История и философия на ЙОГА – част 1

от Elena Iwanowa | дек. 28, 2021 | Oпознай физическото си тяло, Блог, Йога, Проект "Невидим свят"

История и философия на ЙОГА

Първи писмени източници: Упанишадите, Веданта, Рамаяна от Валмики и Махабрата от Вяса, Бхагавадгита и епоса за война Арджуна, Йога сутрите на Патанджали, Хатха-Йога Прадипика от Сватмарама. Йога в България.

Упанишадите са около 150 на брой индуистки философски трактата, 11 от които се считат за основни, създадени в поезия и в проза за периода между около 600 г. пр.н.е. и 200 г. пр.н.е. Поставят началото на индуистката философия и религия. Част от тях носят името Араняка (Горски книги), понеже са се проповядвали в горите, където живеели мъдреците-аскети. Араняките са продължение на Брахманите. Съдържат учението за съвпадението между индивидуалната душа Атман и висшата световна душа Параматман – положителното ядро на покоя, светлината и разума. Мъдрецът трябва да разбере идеята за висшата същност в ядрото на всички неща, подобно на дъба, който се съдържа в жълъда. Брахман, т.е. Божеството, Абсолютът, който е навсякъде в макрокосмоса, живее и в човешката душа – микрокосмоса.

Веданта (на санскрит: वेदान्त; от веда, „знание“ и анта, „край“, „Кулминацията на знанието“; „Краят на Ведите“), също Утара миманса, е древна индийска духовна традиция произлизаща от Упанишадите, философски книги прибавени към Ведите, която се занимава със себереализацията, посредством осъзнаване крайната природата на реалността (Брахман).

Систематизирането на ведантическите идеи е предприето от Вяса, който пише Брахма сутра (Веданта сутра) преди новата ера. Веданта подчертава превъзходството на философското познание посредством медитация и спазване на морални принципи пред изпълнението на ритуали. Понятието за Брахман, Върховният дух, който е вечен, иманентен и трансцендентален, божествената основа на цялото битие, е централно за веданта. Съществува и учението за личностния бог Ишвара, но различните школи на веданта му отдават различно значение.

Упанишадите често използват загадъчен език, който се поддава на различни интерпретации, поради което са възникнали шест ведантически школи, които дават свои тълкувания на Упанишадите, Брахма сутра и Бхагавад гита.

Адвайта

Адвайта веданта е школата изложена и разпространена от Шанкарачаря и неговият парамгуру Гаудапада. Според адвайта Брахман (Абсолютът) е единствената реалност, а светът е илюзорен. Брахман не притежава никакви атрибути(ниргуна). Силата на Брахман да създава илюзии, Мая, е причината на света. Невежеството за природата на Брахман и на Мая е причината за страданието и единствено познанието на Брахман носи освобождение. Когато човек се опитва да познае Брахман чрез ума си, под влиянието на Мая Брахман се явява като Бог (Ишвара), отделен от света и от индивида. В действителност няма разлика между душата (атман) и Брахман и осъзнаването на това води до освобождение. Пътеката към освобождението е посредством знанието (джнана).

Висищадвайта

Висищадвайта веданта е изложена от Рамануджа и твърди, че индивидуалната душа (дживатман) е част от Брахман и следователно е подобна, но не идентична с него. Според висищадвайта Брахман има атрибути(сагуна), включително индивидуалните души и материята. Брахман, материята и индивидуалните души са различни, но взаимно неразделими единици. Според тази школа преданоотдадеността (бхакти) към бог Вишну е пътеката към освобождението. Мая се счита за творческата сила на Бог.

Двайта

Двайта веданта е изложена от Мадхва. Тя напълно идентифицира Брахман с Вишну и неговите въплъщения като Кришна, Нарасимха, Сриниваса и т.н. Според тази школа Брахман, индивидуалните души и материята са вечни и различни, бхакти е пътеката към освобождението, а омразата (двеша) и безразличието към Бог водят до вечен ад и вечно обвързване с материалния свят съответно. Ачинтя адбхута шакти („неизмеримата сила“) на бог Вишну е считана за изпълнителната причина на вселената, а първичната материя или пракрити за нейна материална причина. Според двайта всички действия се вършат от Бог, който изпълва с енергия всяка душа от вътре и ѝ дава плодовете на действията, но сам той остава незасегнат.

Двайтадвайта

Двайтадвайта веданта е изложена от Нимбарка и е свързана с по-древната бхедаабхеда, изложена от Бхаскара. Според тази школа индивидуалната душа е хем еднаква, хем различна от Брахман. В тази школа Бог се почита във формата на Кришна.

Шуддхадвайта

Шуддхадвайта веданта е изложена от Валабха. Според тази школа бхакти е единственото средство за освобождение, което представлява отиване в Голока (букв. „светът на кравите“, санскритската дума го означава и звезда). Светът е забавление (лила) на Кришна, който е сатчитананда (съществуване-съзнание-блаженство).

Ачинтя бхедаабхеда

Ачинтя бхедаабхеда е изложена от Чайтаня Махапрабху. Според тази школа Брахман и атман са едновременно и невъобразимо единни и различни.

Рамаяна (на деванагари: रामायण, означаващо Пътят на Рама) е санскритски епос, който се състои от 24 000 строфи, разделени на седем книги, и е написан от поета Валмики преди новата ера. Творбата разказва историята на Рама и неговата съпруга Сита, която е отвлечена от демона и цар на Ланка Равана. Като една от най-важните литературни творби на Древна Индия Рамаяна е оказала дълбоко въздействие върху културата на Индийския подконтинент, както и на Югоизточна Азия, където е разпространена през VIII век.

Части от книгите:

Младостта на Рама

Рама счупва лъка на Шива, худ. Раджа Рави Варма

Като награда за аскетичните му практики бог Брахма е дарил на царя на демоните Равана безсмъртие в битки с богове, демони и духове и не може да вземе обратно тази дарба. С помощта на демоните (ракшаси) Равана започва да опустошава земята и да тероризира живите същества, особено ришите (мъдреците), нарушавайки техните жертвоприношения. Наблюдавайки разорението, вършено от Равана, боговете отиват при бог Шива с молба за помощ. Шива казва на сина си Ганеша и на мъдреца Нарада да помолят бог Вишну да се въплъти на земята като човек, тъй като Равана не е поискал защита срещу хора и зверове.

Междувременно царят на Косала – Дашаратха, започва да се безпокои заради липсата на син, който да го унаследи. По съвета на свещениците и министрите си Дашаратха прави жертвоприношение. Вишну решава да се роди като първороден син на Дашаратха и прави така, че божествено същество да се появи от жертвения огън. То дава на Дашаратха златен съд с нектар (амрут) и го моли да го даде на цариците си. Дашаратха го разделя между трите си съпруги Каусаля, Сумитра и Кайкейи. Те забременяват и раждат четирима синове. Каусаля ражда Рама, Кайкейи ражда Бхарата, а Сумитра ражда Лакшмана и Шатругна. Момчетата израстват, изучавайки свещените писания и стрелбата с лък от мъдреца Васища. Един ден мъдрецът Вишвамитра пристига в царството и моли Дашаратха да изпрати сина си Рама, за да го защитава от демоните, които смущават жертвоприношенията му. Неохотно Дашаратха се съгласява да изпрати синовете си Рама и Лакшмана, а след като изпълняват дълга си, Вишвамитра ги награждава с различни небесни оръжия. Към края на престоя си при Вишвамитра Рама научава, че царят на съседното царство Митхила – Джанака, предлага несравнимата си дъщеря за съпруга на този, който опъне могъщия лък на бог Шива, който се съхранява в двора му. Рама веднага решава да опита подвига, който напразно е бил пробван от много ухажори преди него. Когато се представя пред двора на Джанака, царят веднага е пленен от красотата и младостта му. Пет хиляди мъже теглят лъка на колесница с осем колела, сред тях и Равана, комуто се присмиват, когато не може да вдигне лъка. Рама без видимо усилие го опъва, докато лъкът се счупва. Това кара Парашурама, друго въплъщение на Вишну (който е побеждавал воините на земята 24 пъти), да се събуди и да дойде в двореца на Джанака. Парашурама е разярен, но когато вижда божествения си образ в Рама, се връща обратно. Джанака с радост дава дъщеря си за съпруга на Рама, а други три от дъщерите му са омъжени за тримата братя на Рама. След края на пищните сватбени церемонии щастливите двойки се връщат обратно в Айодхя.

Изгнанието на Рама

Цар Дашаратха започва да се уморява от управлението и решава да назначи Рама за регент (ювараджа). Щастливият му народ приема обявлението с радост и целият град се подготвя за церемонията и тържествата. Дашаратха отива да се допита до съпругите си за предстоящите празненства. Ревността на Кайкейи обаче е събудена от злата ѝ прислужница Мантхара, която я убеждава, че нейният син Бхарата, а не Рама, трябва да наследи царството. Когато Дашаратха я среща, Кайкейи е в сълзи и след като е запитана, напомня на царя, че преди много години ѝ е обещал два дара. Това се случило на война, преди да се родят синовете му. Дашаратха се возел на колесница, когато колелото му щяло да се откачи. Кайкейи била с него и си жертвала пръста, слагайки го в колелото, за да го задържи на място, спасявайки по този начин живота на съпруга си. От благодарност Дашаратха ѝ предложил два дара по нейно желание, а Кайкейи отвърнала, че понастоящем нямала желания, но си запазила възможността за в бъдеще. Сега тя иска изпълняването на тези две желания, преди да склони да се усмихне, и Дашаратха се съгласява. Тя иска от него да назначи нейния син Бхарата за регент и да изпрати Рама в изгнание за 14 години в ужасната гора Дандака. Сърцето на Дашаратха е разбито, но трябва да изпълни обещанията си. Послушният син Рама веднага се съгласява да изостави правото си за трона и се отправя към гората Дандака. Жена му Сита и преданият му брат Лакшмана също решават да го придружат. Дашаратха е прикован към легло от мъка, а населението на Айодхия следва и оплаква напускащия ги Рама. Дашаратха умира скоро след това.

