водно-солевия обмен и подобряват работата на сърцето.
Антоцианите предотвратяват развитието на тумори, намаляват съдържанието на холестерол в кръвта до 50% и повишават усвояването на мазнините.
Патладжанът съдържа антоциани, които предотвратяват развитието на тумори
Благодарение на малкото съдържание на въглехидрати, патладжаните не са твърде калорични и са подходящи при хора, които се борят с килограмите и при болните от захарен диабет. Те засилват способността на инсулина да понижава равнището на захарта в кръвта и активизират производството на еритроцити.
Патладжаните се препоръчват при атеросклероза и анемия
Патладжаните се препоръчват като част от менюто при атеросклероза, различни отоци, подагра, анемия, заболявания на черния дроб и много други болести. Особено е полезен при възрастните хора, които имат по няколко заболявания. Този зеленчук помага при артроза, остеохондроза и остеопороза.
Патладжаните спомагат за укрепването на костите
Благодарение на химическия си състав, патладжанът подпомага възстановяването на хрущялната тъкан и укрепването на костите. Обелката на патладжана помага за укрепване на венците. Тя трябва да се подсуши във фурна за кратко, смила се, залива се с гореща вода и се прави запарка. Добавя се 1 ч. л. сол и устата се плакне с тази смес.
Патладжанът обаче е противопоказен при хора с язва на стомаха и дванадесетопръстника, остри гастрити и стомашно-чревни разстройства, при бъбречно-каменна болеста, пиелонефрити, уремия. При неправилно отглеждане и съхраняване на патладжаните, в тях могат да се натрупат токсини. Не купувайте патладжани, чиято окраска има кафяв, жълт или зелен оттенък. https://agronovinite.com/patladjani-protiv-diabet-holesterol-i-rak/
Разядка от Патладжан
Необходими съставки:
3бр. Патладжан
100гр. Сирене
50гр. Орехи(натрошени)
3, 4 скилидки Чесън
2с.л. Мед
Сок от лимон, олио или зехтин
Рецепта:
Първата стъпка от рецептата е подготовка на продуктите. Измиваме, изпичаме и обелваме патладжана. След което се намачква с ръчен пасатор, добавяме пресования чесън, добавяме и меда и разбъркваме добре, добавяме и орехите счукани на едро и сиренето. Разбъркваме с малко олио/зехтин и лимон, по избор и вкус.
Великолепна компания за студено бяло вино. Наздраве!
от Elena Iwanowa | апр. 16, 2021 | 2та Сакрална(Svadhisthana) чакра(цвят оранжев), Oпознай физическото си тяло, Блог, Вкусно, Вкусно- с oранжеви плодове и зеленчуци, Дебело черво, Коледа, Проект "Невидим свят", Репродуктивни органи, Тема 1: "Вода"
Тиква (Cucurbita)
Тиквите са род плодови зеленчуци от семейство Тиквови.
Стъблото на тиквата е пълзящо и достига на дължина до 4 – 5 метра. Листата имат кухи, дълги дръжки и големи петури.
Жълтите или оранжеви цветове на тиквата са едри. Плодовете са едри и може да достигнат на тежина до 40 – 50 кг. Както при повечето културни растения, така и при тиквата съществува в зависимост от сорта голямо разнообразие в цвета, формата и големината на плодовете.
Тя се използва най-често за приготвянето на десерти. А семките ѝ се консумират, след като се изпекат. Има много полезни свойства и се препоръчва при някои здравословни проблеми. Сеитбата се извършва в края на месец април, когато вече няма опасност от слана, а почвата на 10 см е с температура близо 14 °C. Продукцията се прибира към края на септември, но преди да започнат обилните есенни дъждове. Плодове се остават на слънце 20 – 25 дена след откъсването им. Те издържат на понижаване на температурата до -4, -5 °C.
Тиквите съдържат много плодова захар (в качествените сортове до 10%) и други хранителни вещества, като с най-високи стойности е Витамин С (10%). Поради ниската си калоричност (около 17 калории в 100 г) тиквата притежава диетични свойства и се препоръчва при бъбречни и сърдечносъдови заболявания.
