от Elena Iwanowa | юни 15, 2021 | Oпознай физическото си тяло, Блог, Йога, Проект "Невидим свят", Тема 2 - "Светлина"
ЕНЕРГИЯ И ЕНЕРГИЙНИ КАНАЛИ
Жизнената енергия, която протича във всички нас и ни поддържа живи в йога се нарича Прана. Тя протича по фини енергийни канали – така наречените Нади. Думата „нанди“ буквално означава „поток“, „течение“ и в човешкото тяло има около 72 000 нанди. Но основните нанди са – Ида, ляв, лунен канал; Пингала, десен, слънчев канал и Сушумна, централен канал, който минава по гръбначния стълб и върху който са проектирани основните енергийни центрове, наречени „чакри“. Сушумна е и пътя на пробудената Кундалини – мощна духовна енергия, която лежи на дъното на таза, навита като змия.
По десния канал, наречен Пингала, протича слънчевата мъжка енергия, която, независимо от пола, ни прави активни и динамични като реагира на стимули и дразнители, идващи от вън. Тази енергия отговаря на симпатиковата нервна система на физическо ниво. Под нейно въздействие организмът се мобилизира. Израз на тази мобилизация са: ускорените сърдечна дейност и дишане, повишената температура, намалената активност на храносмилателната система, повишеното кръвното налягане, изострянето на сетивата, разширяването на бронхите и алвеолите в белите дробове, разширяването на зениците.
По Ида, левия, лунен канал, протича женската енергия, която ни дава творчески способности и интуиция. Енергията на Ида съответства на парасимпатиковата нервна система на физическо ниво. Под нейно въздействие организмът се успокоява с цел съхраняване на енергията. Израз на това успокояване са: забавянето на сърдечния ритъм и дишането, пониженото кръвно налягане свиването на малките бронхи в белите дробове, засилването на дейността на храносмилателния тракт, стесняването на зениците.
Потоците на енергия от Ида и Пингала са рефлекторни, неосъзнати, но при редовна практика на Йога техники, рефлекторното и неосъзнато може да стане осъзнато и контролируемо. Енергийните канали Ида и Пингала работят последователно. В определени части от денонощието едната енергия е по-активна от другата, тогава едната ноздра е по-проходима от другата. Когато лявата ноздра е по-проходима, влиянието на Ида Нади преобладава. Това се случва обикновено по време на сън и почивка. Когато по-проходима е дясната ноздра, водеща е Пингала Нади. Тогава сме по-енергични, умът е екстровертен и тялото генерира повече топлина. Обикновено водещата ноздра се променя приблизително на 2 часа.
Според йогийските практики във всеки от нас е заложено едновременно животинското, човешкото и божественото начало. Израз на тези начала е разбирането за 5-те човешки тела, наречени Коши, които съответстват на различните нива на нашето съществуване:
Аннамая – физическо тяло;
Пранамая – пранично, енергийно тяло;
Маномая – умствено и емоционално тяло;
Вигянамая – тяло на интелекта, интуицията и висшето познание;
Анандамая – тяло на блаженството.
Петте тела се проявяват и действат в различни измерения, като се поддържат от Прана, жизнената енергия. Тези тела се свързват чрез фините енергийни канали – Ида, Пингала и Сушумна.
Чакрите
Когато говорим за жизнената енергия, движението на Прана се управлява от чакрите, енергийните центрове на тялото. Думата „чакра“ буквално означава „колело“, „кръг“. Чакрите са центровете за взаимен обмен между физическото, астралното и другите човешки тела на по-високо ниво. Всяка чакра е и ключ, който привежда в действие определена степен на съзнанието. Чакрите символизират и различните нива на осъзнаване – от инстинктивното (Муладхара) към интуитивното (Аджна). Всъщност всяка точка, намираща се на съответния меридиан, използвана при иглотерапия и рефлексотерапия е чакра, която има име и позиция. В човешкото тяло броят на тези чакри е над 3000, но за основни са приети само 7 от тях – Муладхара – базисна; Свадхистана – сексуална; Манипура – пъпна; Анахата – сърдечна; Вишудхи – гърлена; Аджна – трето око и Сахасрара – коронна чакра. Чакрите не са разположени в плътното физическо тяло, а във финото енергийно, но те имат свои проекции и върху физическото тяло. Най-често използваме две техни проекции – отпред на тялото и по гръбнака, където местоположението им съвпада със специфични нервни центрове на гръбначния мозък.