Отвличането на Сита

Равана отсича крилете на Джатаю, худ. Раджа Рави Варма

Рама, Сита и Лакшмана пресичат река Ганг и отиват в гората. Те намират идилично място, наречено Читракута (дн. в щата Чхатисгарх), където да установят своята обител. Всякакви цветя, вкусни плодове и прекрасни гледки, както и съвършената любов правят обителта им рай на земята. В гората Рама се сприятелява със стария цар на лешоядите Джатаю. Междувременно Бхарата се връща в Айодхя и се разгневява от това, което е сторила майка му. Решен да върне Рама обратно, той се отправя към гората. Когато открива Рама и го моли да се върне и да заеме престола, Рама учтиво отказва, казвайки, че е длъжен да изпълни обещанието на баща им. Неохотно Бхарата се съгласява да се върне в Айодхя, молейки Рама да му даде сандалите си. Той ги поставя на трона в двореца и управлява като заместник на Рама от съседното село Нандиграма. Той също се заклева да се самоубие, ако Рама не се върне след четиринайсет години.

Един ден сестрата на демона Равана – Сурпанакха, вижда красивия Рама в гората и се влюбва в него. Приемайки формата на красиво момиче, тя се опитва да го съблазни. Рама отказва и я насочва към Лакшмана, който също я отблъсква. Разгневената Сурпанакха обвинява Сита за неуспеха си и се нахвърля върху ѝ в истинската си демонична форма. Лакшмана спасява Сита, като отрязва носа и ушите на Сурпанакха. Тя отлита при своя брат и му се оплаква. Равана решава да убие Рама и да отвлече Сита. Той привиква на помощ демона Марича. Марича се превръща в златен елен и когато Сита го съзира, пожелава да го притежава. Тя моли Рама да го залови и след като той тръгва, Марича примамва Лакшмана, викайки за помощ с гласа на Рама. Лакшмана е уверен, че Рама е непобедим, и отказва да тръгне, но по настойчива молба на Сита се съгласява. Преди да я напусне, начертава кръг около нея и ѝ казва, че ще бъде в безопасност, докато стои в кръга. Равана се приближава към обителта в облика на престарял мъдрец и моли Сита да му даде малко храна. Отначало Сита се колебае да напусне кръга на Лакшмана, но накрая се съгласява да го стори, за да даде храна на стария човек. Тогава Равана я сграбчва и се втурва към летящия си кораб (пушпака вимана). Джатаю се опитва да спаси Сита, но Равана влиза в битка с него и му отрязва крилете. Връщайки се в обителта, Рама и Лакшмана започват издирване. Те откриват смъртоносно ранения Джатаю, който им казва какво се е случило и умира в ръцете на Рама.

Царството на ванарите

Продължавайки своето издирване, Рама и Лакшмана срещат царя на ванарите (хора-маймуни) Сугрива и неговият пълководец Хануман, сред които Сита е хвърлила шала си и някои украшения. Сугрива е свален от трона от брат си Вали, който също е отнел съпругата му. Рама се съгласява да убие Вали, ако Сугрива му помогне при издирването на Сита. Сугрива предизвиква Вали на двубой, по време на който Рама изстрелва стрела и убива Вали. Сугрива възвръща царството и съпругата си. Сугрива и Рама изпращат войниците ванари в различни посоки в търсене на Сита. Те обаче не постигат нищо, докато не срещат друг стар лешояд, Сампати, брат на убития Джатаю. Крилете на Сампати са изгорени, когато летял прекалено близо до слънцето, а по-силният му брат го спасил от смъртта. Сампати обаче запазил невероятно силното си зрение. Скоро той успява да открие Сита затворена в градина от дървета ашока на южния остров Ланка (Шри Ланка).

Хануман в Ланка

Сугрива изпраща армията си на юг със своя племенник Ангада начело. Хануман тръгва с Ангада като негов пълководец. Достигайки южния бряг, те не могат да намерят начин да пресекат океана. Заповядвайки на войниците да останат, където са, Хануман уголемява тялото си до огромни размери и прескача океана, приземявайки се на планината Трикута, от която може да наблюдава целия остров Ланка. Забелязвайки, че градът е зорко охраняван, Хануман се превръща в котка и по този начин се промъква в него. Той открива Равана в неговите покои, заобиколен от красиви жени, но Сита не е сред тях. Продължавайки да търси, най-сетне я открива седнала под едно дърво в красива горичка, красотата ѝ помрачена от мъка, пазена от отвратителни демони с лица на биволи, кучета и свине. Приемайки формата на маймунка, Хануман се спуска от дървото, дава ѝ пръстена на Рама и взима един от нейните пръстени. Той ѝ предлага да я отнесе, но Сита му отговаря, че Рама трябва да я вземе като доказателство за положението, в което я е намерил. Сита му дава безценен накит, който да отнесе на Рама. Докато говорят, се появява Равана и след като напразно се опитва да я съблазни, заявява, че ако не му се отдаде до два месеца, ще накара стражите да я накълцат за утринната му закуска. В яростта си Хануман унищожава мангова горичка, пленен е от стражите и е доведен пред Равана. Хануман обявява, че е пратеник на Рама и иска от него да освободи Сита или да посрещне гнева на Рама. Разярен, Равана нарежда смъртта на Хануман. Вибхишана, праведният брат на Равана, се намесва и съветва Равана да не убива пратеник, тъй като това е недостойно, и му казва какво е подобаващото наказание за Хануман. Равана приема и заповядва на демоните си да подпалят опашката на Хануман. Веднага щом те правят това, Хануман се смалява, измъква се от оковите и разпространява огъня из целия град Ланка. След това скача обратно на континента и споделя новините с Рама и Сугрива.

Битката в Ланка

Рама се среща с Варуна, худ. Раджа Рави Варма

Рама решава, че докато няма мост над океана, никой освен Хануман няма да може да го прекоси. Той медитира в продължение на три дни без храна и вода, докато от вълните не се появява Варуна, богът на океана. Варуна е озадачен, че Рама медитира върху него, тъй като той самият е въплъщение на Вишну. Рама обяснява, че понеже е човек, трябва да изпълнява човешките задължения и да се обърне към Варуна. Варуна му обещава, че ако архитектите на ванарите хвърлят какъвто и да е материал в океана, с изписано на него името Рама, той ще се задържи на повърхността на океана. Ужас настъпва в Ланка при новините за наближаването на Рама. Вибхишана дезертира поради яростта на брат си при предложението му да се помири с Рама. Последват жестоки битки, в които дори и небесните обитатели се намесват – бог Индра на страната на Рама, а злите духове на страната на Равана. След като са претърпени големи жертви и от двете страни, се постига съгласие войната да бъде решена чрез двубой между Рама и Равана. Самите богове са ужасени от свирепостта на двубоя. Рама отсича главата на Равана, но тя отново израства. Това се повтаря многократно и героят се отчайва, докато не получава съвет от Вибхишана, който му казва да се цели в пъпа на Равана, тъй като там е източникът на нектара (амрита), който възстановява главата на Равана. Рама се прицелва в пъпа на Равана и с божественото оръжие на Брахма, брахмастра, убива Равана. От небето се посипват цветя върху щастливия победител и в ушите му звучи небесна музика. Трогнат от скръбта на съпругата на Равана, Мандодари, Рама иска от новия крал на Ланка Вибхишана да погребе Равана с царски почести.

Сита е изведена изпълнена с щастие, но то се оказва краткотрайно. Рама я приема студено, с наведени очи, казвайки, че тя повече не може да му бъде жена, след като е живяла в дома на Равана. Тя го уверява в невинността си, но не успявайки да го убеди, нарежда издигането на погребална клада, избирайки смъртта пред презрението на Рама. Свидетелите изпитват съчувствие към Сита, но Рама не трепва, когато тя влиза в пламъците. Скоро се появява Агни, богът на огъня, носейки Сита на ръце. Доказвайки по този начин невинността си, Сита е приета от Рама, чието предишно поведение тя нежно прощава. Рама разкрива пред Лакшмана какво е наложило кладата. Рама е знаел предварително, че Равана ще отвлече Сита. Ако Равана се бил опитал да докосне Сита, нейната чистота, преданост и целомъдрие биха му изгорили ръцете. Единственият начин Сита да бъде отвлечена е бил като душата ѝ бъде пратена при Агни, а физическото ѝ тяло остане. Чрез кладата Агни е върнал душата на Сита. Рама се връща в Айодхя и поема управлението за радост на Бхарата и народа си.

Изгнанието на Сита

Айодхя благоденства, хората са щастливи и за известно време всичко върви добре. Не след дълго обаче започват да се разпространяват слухове за престоя на Сита в Ланка и Рама чува шепоти, че глад в града е причинен от вината на Сита, която е била галена от Равана. Рама я праща в гората, където заедно са преживели изгнанието си. Сита е бременна, когато Рама я изгонва, но без да се оплаква, се домъква до гората, където ражда синовете си Лава и Куша в обителта на мъдреца Валмики. Тук тя ги отглежда с помощта на отшелника, който става техен учител и под чиято опека те израстват красиви и силни. Така се случва, че когато младежите са на двайсетгодишна възраст, Рама освобождава кон в гората, като част от ритуал за жертвоприношение. Когато неговите хора отиват, за да върнат коня, го откриват в ръцете на двама силни младежи, които не успяват да заловят. Рама сам отива в гората и разбира, че младежите са синовете му. В изблик на разкаяние Рама си припомня страданието на жена си Сита и научавайки, че тя живее в обителта на Валмики, я моли да се върне при него. Сита вече не е влюбена девойка и перспективата за живот с Рама не я привлича. Тя призовава земята, ако е обичала единствено Рама, ако честността и чистотата ѝ са познати на земята, нека тя отвори недрата си и я приеме. Докато свидетелите треперят от ужас, земята се разтваря, появява се величествен трон, на който е седнала Богинята на земята, кояот отвежда със себе си Сита в царството на вечното щастие, оставяйки късно разкаялия се Рама да преживее остатъка от годините си в покаяние.