В тиквените семки се съдържат важни за организма незаменими аминокиселини. Те облекчават основните симптоми при аденома или възпаление на простатата като често уриниране, болка и др. Освен това, семките са богати на протеини, витамини и минерали като желязо, цинк, мед и фосфор. В 100 грама тиквени семки се съдържа 46,1% от дневната нужда на организма от магнезий. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B8%D0%BA%D0%B2%D0%B0
Тиквата е позната още от дълбока древност – отглежда се повече от три хиляди години. В Древна Гърция издълбаната и изчистена тиква се е използвала като съд за пиене. В Китай навремето тиквите са били пълнени с монети и поставяни в предната част на къщата, за да привличат като талисмани богатството в дома.
Пак в древен Китай на младоженците се подарявала тиква като пожелание за плодовитост.
Тиквите са били използвани за прогонването на злите духове в Тайланд и Камбоджа. Пак в тези страни те са били прилагани и за лечение на безплодие. Тиквата е основен атрибут и на мистичния празник Хелоуин в САЩ и Западна Европа.
През вековете тя е била често прилагана и в алтернативната медицина за лечение на различни заболявания – висока температура, нервни разстройства, запек, болки в сърдечната област.
Тъй като лечебните свойства на тиквата са били широко известни, тя се е отглеждала навсякъде и на големи площи. Освен това подлежи на дълго съхранение без особени грижи.
Тиквата е много целебен зеленчук, тъй като съдържа всички витамини от групите В, С, Е, РР и Т, които се срещат рядко, а ускоряват метаболизма. В тиквата има и витамин К, който отговаря за съсирването на кръвта. Тя е и богат източник на витамин А, който действа като антиоксидант и предпазва организма от вредното въздействие на свободните радикали. В нея има микроелементи като калий, калций, магнезий, кобалт, натрий и желязо.
Тиквата е нискокалорична и горещо препоръчвана при всякакви диети. Тя се усвоява лесно, което я прави подходяща за консумация и от възрастни хора.
Освен това в тиквата има много пектин, който прочиства червата и помага на тялото да се освободи от натрупаните радионуклеиди.
Тиквата помага при заболявания на стомаха
Тиквата е много полезна и за хора със стомашни и чревни заболявания, язва на стомаха, дванадесетопръстника, колит или гастрит. Препоръчва се да се консумира не варена, а печена. Семките са изпитано слабително средство. Не по-малко редкият витамин Т помага за усвояването на тежка храна и пречи на затлъстяването, Тиквата има леко разхлабително действие и действа добре при запек. Предотвратява образуването на отоци и задържането на вода в организма. Тиквата е задължителна част от менюто на болни от хепатит.
Тиквата е полезна за болни бъбреци
Тиквата извежда от организма солта и водата, без да дразни бъбреците. Това я прави подходяща за профилактика на пикочни заболявания като пиелонефрит. Бъбречните неразположения се облекчават, ако вечер преди лягане се пие по половин чаша прясно изцеден сок от тиква. За хората, предразположени към образуване на камъни в бъбреците, се препоръчва четири пъти годишно да провеждат по един триседмичен лечебен курс със сок от тиква. Той се приема всяка сутрин по една чаша.
Тиквата е отлично средство при диабет
При диабет тиквата е много ценна, защото снабдява организма с ценни фибри, минерали, витамини и въглехидрати. Тя поддържа стабилни нивата на кръвната захар, затова се препоръчва на диабетно болни. Освен това тиквата съдържа микроелементи, които повишават нивата на бета-клетките в кръвта, отговорни за производството на инсулин.
Правени са проучвания, според които редовната консумация на тиква намалява количеството дневни инжекции с инсулин. На болните се препоръчва както варена, така и печена или пюрирана тиква.
Тиквата при сърдечно-съдови болести и висок холестерол
Благодарение на високото съдържание на калий, тиквата предпазва от редица заболявания на сърцето и кръвоносните съдове. Семките пък съдържат вещества, от които се произвеждат лекарства за сваляне на холестерола. От тях се извлича и олио, което подобрява състава на кръвта.
Витамин К, който се съдържа само в тиквата и липсва в другите зеленчуци, отговаря за кръвосъсирването. Високото съдържание на желязо помага при анемия, а наличието на витамин С е отговорно за свалянето на високото кръвно налягане.
Препоръчително е при хипертония и отоци всеки ден да се приемат по 200 гр. тиква, за предпочитане печена.
