История и философия на ЙОГА
Петте принципа на йога практикуването по Сатянанда.
Практиките на йога са представени по този начин на света от известния по цял свят свами Сатянанда Сарасвати (1923-2009), известен също и като парамахамса Сатянанда, ученик на свами Шивананда Сарасвати (1887-1963). Свами Сатянанда е бил инструктиран от своя учител, който не е напускал пределите на индийския субконтинент, да направи йога достояние на целия свят. Свами Сатянанда вижда, че йога може да даде много на човечеството и може да му помогне да се справи с голяма част от проблемите, пред които то е изправено. Но същевременно той е много начетен и ориентиран към постиженията на съвременната наука и разбира, че за да може съвременният човек да се обърне към йога, тя трябва да му бъде представена по подходящ начин и да е ориентирана към неговите потребности.
Той вижда, че съвременният човек много по-трудно може да концентрира вниманието си и тялото му е доста по-сковано дори и на по-млади години. Затова за да има по-голяма полза от практиките, те трябва да бъдат давани със съответната подготовка. Докато свами Сатянанда е бил активен (до края на 80-те години), този подход се е наричал класическа йога или интегрална йога. На Запад школите за йога носят името на своя основател, а в Индия – на мястото откъдето произлизат. По тази причина в Индия тази школа е известна като Бихар йога, а на запад – като Сатянанда йога.
За нея е характерно, че разглежда човека като една цялост от тяло, ум, емоции, психика. Има практики за всеки от тези аспекти, така че човек да се развива интегрално, а не само тялото или само ума. Съдейства се за развитието, интеграцията и уравновесяването на „главата, сърцето и ръцете“, имайки предвид ума, емоциите и физическите дейности и поведение.
По отношение на хатха йога – работата с тялото – в Сатянанда йога има стотици асани и многобройни техники от пранаями. Всяка от тях влияе върху определени части от тялото и върху енергийните центрове по специфичен начин. Всеки човек според своите лични характерни особености (възраст, гъвкавост, здравословно състояние, цели на практиката и време, с което разполага) може да практикува определен комплекс от тези практики.
В създадения от Свами Сатянанда ашрам в гр. Мунгер в щата Бихар през 1994 г. е основан първия в света университет по йога – Бихар Йога Бхарати – Висш институт за задълбочено изучаване на науката йога. Той предоставя възможност на хората от целия свят да работят заедно и да докажат научно въздействието на йога. По този начин тази древна система се интегрира изключително пълноценно в съвременното общество. Когато човек избира къде да отиде да практикува йога, трябва да бъде наясно със себе си и с това какво иска да постигне чрез йога.
В Хата Йога по Сатянанда има Пет Принципа на правилно практикуване на йога:
- ПРАВИЛНИ УПРАЖНЕНИЯ:
Нашето физическо тяло е създадено за да се движи. Ако начинът ни на живот не покрива естествените нужди от движение на мускулите и ставите те се амортезират и атрофират преждевременно и се появяват заболявания и дискомфорт. Упражнения трябва да бъдат приятни за практикуващия, като същевременно носят полза за тялото, ума и духа му. Упражненията в йога се наричат асани – „асана“ на санскрит означава „стабилна поза“. Това е така, защото йога позата има за цел да бъде задържана за известно време, а това ще се случи, когато е поставена геометрически правилно и се изпълнява съзнателно, както и без насилие над тялото. Задържането е необходимо за да може информацията за промяна да стигне и да бъде отчетена от мозъка.Чрез различните упражнения се подобрява кръвообращението в определени зони и нервите получават свежи хранителни вещества и кислород, за да се осигури работата им. Асаните също така оказват въздействие върху вътрешните органи и ендокринната система (жлези и хормони), като по този начин нормализират функционирането на всички системи в тялото.
- ПРАВИЛНО ДИШАНЕ:
Йога ни учи как да използваме белите си дробове и как да ги развиваме до максималния им капацитет , също и да контролираме дишането. Правилното дишане трябва да бъде плавно, дълбоко, бавно и ритмично. Това увеличава жизнената енергия и яснотата на ума. В ежедневието си, ние дишаме доста плитко и използваме само една малка част от капацитета на белите си дробове, дишаме повърхностно и едва разширяваме гръдния си кош. Раменете ни са отпуснати напред, имат болезнено напрежение в горната част на гърба и врата, и страдаме от липса на кислород. Има три вида дишане:
Ключичното дишане е най-плитко и възможно най-лошият вариант. Полага се максимално усилие за вдишване, но се получава минимално количество въздух.
Гръдното дишане се осъществява чрез мускулите на ребрата, които разширяват гръдния кош.
Дълбокото коремно дишане е най-добрият вариант, защото то снабдява въздух до най-ниската и най-голямата част от белите дробове. Дишането е бавно и дълбоко, и диафрагмата се използва правилно.
- ПРАВИЛНА РЕЛАКСАЦИЯ:
Още в древността, доста преди създаването на съвременните източници на стрес, ришите (мъдреците) и йогите от миналото са създали мощни техники за справяне с него. Чрез пълно отпускане на всички мускули йогинът може цялостно да обнови нервната си система и да постигне по-дълбоко усещане за вътрешен мир. За да се постигне правилна релаксация в йога се използват три метода: физическа, ментална и душевна релаксация. Релаксацията е непълна, докато човек не достигне етапа на душевно спокойствие.