Махабхарата (на деванагари: महाभारत, „Велико сказание за потомците на Бхарата“) е санскритски епос състоящ се от 100 000 куплета, разделени на 18 книги, в които се разказва за 18-дневната война между 18 армии.

Според легендата мъдрецът Вяса продиктувал Махабхарата на бог Ганеша в Бадрикашрам (дн. Бадринат, щат Утаракханд). Обемът на творбата, както и многото вплетени подсюжети предполагат повече от един автор. Датирането на събитията, описани в Махабхарата, както и на самото написване на епоса са предмет на спорове. Основната част от творбата е написана преди новата ера.

Махабхарата е една от най-дългите епични поеми на света и има огромно значение за културата и религията на древна и съвременна Индия. За амбицията на нейния обхват свидетелства заявлението, което се намира в началото на първата книга „Каквото може да се намери тук, може да се намери и другаде. Каквото не може да се намери тук, не може да се намери другаде.“

Части от книгите:

Родословието на Пандавите и Кауравите

Шантану и Сатявати, худ. Раджа Рави Варма (1848 – 1906)

Царят на Хастинапура Шантану се жени за красивата Ганга, която е богиня под прикритие. Тя се съгласява да се омъжи за него при условие, че той никога не поставя под въпрос действията ѝ. През годините те имат седем сина, но Ганга ги хвърля всичките в реката. Шантану е разстроен, но си мълчи. Когато се ражда осмият им син, Шантану не издържа повече и пита жена си коя е и защо върши това. Ганга разкрива самоличността си и казва, че децата ѝ са били обитатели на небето, но са били прокълнати да се родят като хора. Тя бързо приключва наказанието им, като ги дави при рождението им. Тъй като Шантану е задал въпрос, Ганга го напуска и му оставя последния им син Деварата, който става наследник на царството. Години по-късно, докато ловува, царят вижда Сатявати и я моли да се омъжи за него. Тя е дъщеря на рибар и вече има син, Вяса. Баща ѝ отказва да се съгласи на брака, освен ако Шантану не обещае синът му от Сатявати да стане наследник. За да реши дилемата на царя, Деварата се отказва от трона. Тъй като рибарят не е сигурен, че децата на Деварата също ще спазят обещанието, Деварата дава обет за доживотно безбрачие, заради което получава името Бхишма („страховито решителен“). Сатявати ражда на Шантану двама синове Читрангада и Вичитравиря. След смъртта на Шантану Читрангада става цар, а след като той е убит в битка, го наследява Вичитравиря. Вичитравиря се жени за принцесите Амбика и Амбалика, които са отвлечени от Бхишма, след като той побеждава в бой ухажорите им. Той отвлича и третата сестра Амба, но тя вече е сгодена и Бхишма я освобождава. Нейният годеник обаче я отхвърля заради унижението, нанесено му от Бхишма, и Амба иска от Бхишма да се ожени за нея. Верен на своя обет, Бхишма отказва. Амба се заклева, че един ден ще убие Бхишма, въпреки че боговете са му дали дар да избере деня на собствената си смърт. След като Вичитравиря умира, без да остави наследници Сатяваки иска от сина си Вяса да направи синове на вдовиците. Вяса обаче е аскет и не се е къпал дълго време, което отблъсква жените. Когато го вижда, Амбика си затваря очите и синът ѝ Дхритаращра е роден сляп. Амбалика пребледнява и синът ѝ Панду се ражда бледен. Вяса има и трети син Видура от прислужница.

Панду заема трона заради слепотата на брат си. Той се жени за Кунти и Мадри. Веднъж, докато ловува, той убива елен в акта на съвкупление. Еленът се оказва преобразен брамин (свещеник), който проклина Панду да умре, ако прави любов със съпругите си. Разбирайки, че не ще може да има деца, Панду се оттегля в гората заедно с двете си съпруги, а брат му управлява на негово място, въпреки слепотата си. Кунти обаче се моли на боговете Дхарма, Ваю и Индра за синове, използвайки специална мантра, дадена ѝ като дар от мъдреца Дурваса. От боговете тя ражда трима сина Юдхищира, Бхима и Арджуна. Кунти споделя дара си с Мадри, която ражда близнаците Накула и Сахадева от боговете-лечители, близнаците Ашвини. Панду обаче вижда Мадри да се къпе гола в гората и не може да ѝ устои, а и Мадри няма сила и воля да го отблъсне. Двамата правят любов и Панду умира, а Мадри се хвърля на погребалната му клада. Кунти отглежда петимата братя, които стават известни като Пандавите. Дхритаращра се жени за Гандхари, която си превързва очите, когато разбира, че ще се жени за слепец. След двугодишна бременност Гандхари ражда топка плът, а Вяса ѝ казва да я раздели на сто части и да ги сложи в сто съда с топено масло. По този начин тя става майка на сто сина, Кауравите, всичките родени след Юдхищира. Първородният е Дурьодхана, чието раждане е съпътствано от злокобни предзнаменования. Видура призовава Дхритаращра да се отърве от детето, но Дхритаращра го пренебрегва. Второродният е Духшасана. Между тях и Пандавите възниква съперничество и вражда още от млада възраст.

Съперничеството

Бхишма поема отговорност за възпитанието на братовчедите, а един ден се появява и техният учител Дрона, който забелязва умението на Арджуна с лъка и му дава предимство в обучението. Веднъж той организира състезание за уцелване на дървена птичка, покачена на дърво. Той пита всеки един от принцовете какво виждат и всеки отговаря, че вижда учителя си, братята си, дървото и птичката. Единствено Арджуна отговаря, че вижда само окото на птичката и след като я уцелва Дрона му дава небесното оръжие Брахмастра. При друго съревнование по стрелба се появява непознат воин, който стреля наравно с Арджуна. Вяса пише, че това е Карна, синът на Кунти когото Кунти е родила след като е изпробвала мантрата дадена ѝ от Дурваса и ѝ се явил бога на слънцето Суря, който казал, че е принуден да изпълни молитвата ѝ, въпреки нейното нежелание. Кунти го изоставила Карна в кош, пуснат по течението на река. Нито Пандавите, нито самият Карна обаче знаят за произхода му. Пандавите му се подиграват и казват, че няма да се бият с някой, който не е от благороден произход и тогава Дурьодхана използва възможността да го привлече за съюзник като му дава малко деспотство. Дхритаращра е слабоволеви и когато Дурьодхана пораства той де факто поема управлението. Дрона иска от Пандавите да отмъстят на някогашния му приятел Друпада, който го е унижил, защото му е обещал да споделя с него богатството, но когато станал цар и Дрона му напомнил обещанието, Друпада му се присмял, че иска изпълнение на обещание, направено в безотговорната му младост. Арджуна пленява Друпада и го кара да предаде част от царството си на Дрона. За отмъщение Друпада използва магия, чрез която му се раждат три деца: Дхрищадюмна, Драупади и Сикханди, които участват в последвалата война срещу Кауравите.

Дурьодхана се опитва да убие Пандавите като подпалва двореца им, специално построен от него от лесно запалими материали, но те са предупредени от чичо си Видура, който им изпраща миньор да прокопае тунел, през който да се измъкнат. Те успяват да избягат и да се скрият, а телата на някои от жертвите на пожара са взети за техни. Бхишма отива на брега на Ганг да изпълни погребалните ритуали на Пандавите, когато Видура го уведомява, че те са живи и му казва да пази това в тайна.

Спечелването на Драупади

По време на криенето си Пандавите научават за церемонията (сваямбара) за избирането на съпруг на панчалската принцеса Драупади (която е въплъщение на богинята Шри). Пандавите отиват на състезанието облечени като брамини. Задачата е да се опъне могъщ лък и да се уцели цел на таван, докато се гледа в отражението ѝ в масло на пода. Повечето принцове се провалят, не можейки да повдигнат лъка. Само Арджуна и Карна успяват, но Драупади избира Арджуна и се омъжва за него с помощта на Кришна, който е братовчед на Кунти. След състезанието Кришна отива в колибата на грънчаря, където са отседнали Пандавите и се обръща към Арджуна като към стар приятел, казвайки, че може би се познават от предишни животи. Те установяват приятелство помежду си. Пандавите казват на майка си, че Арджуна е спечелил награда от състезание. Без да погледне Кунти им казва да поделят наградата и така Драупади става съпруга и на петимата братя. В предишния си живот Драупади се е молила на Шива за съпруг пет пъти и сега той изпълнил молбата ѝ по този необичаен начин.

Индрапрастха

След сватбата Пандавите са поканени обратно в Хастинапура. Старейшините и роднините преговарят за разделяне на царството и Дхритаращра дава на Пандавите източната територия на царството, в която почти няма друго освен джунгли и пустини. Юдхищира приема с надеждата да избегне война, но нито Пандавите, нито Кауравите са доволни от споразумението. Междувременно Кришна и Арджуна се съгласяват да помогнат на бог Агни да изгори една джунгла, която е защитавана от дъжда на бог Индра. Агни подарява на Кришна диск, а на Арджуна лъкът на бог Варуна Гандива, както и неизчерпаем източник на стрели, с които Арджуна изгражда балдахин над гората, докато Агни я изгаря. След дванайсет години благоденствие и увеличаване на влиянието му, Юдхищира моли Кришна за съвет и Кришна го съветва да изпълни церемонията раджасуя яджна в новата си столица Индрапрастха. Юдхищира провежда дълга подготовка за церемонията, в която трябва да участват хиляди брамини и са нужни години за завършването ѝ, а братята му осигуряват предаността на всички знайни царе. Когато церемонията завършва Юдхищира е обявен за Велик цар (махараджа) и кани всички царе да му гостуват в прекрасната зала, която е изградил за случая. Кауравите също са поканени. Дурьодхана е изпълнен със завист и е унижен. Докато се разхожда из двореца той забелязва лъскав под и го бърка за басейн. След като му е посочена грешката той вижда езеро и решавайки, че това не е езеро стъпва в него и потъва. Драупади и Бхима му се присмиват, а той се връща в Хастинапура, планирайки унищожението им.