Тиква против затлъстяване
Тиквата е нискокалорична и може да се приема в неограничени количества. Тя потиска чувството на глад, а в същото време ускорява метаболизма и изхвърлянето на шлаките от стомашно-чревния тракт действа много деликатно на стомашно-чревния тракт.
Тиква против чревни паразити
Тиквените семки от столетия са прочути с противопаразитното си действие. Те са особено ефикасни при глисти. Народната медицина в този случай препоръчва една седмица да се приемат изчистени тиквени семки, заедно със зелената ципа.
Тиква при кожни заболявания
Семките на тиквата са ефикасни при кожни заболявания като пърхут и себорея. Ефектът се дължи на високото съдържание на цинк, който е полезен за кожата и косата и дори заглажда бръчките. Подобно действие имат и витамините А и Е. Честата консумация на тиквени семки предпазва лицето от акне и пъпки. А при изгаряния и екземи се прави лапа от настърганата месеста част на тиквата.
Тиква при заболявания на очите
Тиквата се препоръчва за профилактика на очни заболявания и предпазва от кокоша слепота. Зеленчукът съдържа пет пъти повече бетакаротин от морковите, който го прави особено подходящ за хора със зрителни увреждания или такива, които често работят с компютри.
Тиква за по-стабилна нервна система
Тиквата съдържа вещества, които подобряват работата на нервната система. Благодарение на високото съдържание на витамини от групата В, тиквата има успокояващо действие и дори се препоръчва на бременни жени със симптоми на често повръщане. При безсъние е добре да се приема по половин чаша пресен сок от тиква вечер преди лягане, или пък да се консумира компот от меката част на тиквата с лъжица мед. За успокоение и здрав сън е добре да се пие и водата от сварената тиква.
Народната медицина разполага и с рецепта против стрес – винена чаша сок от тиква, сокът от два лимона и две супени лъжици мед, разтворени в топла вода, се смесват. Тази течност снабдява организма с много калий и витамини, които помагат на организма да се пребори със стреса.
Тиква за болна простата
За мъжете, които имат възпаление на простатата, се препоръчва по една чаша тиквен сок всеки ден в продължение на три седмици. Природен лек е и отварата от смляно като кафе тиквено семе. Тя спомага и за изхвърлянето на камъните от бъбреците.
Тиква за подсилване на либидото и подмладяване
Благодарение на високото съдържание на витамин Е, тиквата стимулира функцията на половите жлези, а в същото време предпазва организма от стареене. Отдавна е известно, че тиквените семки действат като афродизиак, тъй като подпомагат оросяването на органите с кръв. Това им свойство има особено значение за половата функция. https://agronovinite.com/11-te-lechebni-svoistva-na-tikvata/
Мъфини с Тиква(и Крема сирене/Конфитюр)
Необходими съставки:
Тесто:
3ч.ч. Брашно
1ч.л. Сода
1ч.л. Сол
1ч.л. Канела
4бр. Яйца
2ч.ч. Захар
2ч.ч. Тиквено пюре
1 и 1/4ч.ч. Олио
Пълнеж:
225гр. Крема сирене(Маскарпоне, Конфитюр)
1ч.ч. Пудра захар
Първата стъпка от рецептата е подготовка на продуктите. Изваждаме яйцата от хладилни да се затоплят до стайна температура. Приготвяме необходимите съставки, като смесваме в купа брашното, содата, солта и канелата. В друга купа разбиваме яйцата със захарта, добавяме олиото и пюрето от тиква(това е сварена и пасирана тиква, не детско пюре от магазина), разбъркваме с миксер до хомогенна смес. След което добавяме по малко от сухата смес и бъркаме с дървена лъжица, докато я поеме цялата. Готовата смес разпределяме по следния начин, слагаме по една лъжица в предвидените форми(между 16-18бр. метални шолички), като сме сложили хартиени формички, след което добавяме по една лъжица от пълнежа(подходящ конфитюр за тиквата е от кайсии или друг жълт плод) и накрая завършваме с още една лъжица от сместа. Така приготвените форми слагаме да се пекат в предварително загрята фурна на 180 С за около 20-25 минути. Като изстинат могат да се украсят по желание и въображение.
Бон Апети!
Ако решите да направите интересен Коледен кулинарен подрък, или късметчета за приятели, колеги, или просто така, взимате една захарна поръска и малко шоколад за украса, разпечатвате си прекрасни пожелания и подвързвате с шарена хартия. Готово! С много настроение с тиквени мъфини на забавление!
