Опознай Физическото си тяло

Много често, отъждествяваме себе си с неща, който са външни за нас, като например: дрехи, обувки, прически, грим или подобни такива. Чрез тези външни за нас неща ние създаваме една изкуствена, различна от реалната представа за нас самите. Тази изкуствена и нереална визия, ни пречи да живеем свободно и пълноценно. Точно заради нея ние страдаме и се отъждествяваме с нашите проблеми. Ако искаме да получим истинска представа реалността на нашето физическо измерение е необходимо да се освободим от тази грешна представа и да се свържем по-дълбоко със себе си. След това да се вгледаме дори в най-малките детайли структура и устройството на физическото ни тяло.

Нашето тяло носи нашата историята с него. В него ние трупаме психо-емоционалните си товари. Всяко човешко тяло е уникално точно заради различният начин на живот, който сме водили. Въпреки това, всички човешки физически тела се обединяват в няколко неща. Едно от тях е, че те  са  преходни, и рано или късно идва момента на преходност. Друга обща характеристика е обоснована от общите функционалности приспособени за различните негови нужди. В крайна сметка нашето физическо тяло е събирателно на няколко отделни аспекта.

Да разгледаме какво представлява и от какво е съставено Физическото тяло

Физическото тяло се състои се от две тела материално и етерно тяло.

Етерното тяло може да се разглежда   като мост между материалното тяло и фините тела. (Дай описание на фините тела, нямам представа какво са) Конструкцията му е същата като на физическото тяло като отговаря на всички анатомични части и органи. Структурата му е подобна на паяжина и е в непрекъснато движение.

През етерното тяло текат електрически жизнени струи, от които зависи дееспособността и жизнеността тялото. Етерното тяло е слой с дебелина 0.6 до 5 см, разположен непосредствено над физическото тяло, който пулсира с 15-20 цикъла в минута. Свързано e c Първа(коренна) чакра. Тъй тато e нaй-близкo до физичecĸoтo тяло e най-плътното и e на пo-високo вибрационно ниво от него. Функцията на Етерното тяло е да дава жизненост и организацията нa физичecĸoтo тяло. To пpoпycĸa eнepгии oт пo-виcшитe тeлa нaдoлy към физическoто. Като усeщaне е физическотo yдoвoлcтвиe и бoлка, кактo и физическотo здpaвe и блaгoдeнcтвиe. Фopмaтa мy e cъcтaвeнa oт мнoжecтвo eнepгийни ĸaнaли, нapeчeни мepидиaни. Teзи канaли oбpaзyвaт мрежa върху, коятo се крепят тъĸaнитe нa физичecĸoтo тялo. Bceĸи мaтepиaлeн oгpaн ce виждa ĸaтo ĸyxинa в eтepнoтo тялo. Heщo ĸaтo oбpaз-нeгaтив нa физичecĸoтo тялo. Taзи eнepгийнaтa мpeжa e пъpвичнa и ce пoявявa пpeди физичecĸoтo тялo. Tя e ĸaтo шaблoн, в ĸoйтo pacтaт ĸлeтĸитe нa физичecĸoтo тялo. Цвeтa мy мoжe дa вapиpa oт бeлeзниĸaв cин дo тъмнocин. Πo-cвeтлия цвят oзнaчaвa пo-тънъĸ eтepeн cлoй. Πpи пo-cлaбитe и чyвcтвитeлни xopa e cвeтлo cин, пpи пo-гpyбитe личнocти e пo cĸopo cив.

Toзи cлoй e нeвидим зa пoвeчeтo xopa, въпpeĸи чe, тoвa e пъpвoтo нeщo ĸoeтo виждaтe, ĸoгaтo зa зaпoчвaтe дa пpaĸтиĸyвaтe глeдaнe aypa.

Cтимyлиpaнe нa Eтepнoтo тялo

Първа сътпка в процеса е оcъзнaвaнeтo нa съществуването на eтepнoтo тялo. Да разбереш чев то съществува е почти като да разбереш че имаш точка в тялото която може да ти ности удоволствие, да откриеш нещо което винаги е било с теб но не си знаел. Това ce пocтигa oт пpaĸтиĸи ĸaтo пpaнaямa, тaй чи, чи ĸyнг, дaocĸa йoгa. Тези практики освен че стимулират етерното тяло, дават и възможност за контрол на енергията, в следствие на тези съзнателни действия ние изграждаме умения за ĸoнцeнтpиpaне на  yмa в различните енергийни центрове и за общата циркулация на eнepгиятa.

Етерното тяло рeaгиpa нa чepвeния цвят и нoтa „дo“ и cпaдa ĸъм физичecĸoтo нивo нa cъщecтвyвaнe.

По своето естество материалното и етерното принадлежат към физическото измерения на нашите тела, и не могат да минат вън от него. Когато се работи съзнателно с тях, усилията са ограничено вътре в физическите граници на тялото което е подчинено на обикновените закони на пространството и времето. Макар и частично делими, те рядко се делят през земния живот и такова разделение не е препоръчително; то е винаги знак на някакъв проблем или лошо балансирано състояние.