Играта на зар

Унижението на Драупади, худ. Раджа Рави Варма

В отговор на ненавистта на Дурьодхана, чичо му Шакуни му казва да предизвика Юдхищира на игра на зар. Юдхищира не може да откаже предизвикателството, въпреки предупреждението на пратеника Видура. Дурьодхана предлага Шакуни да играе вместо него и посредством умението си и измама Шакуни спечелва от Юдхищира богатството и царството му. Юдхищира дори проиграва братята си, себе си и накрая съпругата си. Възторжените Каурави унижават Пандавите в безпомощното им състояние. Драупади пита дали Юдхищира я е загубил преди да загуби себе си, но Дурьодхана не обръща внимание на въпроса и брат му Душасана я докарва, влачейки я за косата в залата. Карна, все още гневен, че избрала Арджуна вместо него, я нарича уличница обслужваща петима мъже, а Дурьодхана се опитва да я съблазни като разголва бедрото си. Душасана се опитва да я съблече пред целия двор, но честта ѝ е спасена от Кришна, който в отговор на нейната молитва чудотворно създава безкраен плат на мястото на този, който е бил свален. В яростта си Бхима се заклева, че един ден ще счупи бедрото на Дурьодхана и ще пие кръвта на Душасана. Драупади се заклева, че ще бъде отмъстена. Един ден ще има велика война, която ще бъде водена без милост. При изричането на проклятието се чува вой на чакал. Уплашен, Дхритаращра ѝ се извинява и предлага да върне всичко, което е отнето от Пандавите. Драупади иска само свободата на съпрузите си. Виждайки, че ще загуби спечеленото Дурьодхана предлага още една игра на зар и Юдхищира отново губи. Пандавите са изпратени в изгнание за 12 години, като през 13-ата година трябва да се крият. Ако бъдат открити изгнанието им ще бъде продължено с още 12 години.

Пандавите в изгнание

Драупади и Бхима обвиняват Юдхищира в бездействие и го питат не е ли по-добре да се бият след като е явно, че Шакуни е използвал измама. Драупади не може да разбере защо страдат, след като правдата е на тяхна страна. Юдхищира отказва да започне война, казвайки, че добродетелта, както и порочността, неминуемо ще дадат своите плодове, дори и това да отнеме време. Пандавите прекарват дванайсет години в изгнание, по време на което им се случват много приключения, а също сключват съюзи в очакване на възможна бъдеща война.

Арджуна се отправя към Хималаите в търсене на небесни оръжия, каквито са му дадени от бог Шива. Той прекарва пет години заедно с баща си Индра учейки се да владее оръжията в схватки с демони (ракшаси). Карна междувременно влиза под прикритие на служба при отшелника Парашурама, който мрази воините, също за да спечели небесни оръжия. Парашурама го дарява с могъща мантра, но когато подлага Карна на изпитание за мъжество и Карна го издържа (разкривайки, че всъщност е воин) Парашурама го проклина да забрави мантрата в мига, когато се нуждае от нея, който също ще бъде мига на неговата смърт. Карна след това среща Индра, преобразен като брамин, и тъй като е обещал да не отказва молба на брамин се съгласява да размени златната броня, с която се е родил (като син на бог Суря) за друго мощно оръжие, което обаче може да бъде използвано само веднъж. Той сваля бронята, а кожата му е разкъсана.

Пандавите спасяват Дурьодхана от плен по време на изгнанието си, за голямо негово унижение. Дурьодхана е отчаян и възнамерява да се самоубие чрез гладуване, но му се явяват демоните данави, които са се молили за раждането му, и които му обещават да обсебят армията му по време на войната, което го окуражава.

Последната година Пандавите прекарват в двора на цар Вирата. Юдхищира е преоблечен като беден брамин, а братята му и Драупади като слуги. Пълководецът на Вирата Кичака хлътва по Драупади и настойчиво се опитва да я притежава, дори я заплашва. Драупади се моли на Бхима за помощ и той, преоблечен в женски дрехи, отива вместо нея на уречена среща, където смазва от бой Кичака, който умира.

Навечерието на войната

Кришна като пратеник в двора на Кауравите, худ. Раджа Рави Варма (1848 – 1906)

Междувременно Дурьодхана напада царството на Вирата, който предоставя войските си под ръководството на младия си син, който се нуждае от колесничар. Драупади препоръчва Арджуна, въпреки че е дегизиран като евнух. Арджуна не може да откаже и триумфира срещу армията на Дурьодхана. Дурьодхана отказва да върне царството на Пандавите, твърдейки че са били открити преди изтичането на срока. Той отива при Кришна с предложение за съюз, същото прави и Арджуна. Когато Дурьодхана пристига, сяда до главата на спящия Кришна в очакване на неговото събуждане, а когато се появява Арджуна сяда при нозете му. Когато Кришна се събужда зърва първо Арджуна и му предлага да направи първи избор между самия Кришна, но невъоръжен, или неговата армия. Арджуна избира Кришна и го моли да му стане колесничар, което Кришна приема. И Арджуна и Дурьодхана остават доволни от полученото.

Дхритаращра иска от Бхишма да поеме командването на армията, което той неохотно приема, като чувството му за лоялност надделява над чувствата му към Пандавите. Той обаче поставя едно условие: Карна да не се бие, тъй като е обидил неговия гуру Парашурама. Карна е силно недоволен, но приема да се включи в битката след оттеглянето на Бхишма. Кришна пристига като посредник в последен опит да предотврати войната. Той отсяда в дома на първия министър Видура, което обижда Дурьодхана, чието гостоприемство е отказано. Дурьодхана не го слуша, а заповядва на стражите да го задържат, при което Кришна се преобразява в божествената си форма, заслепявайки войниците и всички присъстващи с блестяща светлина. Красивата му форма е видяна само от чистосърдечните Бхишма, Дрона и Видура. Накрая той говори с Карна и му разкрива произхода му, но Карна чувства горчивина, че е бил изоставен от майка си и не напуска стана на Кауравите, макар да предвижда поражението им и собствената си смърт. Дурьодхана отказва да се вслуша в предупреждения и заявява, че няма да върне територия на Пандавите с размера на върха на игла.

Битката на Курукшетра

Илюстрация на битката на Курукшетра, ръкопис от 18 век

Двете страни събират огромни армии. На страната на Пандавите са царствата Каши, Кекая, Магадха, Маця, Чеди, Пандя, както и клана Яду от Матхура, а на страната на Кауравите са царствата на Прагджьотиша, Анга, Синдхудеса, Махишмати, Аванти, както и мадрите, гандхарите, бхаликите, камбоджите и много други. Кауравите събират единайсет дивизии (една дивизия включва 21 870 колесници, 21 870 бойни слона, 65 610 коне с ездачи и 109 350 пеши войници, в съотношение 1:1:3:5). Техните пълководци са Дрона и неговият син Ашватхама, Джаядрата, Крипа и Критаварма, а върховен главнокомандващ е Бхишма. Пандавите събират седем дивизии, чиито пълководци са Друпада, Вирата, Сикханди, Сатяки, Чекитана и Бхима, а за върховен главнокомандващ е назначен Дхрищадюмна. Общият брой на войниците в двете армии е 3.94 млн. Полето Курукшетра (полето на Куру, който е прадядо и на двата рода) е избрано за битката, тъй като е смятано за свещено и дори големи грехове извършените на него ще бъдат простени. Лоши поличби се явяват, събират се лешояди и Карна предрича, че неговата страна ще загуби и че битката ще бъде голямо жертвоприношение с Кришна като върховен жрец. Двете страни се съгласяват на правила: един воин може да бъде нападнат само от един воин; воин, който се е предал не може да бъде убит или ранен; воин, който е обезоръжен или в безсъзнание не може да бъде убит или ранен; няма да се води бой през нощта; няма да се удря в гръб или по краката; няма да се използват нечестни средства. Повечето правила са нарушени поне веднъж в течение на битката. Преди битката Арджуна вижда чичо си Бхишма и учителя си Дрона и роднините си от другата страна, обзет е от съмнение и отчаяние и отказва да вдигне лъка си Гандива. Кришна му напомня дълга му да се бие за защита на космическия ред (дхарма) и същевременно му преподава учението за единение с Бог (йога) в известната Бхагавад гита. Преди битката Юдхищира отива при учителите си Бхишма и Дрона и ги моли за позволение да се бие срещу тях и за благословията им. Заради този знак на уважение Бхишма и Дрона се молят за победата на Пандавите, макар да са задължени да се бият на страната на Кауравите.

Бхишма е повален

Бхишма на смъртното си легло от стрели

След девет дена водене на бой Пандавите осъзнават, че няма да могат да победят, ако не убият Бхишма. Кришна ги съветва да поставят Сикханди на предна позиция, а зад него Арджуна ще може свободно да стреля. Сикханди всъщност е Амба, жената, която Бхишма отвлякъл и след това отказал да я вземе за съпруга. Амба практикувала аскетизъм, за да научи как Бхишма може да бъде убит, след което се хвърлила в огън и се преродила като втората дъщеря на Друпада, а по-късно разменя пола си с един демон, за да стане мъж. На следващия ден Бхишма хвърля оръжията си, когато срещу му се изправя жена и Арджуна го уцелва в слабите места на бронята му толкова пъти, че от цялото му тяло стърчат стрели. Той пада от колесницата си и ляга на стрелите, без тялото му да докосва земята. По молба на Бхишма, Арджуна поставя три стрели под главата му, за да я поддържат. Бхишма умира след края на битката, по своя воля, след като се е убедил, че царството е в сигурни ръце и е дал на Пандавите уроци по управление.