- Физическа релаксация: Както умът може да изпрати съобщение на мускулите да се свият, така може да им изпрати съобщение и да се отпуснат. Физическата релаксация започва от пръстите на краката и се движи нагоре, през торса, ръцете до върха на главата. С помощта на самовнушение мислено обхождаме, проверяваме цялото тяло и „нареждаме“ на всичките му части да се отпуснат. Позата за релаксация се нарича Шавасана, или Поза на мъртвото тяло. Само в нея всички части на тялото могат напълно да се отпуснат.
- Умствена релаксация: За да успокоим ума, фокусираме вниманието си към дъха и дишаме бавно и ритмично в продължение на няколко минути. Умът се успокоява, когато дишаме спокойно, дъхът и умът са много тясно свързани и това е начина да му повлияем.
- Душевна релаксация: Когато човек се идентифицира с физическото, с тялото и ума си, неминуемо изпитва тревога, скръб, страх и гняв. Тези емоции, от своя страна му носят негативи и напрежение. Йогите знаят, че ако човек не може да се отдлечи от системата „тяло-ум“ и да се отдели от его-съзнанието си, няма как да достигне пълна релаксация. Той се идентифицира с чистото съзнание в себе си-душата и знае, че източникът на всички сили, знания и мир е там, а не в тялото („Аз съм душа с тяло, а не тяло с душа“). Тази идентификация с истинската същност завършва процеса на релаксация.
- ПРАВИЛНО ХРАНЕНЕ:
Освен, че отговарят за изграждането на нашето физическо тяло, храните, които ядем имат голямо отражение върху нашия ум. За максимален ефект от йога практиката и цялостно пробуждане на тялото и ума, препоръчително е спазването на растително-млечна диета. Диетата на йогина е вегетарианска и включва чисти, прости и естествени храни, които са здравословни и лесно смилаеми. Хранителните нужди на организма покриват пет категории: белтъчини, въглехидрати, минерали, мазнини и витамини. Консумирането на пресни природни храни (за предпочитане органични, без химикали и пестициди) помага за снабдяването на тези вещества. Преработването, рафинирането и прекомерната термична обработка унищожават до голяма степен стойността на храните. Йогинът се интересува и от фините ефекти, които храната оказва върху ума и астралното тяло. Поради това той избягва храни, които са прекалено стимулиращи, предпочитайки тези, които успокояват ума и изострят интелекта. Човек, който стриктно се придържа към пътя на йога, избягва консумацията на месо, риба, яйца, лук, чесън, кафе, чай (с изключение на билков), алкохол и наркотици.
- ПОЗИТИВНО МИСЛЕНЕ И МЕДИТАЦИЯ:
Ние сме това, което мислим. Положителните и творчески мисли имат принос за добро здраве и спокоен ум. Когато наблюдаваме мислите си и се упражняваме да ги заменяме с положителни, позитивното отношение към живота се превръща в навик и започва да ни се случва автоматично. А чрез редовна медитация, умът може да бъде поставен под контрол.За това чрез концентрация се учим да дисциплинираме ума. А когато развием способност за трайна концентрация, можем да наречем това медитация.Когато фокусираме ума си върху някакъв обект, другите мисли в главата ни се забавят и успокояват. С постигането на трайна концентрация, на мястото на притесненията и страховете се появява усещане за щастие. Във философията на йога се смята, че всичкото щастие, постигнато чрез ума е нетрайно. И за да постигнем състояние на трайно щастие и абсолютен мир, трябва да можем да успокоим ума, да се концентрираме и да отидем отвъд него. С насочването на вниманието навътре, към себе си, можем да задълбочим усещането си за вътрешен покой. Медитацията е преживяване, което не се описва думи, така, както цветовете не могат да бъдат описани на човек, който е сляп. Медитативното състояние надхвърля ограниченията на ума. В него няма минало и бъдеще, само съзнанието аз-ът в сега. Когато спим дълбоко сме в подобно състояние, в което няма нито време, нито пространство, нито причинно-следствени връзки. Медитацията, обаче, се различава от дълбокия сън по това, че води до промени в душата. Успокоявайки колебанията на ума, медитацията носи вътрешен покой.
На физическо ниво, медитацията помага да се удължи анаболитният процес на организма на растеж и възстановяване, както и да се намали катаболитният или разрушаващ процес. Поради вродената възприемчивост на клетките на тялото, редовната медитация може значително да забави този процес на разрушаване. Всяка клетка се управлява от инстинктивно подсъзнание. Клетките имат както индивидуално, така и колективно съзнание. Когато мислите и желанията ни преминават в тялото, клетките се активират, а тялото ни се подчинява на груповата команда. Научно е доказано, че положителните мисли носят положителен физически резултат. Тъй като медитацията води до продължително положително състояние на ума, тя подмладява клетките на тялото и забавя процесите на стареене. Медитацията е най-мощният психологически тоник. Тя оказва положително влияние върху ума, нервната система, сетивните органи и тялото като цяло, и отваря вратата към интуитивното познание, и блаженството.
„Бхагавадгита дава и други обяснения на термина йога и набляга на карма-йога (йога на действието). Там се казва: „Само действието е твое право, никога плодовете му. Нека никога плодовете от действието да не бъдат твой мотив и никога не преставай да действаш. Работи в името на Бога, изоставил всички егоистични желания. Не се засягай от успех или неуспех. Тази уравновесеност се нарича Йога.”- Б.К.С.Айенгар/”Светлина върху йога”.
Източници: Б.К.С.Айенгар/”Светлина върху йога”, Уикипедия, homeyoga.bg, http://notabene-bg.org/( Доц. д-р Антоанета Николова е преподавател в ЮЗУ „Неофит Рилски“, Звездомира Георгиева е студентка в СУ „Климент Охридски“ – София), Камбъл, Джоузеф. Маските на Бога.
Елена Иванова