Физическото тяло на човека е съставено от материя, а тя е в седем състояния – твърдото, течното и газообразното, а етерното тяло -от четирите разделения на ефира, известни още като Етер I, Етер II, Етер III и Етер IV.

Тялото с което човек живее и работи е неговия инструмент т.е. тялото съществува за нас, а не ние за тялото; тялото е наше, за да го употребяваме, а не ние да принадлежим нему, за да ни употребява то. Същевременно е хубаво да знаем, че ние не-сме нашето тяло и не сме нашият ум.

Освен етерното за да разберем нашите физически граници е хубаво да разгледаме и материалното тяло, което можем да наречем видимата част на физическото тяло, макар газообразните съставни части да не са съвсем видими. Това е най-външната дреха на човека, неговото най-ниско проявление, неговото най-ограничено и най-несъвършено изражение.

Материалното тяло

Ние трябва да се спрем достатъчно дълго на устройството на тялото, за да можем да разберем как можем да го почувстваме и приемем такова каквото е, да го очистим и да го преобучим. Трябва да погледнем първо на една група дейности, които в повечето случаи са вън от контрола на волята, и след това на онези, които са под този контрол. В човешкото тяло фунционират две нервни системи с противоположно действие. Първата се нарича симпатикова вегетативна нервна система а втората парасимпатикова вегетативна нервна система.

Симпатиковата се грижи за ускоряване сърдечната дейност, стесняване кръвоносните съдове, повишаване на кръвното налягане, намаляване образуването на храносмилателни сокове. Също така тя понижава перисталтиката на стомаха и червата, разширява въздухо носните пътища дробовете и се грижи за разширяването на зениците.

Под действието на симпатиковите импулси организмът се мобилизира. Израз на това е ускорената сърдечна дейност, ускореното дишане, повишената температура, намалената активност на храносмилателната система. Когато тя е активна човек влиза в така наречения режим „Оцеляване“ или „Бии се или Бягай“.

Парасимпатиковата нервна система е обратната по действие на симпатиковата. Тя забавя сърдечната дейност, понижава кръвното налягане. Активна е в режим „Екстаз“ или „Спокойствие“.

За да разберем и осмислим работата на нашата нервна система, ще разгледаме и волевата нервна система, която е за нашите умствени цели. Това е великата система инструмент на мисълта.  Благодарение на нея чувстваме и се движим във физическото поле на този свят. Тя се състои от главо-гръбначната ос – мозък и гръбначен стълб – откъдето се разпръскват по всички части на тялото влакна от нервна материя, т. е., перцептивните и двигателните нерви – нервите, чрез които ние усещаме, които водят от повърхността на тялото към оста, и нервите с които ние действаме, които отиват от оста към повърхността. От всички части на тялото нервните влакна се събират и свързват първо в нервни възли, и после в гръбначния стълб, на който образуват външната нервна материя,  и  минават  нагоре  да  се  разпространят  и  разклонят  в  мозъка, центъра  на  всички усещания и на всички целесъобразни движения, контролирани от волята. Тази е системата, чрез която човек проявява своята воля и своето съзнание. Човек не може да стори нищо във физическото поле, освен чрез мозъка и нервната система, ако те не са в добър ред, той не може да проявява себе си по нормален начин.

Ефирен двойник

Съществува още едно понятие придобило модерен облик, че всички телесни промени в мускулите, клетките или нервите, се придружават от електрическа дейност, и същото вероятно е вярно даже аз химическите промени, които се извършват непрекъснато. Пълно потвърждение на това е било събрано от старателни наблюдения с най-чувствителни галванометри. Навсякъде, където има електрическа дейност, трябва да присъства и ефир(пространство), тъй че присъствието на ток е доказателство за присъствието на ефир, който прониква всичко, заобикаля всичко. Никоя частица физическа материя  не  се  допира  до  друга  частица,  но  всяка  плува  в  море  от  ефир.  Западният учен формулира това като една необходима хипотеза, докато последователите на източната култура го обявява за естествен феномен в природата, за основен принцип и закон на живота. Защото истина е, че ефирът е съществува, както и един стол или една маса, както има материя и анти материя. Само че е необходимо зрение, различно от нормалното физическо зрение, за да се види.

Един от начините да се обясни ефира казва, че ефирът съществува в четири измерения. Най-финото от тях се състои от последните най-малки физически частици, а когато бъдат разбити и разделени, тези най-малки частици се разлагат на астрална материя.

Ефирният двойник се състои от тези четири ефира, които проникват твърдата, течната и газообразната и материалното(грубо) тяло, обгръщайки всяка частица с една ефирна обвивка, в следствие на което той представлява едно пълно повторение на грубата форма. Някой хора могат да видят този ефирен двойник, въпреки че това не може да бъде напълно доказано с модерната наука, като по цвят е виолетово сив, груб или деликатен в своята структура според качествата на плътното тяло.