Смъртта на Абхиманю

Новият главнокомандващ Дрона разполага армията си в дискова формация, която единствено Арджуна знае как да разбие. Арджуна е отвлечен надалеч от формацията, водейки битка с царя на Прагджьотиша Бхагадатта. Юдхищира иска от петнайсетгодишния син на Арджуна от съпругата му Субхадра Абхиманю да разбие формацията. Абхиманю чул от баща си докато бил в утробата на майка си как се разбива дискова формация и успява да я пробие, но зетят на Кауравите Джаядрата попречва на Юдхищира и Бхима да го последват. Хванат в капан, Абхиманю се бие храбро и убива мнозина, но накрая е убит чрез едновременно пронизване със седем меча. Когато Арджуна се връща в лагера и вижда тялото на сина си, тържествено се заклева, че ще се хвърли в жертвен огън, ако не успее да убие Джаядрата до залез слънце на следния ден. Дори Кришна е разтревожен от ужасната клетва. На следващия ден Джаядрата е силно охраняван и Арджуна не може да го достигне. Кришна причинява затъмнение на слънцето, убеждавайки Кауравите, че щом слънцето е залязло Арджуна трябва да е мъртъв. Радвайки се, те свалят оръжията си и Арджуна застрелва Джаядрата в главата. Бащата на Джаядрата е произнесъл клетва, казвайки, че който причини падането на главата на сина му на земята ще умре. Посредством мантри стрелата на Арджуна отнася главата на Джаядрата на километри разстояние и тя пада в скута на баща му. Той не осъзнава какво е паднало в скута му и като се изправя главата пада и той умира от собственото си проклятие.

Битката продължава и след залез слънце и за да отнеме небесното копие Индрастра, притежавано от Карна, което ще убие всеки, срещу когото е хвърлено, но може да бъде употребено само веднъж. Кришна праща синът на Бхима и демонката Хидимби Гатоткача да се бие с Карна. Гатоткача води жестока битка и Карна е принуден да използва копието, което убива Гатоткача. На следващия ден Кунти се среща с Карна и иска от него да не убива братята си. Той казва, че не може да пожали Арджуна.

Смъртта на Дрона

Дрона умело ръководи армията на Кауравите и нанася тежки загуби на армията на Пандавите. Кришна намеква пред Юдхищира за слабостта му: неговият син Ашватхама. Бхима убива един слон, наречен Ашватхама и казва на Дрона, че синът му е мъртъв. Подозирайки лъжа, Дрона пита Юдхищира дали синът му е мъртъв. Юдхищира изрича полулъжа „Ашватхама е мъртъв, дали човек или слон.“, но последните думи остават нечути поради звученето на тръби, надути по заповед на Кришна. Дрона хвърля оръжията си от мъка, вярвайки, че Юдхищира не би излъгал и е обезглавен от Дхрищадюмна. Преди изричането на лъжата колесницата на Юдхищира се е носела на десет сантиметра над земята, но сега пада на земята.

Смъртта на Карна

На шестнайсетия ден Карна и Арджуна водят ожесточена битка и Арджуна почти е победен, когато слънцето залязва и Карна прекратява схватката. На седемнайсетия ден Карна побеждава Юдхищира и Бхима, но ги помилва. Карна и Арджуна възобновяват двубоя си. Карна притежава стрела, обзета от духа на змия, която е изгубила семейството си в изгарянето на гората от Агни и иска да си отмъсти. Когато Карна стреля с нея срещу Арджуна, неговият колесничар го предупреждава, че се цели високо, но той не го слуша и уцелва диадемата на Арджуна. Когато стрелата се връща и му казва да опита отново, гордостта му не го позволява. В изпълнение на предишно проклятие, земята се разтваря и колелото на колесницата му затъва. Той призовава Арджуна да не се възползва от затруднението му, но Кришна го пита къде е била добродетелта му, когато Драупади е била унижена, а Юдхищира лишен от царство и когато Абхиманю е останал без оръжия в дисковата формация. В отчаянието си Карна се опитва да използва най-силното си оръжие, но мантрата убягва от паметта му в изпълнение на проклятието на Парашурама. Чувайки за съдбата на сина си, Арджуна стреля и обезглавява Карна, от чието тяло излиза ярка светлина и влиза в слънцето.

Същия ден Бхима разбива колесницата на Душасана с боздугана си, поваля го и размазва гръдния му кош. Той пие от неговата кръв, казвайки че има по-хубав вкус от млякото на майка му, изпълнявайки обета, който е дал, когато Драупади била унижена в двора на Кауравите.

Смъртта на Дурьодхана

На осемнайсетия ден Юдхищира убива последния главнокомандващ на Кауравите, чичото на Накула и Сахадева по майчина линия, Шаля, а Бхима избива останалите братя на Дурьодхана. Дурьодхана отказва да се предаде. Юдхищира му казва да влезе в двубой с който и да е от братята и ако победи царството ще бъде негово. Дурьодхана избира Бхима за противник и след равностоен двубой Бхима го удря с боздугана си в слабините, което е забранено от кодекса на войната. Гандхари е обвила Дурьодхана в защитна магия, но тъй като е носел набедрена препаска пред майка си, слабините му остават незащитени. Дурьодхана обвинява Кришна, че е подкрепил нечестното дело на Бхима, а Кришна отвръща, че в нечестна битка срещу нечестен противник са позволени нечестни средства, както и че Бхима е изпълнил обета си да смаже слабините на Дурьодхана, даден, когато Драупади е била унижена в двора на Кауравите.

Докато Дурьодхана умира, синът на Дрона Ашватхама му казва, че се е промъкнал в лагера на Пандавите през нощта и е избил малкото останали живи след битката, включително децата на Пандавите, Дхрищадюмна и Сикханди. Дурьодхана умира щастлив от новината.^[1] Петимата Пандави оцеляват, но когато научава за клането Юдхищира скърби и заявява, че победителите са били победени. Когато Пандавите търсят отмъщение Ашватхама използва небесното си оръжие, а Арджуна отвръща със своето. По молба на мъдреците, които се страхуват, че света ще бъде унищожен, Арджуна, оттегля оръжието си, но Ашватхама не може да стори същото и от злоба уцелва корема на Утара, снахата на Арджуна, която носи Парикшит, син на Абхиманю, бъдещия наследник на Пандавите. Оръжието изгаря Парикшит, но Кришна го съживява и проклина Ашватхама да се лута по земята за 6000 години.

Краят на Пандавите

След края на войната Кришна разкрива, че боговете са я позволили, за да облекчат земята от големия ѝ товар. Юдхищира изпитва отчаяние подобно на Арджуна преди битката. Той не желае да управлява, защото това ще изисква още използване на сила. Останалите го убеждават да изпълни дълга си. Юдхищира изпълнява жертвоприношение, за опрощение на греховете от войната.

След като научава за клането, Гандхари, която е изгубила всичките си синове, проклина Кришна да стане свидетел на подобен край за собственото му семейство, защото макар и божествено въплъщение (аватар) на бог Вишну, не е спрял войната. Кришна приема проклятието, което се осъществява 36 години по-късно, когато той е смъртоносно ранен от стрела на странник, който го взема за елен по време на лов.

След като управляват царството 36 години, Пандавите решават да се отрекат от всичко, в съвпадение с настъпването на кали юга (тъмната епоха). Облечени само в кожи, те се оттеглят в Хималаите на път за небето. Едно безпризорно куче тръгва с тях. Един по един братята и Драупади падат и умират. Юдхищира дава причината за падането им: Драупади е била пристрастна към Арджуна, Накула и Сахадева са били суетни и горделиви заради красотата си, Бхима и Арджуна се гордеели със силата и стрелбата си с лък съответно. Само добродетелният Юдхищира, който е сторил всичко, за да предотврати клането, и кучето остават. Тогава се явява бог Индра и предлага на Юдхищира да го отведе в рая със своята колесница, но отказва да пусне кучето. Юдхищира не може да се раздели с толкова предано същество и баща му Дхарма е доволен от поведението му. В рая той вижда враговете си и узнава, че братята му и Драупади са в ада. Юдхищира избира да отиде при близките си, а не да остане сам в рая. Кучето разкрива, че всъщност е бог Дхарма и го отвежда в ада, където Юдхищира вижда братята и съпругата си. Дхарма го уверява, че братята и съпругата му вече са в рая, а видяното е било илюзия за негово изпитание, обяснявайки му, че е било нужно да го отведе в ада, защото всички владетели са принудени да пребивават в ада, дори и за кратко време. Тогава Юдхищира е преобразен в божествено тяло и вижда братятя си, Карна и синовете на Дхритаращра. Юдхищира най-сетне намира мир и истинско щастие.

Внукът на Арджуна, Парикшит, управлява след тях и умира, ухапан от змия. Разгневеният му син, Джанамеджая, решава да извърши жертвоприношение на змии (сарпасатра), за да унищожи змиите. По време на това жертвоприношение му е разказана историята на предците му.