Весели празници!
от Elena Iwanowa | апр. 16, 2021 | 2та Сакрална(Svadhisthana) чакра(цвят оранжев), Oпознай физическото си тяло, Блог, Вкусно, Вкусно- с oранжеви плодове и зеленчуци, Дебело черво, Проект "Невидим свят", Репродуктивни органи, Тема 1: "Вода"
Тиква (Cucurbita)
Тиквите са род плодови зеленчуци от семейство Тиквови.
Стъблото на тиквата е пълзящо и достига на дължина до 4 – 5 метра. Листата имат кухи, дълги дръжки и големи петури.
Жълтите или оранжеви цветове на тиквата са едри. Плодовете са едри и може да достигнат на тежина до 40 – 50 кг. Както при повечето културни растения, така и при тиквата съществува в зависимост от сорта голямо разнообразие в цвета, формата и големината на плодовете.
Тя се използва най-често за приготвянето на десерти. А семките ѝ се консумират, след като се изпекат. Има много полезни свойства и се препоръчва при някои здравословни проблеми. Сеитбата се извършва в края на месец април, когато вече няма опасност от слана, а почвата на 10 см е с температура близо 14 °C. Продукцията се прибира към края на септември, но преди да започнат обилните есенни дъждове. Плодове се остават на слънце 20 – 25 дена след откъсването им. Те издържат на понижаване на температурата до -4, -5 °C.
Тиквите съдържат много плодова захар (в качествените сортове до 10%) и други хранителни вещества, като с най-високи стойности е Витамин С (10%). Поради ниската си калоричност (около 17 калории в 100 г) тиквата притежава диетични свойства и се препоръчва при бъбречни и сърдечносъдови заболявания.
В тиквените семки се съдържат важни за организма незаменими аминокиселини. Те облекчават основните симптоми при аденома или възпаление на простатата като често уриниране, болка и др. Освен това, семките са богати на протеини, витамини и минерали като желязо, цинк, мед и фосфор. В 100 грама тиквени семки се съдържа 46,1% от дневната нужда на организма от магнезий. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B8%D0%BA%D0%B2%D0%B0
Тиквата е позната още от дълбока древност – отглежда се повече от три хиляди години. В Древна Гърция издълбаната и изчистена тиква се е използвала като съд за пиене. В Китай навремето тиквите са били пълнени с монети и поставяни в предната част на къщата, за да привличат като талисмани богатството в дома.
Пак в древен Китай на младоженците се подарявала тиква като пожелание за плодовитост.
Тиквите са били използвани за прогонването на злите духове в Тайланд и Камбоджа. Пак в тези страни те са били прилагани и за лечение на безплодие. Тиквата е основен атрибут и на мистичния празник Хелоуин в САЩ и Западна Европа.
През вековете тя е била често прилагана и в алтернативната медицина за лечение на различни заболявания – висока температура, нервни разстройства, запек, болки в сърдечната област.
Тъй като лечебните свойства на тиквата са били широко известни, тя се е отглеждала навсякъде и на големи площи. Освен това подлежи на дълго съхранение без особени грижи.
Тиквата е много целебен зеленчук, тъй като съдържа всички витамини от групите В, С, Е, РР и Т, които се срещат рядко, а ускоряват метаболизма. В тиквата има и витамин К, който отговаря за съсирването на кръвта. Тя е и богат източник на витамин А, който действа като антиоксидант и предпазва организма от вредното въздействие на свободните радикали. В нея има микроелементи като калий, калций, магнезий, кобалт, натрий и желязо.
Тиквата е нискокалорична и горещо препоръчвана при всякакви диети. Тя се усвоява лесно, което я прави подходяща за консумация и от възрастни хора.
Освен това в тиквата има много пектин, който прочиства червата и помага на тялото да се освободи от натрупаните радионуклеиди.
Тиквата помага при заболявания на стомаха
Тиквата е много полезна и за хора със стомашни и чревни заболявания, язва на стомаха, дванадесетопръстника, колит или гастрит. Препоръчва се да се консумира не варена, а печена. Семките са изпитано слабително средство. Не по-малко редкият витамин Т помага за усвояването на тежка храна и пречи на затлъстяването, Тиквата има леко разхлабително действие и действа добре при запек. Предотвратява образуването на отоци и задържането на вода в организма. Тиквата е задължителна част от менюто на болни от хепатит.