Именно посредством ефирния двойник, Прана (живото дихание) тече по нервите на тялото и ги прави способни да действат като носители на съзнателната и двигателната сили на човека. Силите на мислене, на движение и на усещане не обитават във физическата или ефирната нервна субстанция: те са дейности на Аз-а, който работи в своите вътрешни тела, и тяхното проявление на физическото поле е възможно само от Прана (живото дихание), когато тя тече по нервните канали и се пресича в нервните центрове, защото Прана, живот-диханието, е активната енергия на Аз-а. Работата на ефирния двойник е да служи като физически посредник на тази енергия, и ето защо той често е наричан в източната литература „носител на Прана“.

Съществено важно за работата и функционирането на ефирният двойник  е че той е особено  чувствителен  към алкохола и цигарите и като цяло всички наркотици, като те замъгляват или изцяло затормозяват неговото функциониране.

Нуждите на това ниво са свързани със здраве, оцеляване, сигурност, комфорт и удоволствие. Отрицателни убеждения водят  до болест и физическа болка, заплитания, прекъсвания или смущения в етерния слой. Изразява се в Аз съществувам, според моите убеждения. Цвета на който реагира е червения.  Мантра – звук „Лам”, нота „До”.

Явления във връзка с физическото тяло.

Когато човек „ляга да спи“, Аз-ът излиза от физическото тяло и го оставя нервната система да почива и така да си възобнови силите за работата на следващия ден. Защото нашите мускули могат да продължават да работят докато има храна практически вечно без почивка. Например сърцето. Но нервната система изразходва своя ресурс и храна, като тя се зарежда повреме на сън.  По този начин плътното тяло и неговия ефирен двойник биват оставени на свобода от Аз-ът и егото и влиянията им върху тях.  Тогава много често се случва да човек да има връзка с мисъл-форми от астралното поле, които по своята природа са сродни с мисъл-формите, образувани или хранени от Аз-а в неговия ежедневен живот, влизат във и излизат от плътния и ефирния мозък и размесвайки се с автоматическите преповторения на вибрации сложени в будно съзнание от Аз-а, причиняват прекъснатите и хаотични сънища, с които всеповече хора се срещат.

Тези разпокъсани сънища са поучителни, тъй като показват как работи физическото тяло, когато липсва осъзнатост към него. То може само да възпроизвежда откъслеци от минали вибрации без смислен ред или връзка, свързвайки ги в едно, както те дойдат, колкото и крайно несвързани да са сами. То е нечувствително до абсурдност или безсмисленост, задоволява се с една фантасмагория от калейдоскопични образи или бои, даже без правилността, която дават огледалата на калейдоскопа. Гледани по този начин, лесно може да се види как плътният и ефирният мозък са инструменти на мисълта, не нейни творци, защото ние виждаме колко блуждаещи са техните творения, когато бъдат оставени сами на себе си.

Когато човек спи Аз-ъг излиза от тези две тела или по-право от това едно тяло с неговите видима и невидима части. При смъртта то ги напуска за последен път, но само с тази разлика, че то изтегля със себе си и ефирния двойник, като го отделя от неговия плътен другар, с което прави невъзможно вече Прана (живото дихание) да играе в тялото като в едно цяло. Аз-ът бързо отърсва от себе си ефирния двойник, който, както вече видяхме, не може да мине в астралния свят, и го оставя да се разложи заедно със своя другар. Ефирният двойник често се явява веднага след смъртта на приятели на неголяма дистанция от тялото, но естествено притежава твърде малко съзнание и не може да говори, нито да стори нещо повече, от това да се „яви“. Той се вижда относително лесно, понеже е физическо, и едно леко напрягане на нервната система ще направи очите достатъчно остри, за да го забележат. Той е отговорен за в многото случаи на различни видения в гробища, тъй като той се носи над гроба, в който лежи неговия другар, и много лесно се вижда.

За да се чувстваме  по – пълноценни и осъзнати в живота си, трябва да обърнем повече внимание как се отнасяме към тялото си. За да сме в добра симбиоза с него, за да може връзката ние с него да е по-дълга и пълноценна. В различни теми ще разглеждаме различни дейности, които ще подобрят значително качествената работа на тялото. С информираност, действие и постоянство, ще постигнем изключителни резултати. Ще застъпим темите които имат пряка връзка с промяната на качеството ни на живот. Теми като Здраве, Йога-Тантра, Осъзнато-хранене, Бизнес-как да се погрижим за себе си в материален аспект, Личностно Развитие- как да направим промените които са ни нужни, Правото ти- как да се защитим ако се наложи, За мъжа- За жената- да научим повече за функциите на индивида по половата му характеристика.

Master and a monk – perfectly natural

Master and a monk – perfectly natural

The master asked the monk to clean the garden.
The monk started with very big diligence, after a while he taught, the work was done, and asked the master if the garden is clean.

The master took some time to inspect and said it is not.

The monk starter all over, brushing, cleaning all the dust, until he thought everything was perfect. He asked the master again if he is done good job cleaning. But the master was negative again. The monk started again but was starting to get frustrated, after a good amount of time he asked the master if the garden is perfectly clean, and the master said that it is not.

Then the monk asked the master to tell him what is he do doing wrong.

The master went to the near tree, give it a good shake so some leaves fell down on the ground, and said to the monk, you should be able to accept the natural flow of things, they are already perfect.