Бхагавад гита (на санскрит: भगवद्गीता, „Песента на Бога“; известна също като Гита) е санскритска поема, съставена от 701 строфи (шлоки), разделени на осемнадесет глави. Тя е част от индийския епос Махабхарата.^[1]

Макар формално Бхагавад гита да не е част от индуисткия канон (шрути), за школата веданта тя е един от трите авторитетни текста (прастхана трая), заедно с Брахма сутра и Упанишадите. Бхагавад гита е най-известната книга на индуизма, наричана понякога „индуисткият Нов завет“. Авторството на цялата Махабхарата е приписано на Вяса, но в действителност тя е сборен труд на много автори^[2]. За самата Бхагавад гита се предполага, че е писана в периода 2 век пр.н.е. – 2 век.^[3]

Част от книгата:

Контекст

Поемата е разказ за разговора между аватара (божествено въплъщение) Бхагаван Кришна и воина Махатма Арджуна, състоял се на бойното поле Курукшетра между армиите на враждуващите родове Каурави и Пандави преди започването на битката за царството на предците им. Слепият цар и баща на Кауравите Дхритаращра, който не напуска двореца си поради старостта си, иска от своя съветник Санджая да му разкаже какво се е случило на полето Курукшетра след като битката вече се е водила в продължение на десет дни и великият воин от армията на Кауравите Бхишма е изхвърлен от колесницата си от Арджуна. Санджая може да го стори, тъй като Вяса му е дал свръхестествената способност да види битката от далечно разстояние. Арджуна е един от петимата братя Пандави, но тъй като Кауравите са техни братовчеди, той се разколебава дали е праведно да убие роднините си заради царство, отчайва се и казва, че за завоюване на трите свята (физически, астрален и каузален) не би желал да убива роднините си, а какво остава само заради земята. Арджуна се обръща за съвет към своя колесничар и учител Кришна, който в отговор му дава напътствия за това как да изпълни дълга си и същевременно да постигне най-висшата цел – единението с Бог (йога).

Кришна и Арджуна на полето Курукшетра, картина от 18 – 19 век

Същност

Азът, дългът и освобождението[редактиране | редактиране на кода]

Според Бхагаван Кришна Азът (атман, душата) е безсмъртен, вездесъщ и блажен по своята същност. Той не може да бъде засегнат от елементите и силите на материалната природа. Когато тялото умира, Азът се преражда в ново тяло, кръговрат, който продължава до постигане на освобождение (мокша). Кришна съветва Арджуна да се бие, защото за един воин (кшатрия) няма по-благоприятна възможност от участието в праведна война (дхарма юддха). Той не може да се откаже от действия, защото самата природа (пракрити) ще го накара да действа. Щастието обаче може да бъде намерено единствено в Аза, а действията в света трябва да бъдат предприемани в дух на непривързаност, с единствената цел да се служи на Всевишния (Кришна).

Светът по своята същност е двойствен и йогинът трябва да приема противоположностите с равнодушие. Чрез равнодушие към двойствените изяви на природата като горещина и студ, болка и удоволствие, похвала и позор, победа и поражение, човек може да се освободи от греха и да постигне безсмъртие. Освобождението се постига чрез осъзнаване на безсмъртия атман, който в същността си не действа, а само наблюдава действията, вършени от природата. Мъдрецът не скърби, когато го сполетява нещастие, нито е възторжен, когато му се случва нещо хубаво. Той има еднакво отношение към буца пръст, злато, скъпоценен камък; куче, крава, слон, свещеник или парий; приятел или враг. Въпреки това Кришна съветва Арджуна да не пренебрегва материалния свят, а да изпълнява задълженията си свързани с поддържането на космическия ред (дхарма) казвайки, че за него няма нищо на трите свята, което да желае или да не е постигнал, но въпреки това непрестанно действа, защото ако спре, световете ще загинат. Той се въплъщава във всяка епоха за унищожението на злите, защитата на добрите и за поддържането космическия ред на земята.

Чрез непривързаност към плодовете на действията (карма йога), различаване между реалното и нереалното (Аза и не-Аза) (гяна йога) и преданост и любов към Бог (бхакти йога) йогинът преодолява своята илюзорна смъртност и влиза в царството на Всевишния, което е непреходно и не бива засегнато от циклите на създаване и унищожение на вселената (Ден и Нощ на Брахма). Кришна обещава на своите преданоотдадени да ги спаси от морето на самсара (кръговратното съществуване в света на двойствеността). Той казва, че дори и престъпници, които умствено му се отдават скоро стават праведни и могат да постигнат освобождение. В 66 строфа на 18 глава Кришна призовава Арджуна да изостави всички дългове и да търси убежище единствено в него, обещавайки му освобождение от всички грехове.

Медитация

Кришна казва, че когато човек мисли за предмети, които доставят удоволствие се появява привързаност към тях, от привързаността се ражда желание, от желанието гняв, а от гнева заблуда, заблудата води до загуба на паметта, от загубата на паметта следва унищожаване на способността да се различава. Човек трябва да контролира сетивата като контролира ума. За да може да се контролира ума е нужна практика на медитация. Кришна казва, че без медитация няма мир, а без мир няма щастие. Той дава на Арджуна наставления за практикуване на медитация сходни с Йога сутра на Патанджали. Йогинът трябва да си намери уединено място, да седи с изправен гръбначен стълб, да уравновеси дишането си, да изрича сричката Ом (символизираща Брахман, Абсолюта) и да се концентрира в точката между веждите. Постоянството, безстрашието и целомъдрието, както и умереността в храненето, спането и работата са необходими за успех в медитацията. Чрез практиката на медитация йогинът вижда Аза обитаващ всички същества и всички същества в Аза, т.е. може да постигне свръхсъзнание, самадхи. Кришна идентифицира Аза със себе си.

Трите качества

Кришна описва трите качества (гуни) на материалната природа: сатва („светлина“, чистота, щастие, мъдрост, спокойствие), раджас („раждане“, активност, страст, жажда, алчност) и тамас („тъма“, невежество, инертност, небрежност, заблуда) и различни техни проявления. Сред духовниците и интелектуалците преобладава сатва, сред светските хора раджас, а сред безделниците и престъпниците преобладава тамас. Вкусните, здравословни, сочни и пълноценни храни са проявление на сатва; лютите, горчиви, кисели и пресолени храни са проявление на раджас; безвкусните, вкиснали, изгнили и ферментирали храни са проявление на тамас. Йогинът трябва да култивира, развива и съхранява сатва, защото по този начин булото на космическата илюзия (мая), което скрива абсолютната реалност (Брахман) може да бъде преодоляно. Той обаче не бива да се привързва дори към сатва, защото всяка привързаност води до превъплъщение. Освободената душа отива отвъд трите качества на природата.

Космическата форма

Кришна казва, че той е източникът, пазителят и унищожителят на Вселената. Цялата вселена се крепи на него, като мъниста нанизани на връв. Той изброява пред Арджуна някои от проявленията си в света, своята божествена слава. „Ако някой човек притежава слава, богатство и власт, знай че това е проявление на частица от Моето великолепие“ (X:41).

Кулминацията на Бхагавад гита идва в единадесета глава, когато по молба на Арджуна Кришна му разкрива своята космическа форма (Вишварупа), имаща безброй лица и крайници, излъчваща светлината на хиляда слънца и съдържаща всички същества и вещества във вселената. Арджуна вижда всички богове, демони, мъдреци, небесни същества; планетите и звездите; безброй ръце, крака, кореми, усти, очи и зъби, украшения и оръжия, без начало, среда и край. Арджуна вижда воините от двете армии влизащи в пламтящите усти на Кришна и намирайки смъртта си между ужасяващите му зъби. Кришна му казва, че дори и без неговото участие, съдбата на воините вече е решена и го призовава да придобие слава и да се наслаждава на царството като стане инструмента за посичането на враговете си. Ужасен от космическото зрелище, Арджуна моли Кришна да му прости, ако някога го е обидил, не осъзнавайки истинската му същност и да възвърне старата си форма. Кришна приема своята човешка форма и казва на Арджуна, че космическата му форма може да бъде видяна единствено от някой, който му е всеотдайно предан и с обич го възприема като Всевишния, който е свободен от привързаност и не изпитва враждебност към което и да е същество.

Космическата форма на Кришна

Петте коня и колесницата

Петте коня и колесницата или хаоса в живота на обикновения непросветен човек. Алегория на човека, колесницата е материалното тяло, петте коня (сетивата) поводите са умът, кочияша-разума, а нетленната душа страда или се наслаждава в почуда.