Тиквата е полезна за болни бъбреци
Тиквата извежда от организма солта и водата, без да дразни бъбреците. Това я прави подходяща за профилактика на пикочни заболявания като пиелонефрит. Бъбречните неразположения се облекчават, ако вечер преди лягане се пие по половин чаша прясно изцеден сок от тиква. За хората, предразположени към образуване на камъни в бъбреците, се препоръчва четири пъти годишно да провеждат по един триседмичен лечебен курс със сок от тиква. Той се приема всяка сутрин по една чаша.
Тиквата е отлично средство при диабет
При диабет тиквата е много ценна, защото снабдява организма с ценни фибри, минерали, витамини и въглехидрати. Тя поддържа стабилни нивата на кръвната захар, затова се препоръчва на диабетно болни. Освен това тиквата съдържа микроелементи, които повишават нивата на бета-клетките в кръвта, отговорни за производството на инсулин.
Правени са проучвания, според които редовната консумация на тиква намалява количеството дневни инжекции с инсулин. На болните се препоръчва както варена, така и печена или пюрирана тиква.
Тиквата при сърдечно-съдови болести и висок холестерол
Благодарение на високото съдържание на калий, тиквата предпазва от редица заболявания на сърцето и кръвоносните съдове. Семките пък съдържат вещества, от които се произвеждат лекарства за сваляне на холестерола. От тях се извлича и олио, което подобрява състава на кръвта.
Витамин К, който се съдържа само в тиквата и липсва в другите зеленчуци, отговаря за кръвосъсирването. Високото съдържание на желязо помага при анемия, а наличието на витамин С е отговорно за свалянето на високото кръвно налягане.
Препоръчително е при хипертония и отоци всеки ден да се приемат по 200 гр. тиква, за предпочитане печена.
Тиква против затлъстяване
Тиквата е нискокалорична и може да се приема в неограничени количества. Тя потиска чувството на глад, а в същото време ускорява метаболизма и изхвърлянето на шлаките от стомашно-чревния тракт действа много деликатно на стомашно-чревния тракт.
Тиква против чревни паразити
Тиквените семки от столетия са прочути с противопаразитното си действие. Те са особено ефикасни при глисти. Народната медицина в този случай препоръчва една седмица да се приемат изчистени тиквени семки, заедно със зелената ципа.
Тиква при кожни заболявания
Семките на тиквата са ефикасни при кожни заболявания като пърхут и себорея. Ефектът се дължи на високото съдържание на цинк, който е полезен за кожата и косата и дори заглажда бръчките. Подобно действие имат и витамините А и Е. Честата консумация на тиквени семки предпазва лицето от акне и пъпки. А при изгаряния и екземи се прави лапа от настърганата месеста част на тиквата.
Тиква при заболявания на очите
Тиквата се препоръчва за профилактика на очни заболявания и предпазва от кокоша слепота. Зеленчукът съдържа пет пъти повече бетакаротин от морковите, който го прави особено подходящ за хора със зрителни увреждания или такива, които често работят с компютри.
Тиква за по-стабилна нервна система
Тиквата съдържа вещества, които подобряват работата на нервната система. Благодарение на високото съдържание на витамини от групата В, тиквата има успокояващо действие и дори се препоръчва на бременни жени със симптоми на често повръщане. При безсъние е добре да се приема по половин чаша пресен сок от тиква вечер преди лягане, или пък да се консумира компот от меката част на тиквата с лъжица мед. За успокоение и здрав сън е добре да се пие и водата от сварената тиква.
Народната медицина разполага и с рецепта против стрес – винена чаша сок от тиква, сокът от два лимона и две супени лъжици мед, разтворени в топла вода, се смесват. Тази течност снабдява организма с много калий и витамини, които помагат на организма да се пребори със стреса.
Тиква за болна простата
За мъжете, които имат възпаление на простатата, се препоръчва по една чаша тиквен сок всеки ден в продължение на три седмици. Природен лек е и отварата от смляно като кафе тиквено семе. Тя спомага и за изхвърлянето на камъните от бъбреците.