Петте коня и колесницата

Дванадесет основни истини в Бхагавад гита

Живото същество е вечно живееща душа. Съществувало е в миналото винаги и няма да има такова време, в което да не съществува в бъдеще. Тленното материално тяло съществува само известно време, а душата е съществувала винаги и ще остане да съществува вечно, дори след смъртта на тленното тяло. Душата е истинското ни аз, пътуваща в машината на тялото.
Душата сменя телата си. На всеки седем години, клетките на тялото ни се обновяват напълно. Съзнаниетона личността обаче се запазва през цялото време. Когато тялото се промени за последен път наричаме това състояние смърт, но душата просто се премества в ново тяло. Душата сменя телата си за различните си животи в материалния свят.
Индивидуалното живо същество е част от Върховната душа, притежаваща в много малко количество качествата на Върховния с уникална индивидуалност, която никога не се губи или унищожава. Душата е зависима от съществуването на Върховната душа. Кришна, като форма на Вишну, наречена Параматма (Свръхдуша) се намира в сърцето на всеки като вечен свидетел на дейностите, думите, мислите и чувствата на живото същество. Събуждането на изначалната същност на придружител на Бога е най-великата цел на живота за индивидуалната душа, водеща до постигане на търсеното вечно щастие.
За дейностите си, всеки получава противодействие (карма), което ни обвързва в цикъла от непрекъснато раждане и смърт (самсара). Според действията си всяко същество изработва добра или лоша карма. Бог Кришна, като свидетел на всичките ни райски и адски съществувания, единствен предлага изход от самсара. Духовният свят е присъщ на душите и може да се постигне в рамките на един живот чрез практикуване на йога или процес на свързване на съзнанието с Бога.
Бхагавад гита подтиква към развиване на визията, че всичко в света принадлежи на Бога и всичко, което се случва на живото същество, добро или лощо, еднакво представлява Неговата милост. Временното наслаждение го обвързва с материята и накрая винаги води до страдание. Душата е предназначена да изпитва висше духовно щастие. Първата крачка към духовното е поставянето на сетивата под контрол чрез духовна практика. Такава духовна визия води до самадхи(дълбока духовна концентрация на съзнанието, носещо пълно щастие).
Има три вида дейности: освобождаваща, обвързваща и такава която трябва да бъде избегната. Греховните дейности са месоядство, хазарт, интоксикация, извънбрачен секс. Силната привързаност към резултата оплита живото същество в цикъла на наслаждение и последващо страдание. Работа без привързаност към резултата, в съответствие с наклонностите, без личен мотив и мързел, без чувство за притежание, извършвана за поддържане на живота ни освобождава от материалното съществуване и ни приближава към Бога.
Богът слиза в най-различни прекрасни духовни форми, за да балансира материалния свят и привлече светлите личности към духовната Си обител.
Богът е навсякъде и във всичко като създава мирозданието чрез собствените Си енергии и поглъща творението Си по време на унищожението. Кришна обяснява на Арджуна в Бхагавад-гита, че Той е вкусът на водата, ароматът на земята, светлината на слънцето и луната, сричката ОМ във Ведите и т.н.
Отвъд безкрайното разнообразие от цветове, форми, субстанции, емоции, дейности и последици в материалния свят, съществува всепроникващата духовна природа на Брахман неподвластен на причините и следствието във вселената. Имперсоналният аспект на Върховния е Брахман-сиянието, излъчващо се от трансценденталното тяло на Бог Кришна.
Трите качества (гуни) на материалната природа обвързват живото същество като с въжета в материалния свят. Доброто, страсттаи невежествотосе комбинират като създават огромното разнообразие на материята. Те са навсякъде и във всичко. Духовното съзнание влизайки в контакт с тези характеристики на природата, бива обусловено от тях. Живото същество отразява качествата на материята, с които е в контакт, както безцветния диамант приема цвета на околната среда. Качеството добро е чистотата, която води до просветление и добруване, като обвързва душата с привързаност към щастие и знание. Страстта е желание, породено от привличане и силен копнеж. То стимулира към съзидание, но заслепява аза с привързаност към работата и материалистически амбиции. Гуната на невежеството или тъмнината води до забрава, мързел и сън. Гуните на природата винаги се борят помежду си за надмощие. Музиката и разговорите, думите и идеите, компанията на приятели и колеги, храната която ядем и дейностите, които извършваме ни бутат в различни посоки по различни начини. Душата е силно повлияна, объркана и обвързана като с въжета. Кришна, който е отвъд влиянието на трите гуни на природата, може да я освободи.
Истинската религия означава познаване и разбиране на Бога.
Кришна казва на Арджуна в края на техния разговор: „Винаги мисли за мен! Стани мой предан, обожавай ме и ми отдавай почитта си! Така ти със сигурност ще ме постигнеш. Аз ти обещавам това, защото си мой много скъп приятел. Изостави всички религии и просто ми се отдай! Аз ще те освободя от всички греховни реакции. Не се страхувай!“.

Йога сутра е основен текст на Йога, състоящ се от 196 сутри (афоризми). В Средновековието йога е причислена към шестте ортодоксални школи на индуистката философия. Според късния Йогататва упанишад, йога се калсифициира в четири форми – Мантра йога, Лая йога, Хатха йога и Раджа йога ^[1], като последната се счита за най-висша (царска) практика, а Йога сутра е неин основен текст.^[2]^[3]

Въпреки че Йога сутра е станала най-важният текст за йога, мнението на мнозина е, че нейният съставител Патанджали не е създател на йога, която съществува и преди него, а е велик неин поддръжник и тълкувател.^[4]

Патанджали (на санскрит: पतञ्जलि) е древноиндийски мъдрец, философ, основател на философско-методологичната школа Йога. Счита се за автор и съставител на запазения и до днес писмен труд „Йога сутра“ („Йога нишки“), наброяващ 196 сутри. Дава определението за „йога“ – прекратяване на модификациите на ума (съзнанието), при разполагане в удобна поза; както и за „асана“ за медитация— удобна поза, в която умът се намира в спокойствие. Преподава на учениците си техника за медитация с Ом за осъществяването на контрол върху ума и достигане на състояние на свръхсъзнание и освобождение.

Някои автори го отъждествяват дори с друг негов едноименник лингвист, автор на обширни коментари към санскритската граматика.

Патанджали разделя Йога сутра на четири глави (пада):

Самадхи пада- За обединението с духа-51сутри

Садхана пада- За практиката-55сутри

Винхути пада- За свръхестествените способности и дарби-56сутри

Кайваля пада- За абсолютната свобода-34сутри

Самадхи пада. Самадхи означава блажено състояние, в което йогинът е обединен с Единия. Самадхи е основната техника, която научава йогинът на гмурване в дълбините на ума и постигане на кайваля. Авторът описва йога и след това природата и средствата за постигане на самадхи. Тази глава съдържа известният дефиниращ стих: „Йога читта-вритти-ниродха“ („Йога е прекратяване на модификациите на ума (съзнанието)“).^[6]. Модификациите на съзнанието (врити) се овладяват (ниродха) чрез постоянна практика (абхяса) и непривързаност (вайрагя, безстрастие), постоянно усилие да се постигне и поддържа състояние на стабилно спокойствие и научаване да се освободи практикуващия от привързаности, неприязъни, страхове и фалшива идентичности, които замъгляват истинския Аз.^[7]
Садхана пада. Садхана е санскритската дума за „практика“ или „дисциплина“. Тук авторът описва две форми на йога: Крия йога (Йога на действието) и Ащанга йога (Осемстепенна йога).
- Крия йога, наричана също Карма йога, се описва и в 3 глава на Бхагавад гита, в която Арджунае съветван от Кришна да действа без привързаност към резултатите или плодовете на действията. Това е йогата на безсебичните действия и служене.
- Ащанга йогаописва осемте стъпки или степени, които съставят Раджа йога.
Вибхути пада. Вибхути е санскритската дума за „сила“ или „проявление“. Свръхестествени сили (сиддхи) се придобиват чрез практиката на йога. Изкушението на тези сили трябва да се избягва и вниманието да се фиксира върху освобождението.
Кайваля пада. Кайваля буквално означава „изолация“, но в сутрите означава освобождение и се използва взаимозаменяемо с мокша, което е целта на йога. Кайваля пада описва процеса на освобождението и реалността на трансценденталното его.

Пречки

В първа глава на Йога сутра са изброени пречките на пътеката на Йога: болест, инертност, съмнение, небрежност, мързел, чувственост, разсеяност, непостоянство, нестабилност. Съпътстващи тези пречки са болката, отчаянието, нервността и нередовно дишане.

Сутра 2.33 дава метод за контрол на мислите: „Когато възникнат обструктивни мисли, практикувайте противоположната мисъл.“

Клеши

Във втора глава на Йога сутра са изброени и петте причини за самсара или кръговрата от прераждания. Тези беди или клеши, са:

Невежеството (авидя): Невежеството е приемане на невечното за вечно, нечистото за чисто, злото за добро и не-азът за аз. Неспособността да се видят нещата каквито са. Това причинява объркване на временни въпроси, свързани с егото, за постоянни, свързани с душата.
Егоизмът (асмита): Егоизмът е идентифициране на познавателната сила с инструментите на познанието. Тенденцията за прекалено идентифициране с егото. Това ни пречи да се свържем с душата си.
Привързаността (рага): Привързаността е магнетичната тенденция за привличане към удоволствието. Пламъкът на желанието, което причинява пристрастеността към удоволствието. Това ни обезсърчава да напуснем зоната си на комфорт за по-напреднала територия.
Антипатията (двеша): Антипатията е магнетичната тенденция, която отблъсква от болка. Неприязънта към болката и страданието.
Страхът от смъртта (абхинивеша): Течащо със собствена енергия, установено дори в мъдреците и в глупаците, е безкрайното желание за живот. Вкопчеността в живота. Това разрежда фокуса ни и пречи на способността да се изпита духовна свобода, която е целта на Йога.

Садхана пада

Садхана означава „практика на духовна дисциплина“.

Във втора глава авторът описва две форми на йога: Крия йога (йога на техниките) и Ащанга йога, йогата на осемте степени, чиито първи четири отговарят на Хатха йога.

Крия йога

Крия йога или йога на действието е практиката на тапас (аскетизъм), на свадхияя (изучаване на свещени писания) и на Ишварапранидхана (преданост към божественото). Комбинираната практика на тези три точки има за ефект намаляването на „държенето“ на петте клеши. Следват различни духовни техники: различаване на нетрайното от трайното или илюзията за реално, унищожаване на чувството за личната важност или на собствената индивидуалност (ахамкара), медитиране, разграничаване на този, който вижда от това, което е виждано.

Ащанга йога

Ащанга йога означава осемстепенна йога: Първите пет се наричат външни помощи на Йога (бахиранга садхана)

Яма се отнася до петте въздържания: как да се свързваме с външния свят.
Ахимса: ненасилие, ненанасяне на вреда или рана на други и също на себе.
Сатя: истинност, придържане към истината.
Астея: некрадене, нежелание на нещо, което принадлежи други му.
Брахмачаря: въздържание от сексуална активност, съхраняване и култивиране на сексуалната енергия.
Апариграха: непритежателност, нетрупане на богатство.
Нияма се отнася до петте съблюдавания: как се отнасяме към себе си, вътрешния свят.
Шауча: телесна и умствена чистота.
Сантоша: задоволеност, удовлетворение от това, което притежава човек.
Тапас: аскетичност.
Свадхияя: изучаване на свещените писания, интроспекция и изучаване на себе си, на душата и Бог вътре в човек.

Мантрата Ом, която според Йога сутра символизира Ишвара

Ишварапранидхана: предаване и служене на Бог. В сутрите се твърди, че отдаденост на Ишвара, представляван от мистичната сричка Ом, може да е най-ефективния метод за постигане на целта на Йога.
Асана: Дисциплина на тялото: пози за поддържане на здраво тяло. Правилните пози са помощ за медитацията, тъй като те контролират тялото и нервната система и предотвратяват създаването на смущения в тях.
Пранаяма: контрол на жизнената енергия чрез дишане. Полезна е за здравето и спомага за концентрация и медитация.
Пратяхара: отдръпване на сетивата от външни обекти.

Последните три нива се наричат вътрешни помощи за йога (антаранга садхана)

Дхарана: концентрация на ума върху обект като пламък на свещ, точката на междувеждието или изображение на Бог.
Дхяна: медитация. Несмутим поток на съзнанието върху обекта на медитацията. Актът на медитацията и обектът на медитацията остават отделни.
Самадхи: единение с обекта на медитацията. Медитиращият, актът на медитацията и обектът на медитацията стават едно. Самадхи е два вида:
- Сампраджната самадхи– съзнателно самадхи. Умът остава концентриран (екагра) върху обекта на медитация, следователно съзнанието за обекта на медитация остава. Умствени модификации възникват само по отношение на обекта на медитация.
- Асампраджаната самадхи– свръхсъзнание. Умът и обектът на медитация стават едно. Съзнанието за обекта на медитация се трансцендентира. Всички умствени модификации се прекратяват (ниродха), макар че латентни впечатления може да останат.

Комбинирана едновременна практика на дхарана, дхяна и самадхи се нарича самяма и се счита за инструмент за постигане на различни сили (сиддхи). Тези висши състояния и способности на съзнанието и техниките на йога за тяхното постигане се описват в трета глава, Вибхути пада. Но както е споменато по-горе, сиддхите разсейват и не трябва да се насърчават. Сиддхите са мая, или част от света на космическата илюзия. Целта на самадхи е не да се придобият сиддхи, а да се постигне кайваля.

Свами Сватмарама (IAST: Svāmī Svātmārāma,XV-XVI век, Индия) е йогичен сажди. Авторна Хата Йога Прадипика. Свами Сватмарама е последовател на традицията Нат (чийто основен учител е Горакшанат или Бог Шива).

Хата Йога Прадипика

Свами Сватмарама е автор на най-стария оцелял класически текст на Хата Йога „Хата Йога Прадипика“^[1].Текстът е написан в рамките на индуското философско училище по йога и е посветен на Шива,който според традицията на индуизма предава тайното познание за хата йога на своя божествен консорциум Парвати. Общо текстът се състои от 10 глави.

Само първите четири са публикувани в руски превод досега:

описва асаните и храненето, изброява ями (сдържаност в поведението) и нияма (наблюдавани ограничения).
описва пранаяма и шаткарма( вътрешно пречистване).
разказва за мудри, бадхи („замъци“), нади (канали в финото тяло на човека, през които тече прана),и кундалини енергия.
описва пратяхара,дхарана, дхяна и самадхи.

Хáтха йога или още на български често наричана Хáта йога (санскрит हठयोग, също известна като Хатха видя हठविद्या) е вид Йога, клон на Раджа йога, създадена през XV век от мъдреца Йоги Сватмарама и описана от него в съчинението Хатха йога прадипика (прадипика означава буквално „това, което хвърля светлина“^[1]). В него Хатха йога е описана като „стълба към висините на Раджа йога“ и в този смисъл тя е предварителна стъпка, ниво. Този вид Йога се фокусира върху пречистване на тялото като средство, водещо до пречистване на съзнанието. Тя е катализатора, пробуждащ двете енергии, ръководещи живота. Това включва система за индивидуална здравна профилактика и комплексно самоусъвършенстване на личността.

Етимология

Сричката „ха“ означава слънце или жизнената енергия, а „тха“ луна, т.е. Прана и Апана, символизиращи физическата и умствената енергии. Хатха видя, както е също известна, означава науката за Хатха йога. Двете срички „ха“ и „тха“ произнесени заедно означават силен, могъщ, което внася смисъла на усилието, необходимо за прочистване на тялото.

Асани

Хатха йога асана

Асаните или позите в Хатха йога и въобще в Йога са съзерцателни по същността си и са интуитивно видени от йогите по време на медитация, Кундалини естествено донася тези пози или движения, при дълбока медитация. Смисълът на позите е да отстрани блокажите (и енергийни) в тялото. Физиологично са статични упражнения с малко мускулно натоварване за продължително време и с много разтягане. Условно се делят на нормални и обърнати. Обърнатите асани според йога разменят местата на трите гуни; сатвас (глава), раджас (тяло, туловище) и тамас (зона под диафрагмата), от физиологична гледна точка предизвикват защитна реакция съкращавайки стените на мозъчните кръвоносни съдове, тренирайки ги по този начин (ефект Остроумова—Бейлиса, рус.).

Всички обърнати асани са противопоказни при сърдечни заболявания, високо кръвно, менструален цикъл и т.н. Сред обърнатите асани за основна се счита сиршасана (стойка на глава, (дев. शीर्षासन, IAST: Śīrṣāsana). Други обърнати са свещ – Сарвангасана (дев. सर्वाङ्गासन,sarvāṅgāsana ^IAST)

Свещ, сарвангасана

Халасана(дев. हलासन,halasāsana ^IAST) – „Хала“ на санскрит означава „плуг“. Наречена „халасана“ в заключително положение на асаната тялото напомня индийски плуг.

Рало, Халасана

Стойка на глава – Сиршасана (Ширшасана)

Древният автор Патанджали класифицира асаните като третото стъпало от осем в практиката на Раджа йога.

Пранаяма

Думите ‘Прана’ (жизнена сила) и ‘Яма’ (удължавам, регулирам) съставят Пранаяма. Пранаяма се опитва да удължи, контролира и регулира дишането. В една от вариациите, речака (издишания въздух), пурака (вдишването) и кумбхака (задържането при нормално вдишване и издишване) са 3-те части на дишането, които биват регулирани. Пранаяма се практикува с цел да развие умствената, физическата и духовната сила. Макар че Пранаяма за начинаещите е относително безвредна, благополучното напредване в Пранаяма изисква ръководството на учител с широки познания.

Яма и Нияма

Яма е моралното въздържание или правилата за добродетелно и целомъдрено живеене. Десет Ями са посочени в множество писания, включително Хатха Йога Прадипика, съставена от Йоги Сватмарама, докато при Патанджали Ямите са пет, а Ниямите пет при „Йога сутри“.

Традиционните десет ями са:

Ахимса: Ненасилие. Въздържание от нараняване на всяко живо същество с мисъл, дума или постъпка. Това е още основна яма. Останалите девет са в подкрепа на това изискване.
Сатя: Истина в думите и мислите (съобразяване с фактите).
Астея: Да не се краде и взима чуждо, да не се подмамва, съблазнява, да не се влиза в дълг.
Брахмачария: Божествено поведение, целомъдрие (полово въздържание), безбрачие или вярност в брака.
Кшама: Търпение, освобождаване на времето, действие сега, в настоящия момент.
Дхрити: Постоянство, преодоляване на непостоянството, страха и нерешителността; гледане на всяка задача от гледна точка на това да бъде завършена.
Дая: Състрадание; надвиване на коравосърдечните, безчувствени, груби и жестоки чувства към всички същества.
Арджава: Честност, прямота, искреност, откровеност, изоставяне и отхвърляне на лъжата, измамата, и грешните постъпки.
Митахара: Умерен апетит – нито да се яде твърде много, нито твърде малко, да не се консумира месо, ракообразни (мекотели с черупка), птици или яйца.
Шауча: Чистота, отбягване, въздържане на нечистотата на тялото, ума и речта.

Петте ями на Патанджали са ахимса (ненараняване), сатя (истинност), астея (да не се краде), брахмачариа (въздържание или целомъдрие, непорочност) и aparagriha (въздържание от сребролюбие). Той също посочва пет Ниями или дисциплина, които включват шауча (чистота), самтоша (доволство, задоволство), тапас (аскетизъм), свадхяя (учене, изучаване), и ишвара-пранидхана (преданост към бога).

„Хатха прадипика“ може да служи и като практическо ръководство, даващо последователността за навлизане във все по-дълбоки практики, започвайки с асани (практикувани правилно), пранаяма и бандхи, мудри и достигане до висшите състояния, при които спящата царица (кундалини) се събужда и сънят на илюзията се стопява.

В първоначалните етапи на този път Сватмарама е дал за всяка практика ползите както за здраво тяло и ум, така и като стъпка към духовната цел.

Хатха йога извън Индия

Извън изтока Хатха йога се практикува предимно чрез асаните или позите. Практикуват се модифицирани асани, работи се предимно на физическо ниво, философията е по-слабо застъпена. Има места където се изучава и практикува задълбочено, но са малко.

Йога в България

Основен популяризатор на хатха йога в България е Венцеслав Евтимов с книгата „Йога“ от 1981г. Той се занимава с йога от началото на 1960-те години по здравословни причини, а книгата му е първата книга за йога на български от българин.

Пътят е бил изложен от Хатха Йога Прадипика, един древен текст, използуван от йогите, за да създадат силата, необходима за достигането на най-високия връх. Този път е бил изложен от велики мъдреци, наречени сиддхас: Матсйен дранатх, неговия ученик Горакшанатх и други, всичко 14. Това е един от най-ранните трактати върху Хатха Йога; всички съвременни книги се основават на него. Той е главният път. Всички ние само сме го разширявали или подчертавали по различни начини.

продължава : История и философия на ЙОГА- част 2 | zentera.org

Източници: Б.К.С.Айенгар/”Светлина върху йога”, Уикипедия, homeyoga.bg, http://notabene-bg.org/( Доц. д-р Антоанета Николова е преподавател в ЮЗУ „Неофит Рилски“, Звездомира Георгиева е студентка в СУ „Климент Охридски“ – София), Камбъл, Джоузеф. Маските на Бога.

Елена Иванова