Тиква за подсилване на либидото и подмладяване
Благодарение на високото съдържание на витамин Е, тиквата стимулира функцията на половите жлези, а в същото време предпазва организма от стареене. Отдавна е известно, че тиквените семки действат като афродизиак, тъй като подпомагат оросяването на органите с кръв. Това им свойство има особено значение за половата функция. https://agronovinite.com/11-te-lechebni-svoistva-na-tikvata/
Крем Супа от Тиква
Необходими съставки:
500гр. Тиква
2 броя Моркови
2 броя Картофи(по желание)
40гр. краве Масло
1с.л червен Пипер
1с.л Къри
1с.л заквасена Сметана/натрошено Сирене(по избор)
1с.л тиквени Семки(сурови или запечени по избор)
Рецепта:
Първата стъпка от рецептата е подготовка на продуктите. Измиваме, обелваме и нарязваме тиквата, морковите и картофите на едри парчета. Сваряваме ги в подсолена вода, която покрива зеленчуците(като количество). Като поомекнат добавяме червения пипер и кърито. След като са готови, пасираме с миксер, добавяйки маслото. При необходимост се разрежда с вода(или мляко по желание) до идеалната за вас консистенция. Готовата супа се сервира с лъжица сметана или сирене, и се добавя лъжица от тиквени семки сурови или запечени по желание.
За да ви е вкусно Сервирайте с усмивка!
от Elena Iwanowa | сеп. 23, 2020 | Oпознай физическото си тяло, Вкусно, Проект "Невидим свят", Тема 1: "Вода"
Манго (Mangifera)
За родина на мангото се счита Индия. В Европа мангото е познато благодарение на завоевателния поход на Александър Македонски. Мангото е тропически двусемеделно растение от семейство Смрадликови. Плодовете са овални, с жълто-червена кора. Има сочна вътрешност, сладка с различни вкусови оттенъци – бананово-лимонов, на праскова, на диня. Тежи от 180г до 1 кг, в центъра на плода се намира голяма продълговата костилка. Неговата месеста част е богата на бета-каротин и по съдържание надминава и моркова, също играе ролята на антиоксидант, предпазва кожата от лошото влияние на околната среда. Много е богат и на витамини от групата на витамин В, на витамин С, на желязо, калии и на др. полезни вещества. Наличието в мангото на големите количества биологично активни вещества, го прави един от лечебните плодове, използвани в традиционната индийска медицина. Мангото е много подходящ продукт за кокошата слепота. За малките деца, свежия мус от манго е по-полезен, дори и от пюрето от моркови. Плодовата киселина стимулира храносмилането. Благодарение на високото съдържание във вътрешната влакнестата част на много минерални вещества и течности, мангото стимулира дейността на бъбреците и червата. Сокът му е полезен при малокръвие, спомага за укрепване стените на кръвоносните съдове, засилва апетита. Един плод манго около 640г покрива 1/3 от дневната потребност на организма от калии и видимо понижава кръвното налягане. Сокът от манго способства за укрепването на стените на кръвоносните съдове, затова той може да се използва в изготвянето на диета при атеросклероза. За да дозрее, оставете мангото на стайна температура, но не в хладилник. Ако при леко притискане с пръст по него остават вдлъбнатини, значи е узряло. Неузрялото манго дозрява при стайна температура. В хладилника може да се съхранява около месец. Плодът се яде пресен, добавя се в плодови салати, използва се при приготвянето на сладкарски изделия и като гарнитура в някои месни ястия. От мангото се приготвят също сок и ароматни плодови напитки. В 100 г продукт се съдържат 1.4 белтъчини, 13.9 г мазнини, 2.9 г въглехидрати и 147 калории. Екстракт от плодовете на африканско манго е истински хит сред продуктите за отслабване и топене на мазнини. https://www.edna.bg/zdravoslovno/mangoto-4629555
Малина (Rubus idaeus)
Малината е диво или културно многогодишно храстовидно растение от разред розоцветни, достигащо на височина най-много до 2 метра. Плодът му се нарича със същото име. Вярва се, че дивите малини произлизат от източна Азия. Семенaта им вероятно са пренасяни от пътешественици или животни, които са мигрирали до Беринговия проток на юг от Полярния кръг още в древните епохи. Те са споменати като билка още през XVI век. Малините са леко кисели на вкус, доста арoматни и с приятен червеникав цвят. За пръв път малините се споменават в писмен документ от 1548 г.в стара английска книга за билкова медицина. Масовото отглеждане на вкусния плод започва в Европа и Северна Америка през XIX век, когато се появяват много нови хибриди като логънбери и кръстоски между малина и къпина. Малините съдържат много фибри и антиоксиданти, които им дават ценни здравословни свойства. Антиоксидантните свойства на малините са 50% по-високи от тези на ягодите. Заради аромата и сочността на малините, те са любими на всички, най-вече на малчуганите. Това е от изключителна важност, тъй като с това те допринасят голям набор от полезни вещества на организма. Дивата малина расте в горите и храстите, а култивираната се отглежда в почти всички райони на страната. Малината има противовъзпалителни потогонно и запичащо действие свойства. Също така са установени и бактерицидни и понижаващи температурата ефекти. Листата на малината се използват при простуда, ревматизъм, диария. В народна медицина се препоръчва те като билки да се използват при продължителна менструация, гастрити, ентерити, възпаление на дихателните пътища и др. Коренищата и цветът на малината се приемат при треска и главоболие. Външно може да се използва за бани при хемороиди и при възпаление на кожата, като от тях се прави лечебна отвара. Добре е плодовете да се третират със захар или да се сушат. Малините, отглеждани в селските дворове и вилни градини, също са много полезни. Ценят се заради съдържание на фруктова захар и пектин. Съдържат до 90% захар, органична киселина, най- вече ябълчена– от 0,6 до 2,4 % и много кетони и етерични масла. В малината може да се открие и салицилова киселина, която е компонент на аспирина и благодарение на нея това растение е едно от най-добрите природни средства против различни възпалителни процеси. Смята се още, че е по-добро лекарство от аспирина, най-вече заради това, че не води до язва при продължителна употреба. Малината съдържа витамин С, каротин,калций, желязо, мед, йод и цинк. Само 200 грама малини осигуряват необходимата дневна доза от витамин С. Енергийната стойност на малините се определя на 41 кал. на 100 г. 200 грама малини осигуряват дневната доза от витамин С. Макар и в по-малки количества, малините съдържат и други витамини. Това са бетакаротин, витамин В1, витамин В2 и витамин В9. Първите подпомагат растежа, зрението и усвояването на хранителните вещества. Фолиевата киселина (В9) е важна за развитието на мозъка и гръбначния стълб, както и при бременни. Малините се препоръчват при разширени вени,тъй като укрепват стените на кръвоносните съдове, използват се при понижена имунна система или различни кръвотечения. Ниската стойност на калории и високо съдържание на фибри правят малините една страхотна храна както за диети, така за лекарство за хора, които страдат от диабет тип 2 и сърдечни заболявания. Пресните малини повишават имунитета също се използва за общоукрепващо и тонизиращо средство. Малините подобряват храносмилането и утоляват жаждата. Чай от листата на малината се използват за лечение на диария, колики, киселини, а външно се използва при кървящи венци и възпаления на устната кухина. За какво се използват още малините? При болки в гърлото – една супена лъжица плодове се запарват с ¼ л вряла вода. Прецежда се и се пие като чай. Може да се подслади с пчелен мед. ://agronovinite.com/lechebnite-svoystva-na-malinite/
Сладкиш с манго и малини
Необходими съставки:
1/2 чаена чаша Краве масло
1 чаена чаша Пудра захар
4 броя Яйца
2 чаени чаши Брашно
1 чаена лъжица Бакпулвер
1бр. Манго 200гр. Малини
100 гр. Бял шоколад(по желание)
Рецепта: Първата стъпка от рецептата е подготовката на продуктите. Всички продукти трябва да са на стайна температура, а маслото трябва да е добре омекнало. С помощта на миксер, или тел за разбиване, разбивате добре маслото и захарта. Добавете и яйцата едно по едно, като старателно разбивате. Пресейте брашното, заедно с бакпулвера и при непрекъснато разбиване ги добавете към течната смес. Намажете форма за кекс с олио или масло, след което изсипете сместа и добавете и нарязаното на кубчета манго, малините и половината бял шоколад. 
Печете в предварително загрята на 180 градуса фурна и печете около 35 минути, като проверявате дали е готов, като го бучнете с клечка за зъби – ако е суха, то сладкиша е готов. Сервирайте с парченце пресен плод и парче бял шоколад.
Да ви е сладко!