Кундалини и чакри
Висшето пробуждане на чакрите е известно като издигането на огнената змия, която живее във всеки от нас е и наричана Кундалини. Думата „кундалини“ в превод от санскрит означава „първичната сила“. Кундалини е естествената сила, първичната енергия присъща на всеки човек. В същото време Кундалини е космическата проява на висшата енергия на човешкото тяло наречена Махапрана. Кундалини се представя символично като змия, навита в основата на гръбначния стълб на човека, на нивото на Муладхара чакра. Именно посредством Кундалини се осъществява еволюционното развитие на всеки човек. Кундалини се активира още в момента на раждането, като интелектуалният капацитет на новия човек е в пряка зависимост от първоначалната активност на тази енергия. Когато Кундалини е напълно събудена и активирана тя ускорява осъзнаването на мисията ни в живота и ни помага да я осъществим.
Възгледите за анатомията и физиологията на енергийната система на човека се обособяват в две основни школи: Дао, която застъпва водещата роля на меридианите и Аюрведа на чакрите.
Чакри
Цялостна система за опознаване и работа с чакрите е разработена в различните системи на Йога, при мудрите – йога на ръцете, арома- и цвето- терапията и пр. Независимо от различията, всички школи приемат, че основните чакри са 7 и са разположени по гръбначния стълб, като Сватхистана, Манипура, Анахата, Вишудхи и Аджна се отварят в предната и задна част на торса. Муладхара, базисната чакра се отваря само надолу, а Сахасрара, коронната – само нагоре. При вдишване чакрите се “отварят”, при издишване се “затварят”. Чакрите вибрират в определени честоти, като излъчват и светлинни вълни в спектъра на дъгата – от червено до виолетово.
Ако меридианите са каналите, по които протича енергията, то чакрите са акумулаторните батерии, които събират и разпращат натрупаната енергия към нуждаещите се органи. Всяка от чакрите е свързана с определен вид енергия, която пряко влияе на живота ни. Между събитията, идващи от околния свят и чакрите съществува динамична двупосочна връзка. Когато хармонията е нарушена, се появяват и проблеми, които ние наричаме енергийни. Тези проблеми имат и физически израз, тоест те се отразяват и на нашето здраве и поведение.
ШЕСТА ЧАКРА- АДЖНА, ТРЕТО ОКО, ЗАПОВЕДНА ЧАКРА
Аджна, Трето око, Заповедна чакра, Вътрешно око, Око на мъдростта. Аджна чакра е разположена по средата на челото, в междувежието и представлява върховното умствено съзнание. Аджна чакра отговаря на Каузалното тяло, духовното ниво на аурата на човека. Това е чакра чакрата на прошката и състраданието. Тя ни помага да възприемаме директно невидимите светове, да ги „виждаме“, да ги „чуваме“, като в същото време се доверяваме на себе си и на собствените си възприятия и интуиция. Когато е хармонична, Аджна чакра дава умствено прозрение, самоконтрол, ясновидство, върховна интуиция и извън сетивно възприятие. На физическо ниво чакрата координира дейността на хипофизата, епифизата и като цяло – на мозъка. Така заедно с хипоталамуса тя регулира цялата ендокринна система на организма.
Аджна чакра олицетворява нашата мисия в живота, съзнанието, висшият интелект, интуицията, ясновиждането и ясночуването, прозренията, дълбокото вникване в същината на нещата. Нейната задача е да се научим да се възприемаме като творци, особено на собствената си съдба.
Чакрата може да бъде блокирана от безпочвените илюзии и лъжите. Блокирано състояние се изразява в неуместна демонстрация на сила, в опити за налагане на влияние чрез силата на мисълта, претовареност.
Сетиво – зрение.
Аромат– мента, жасмин, лайка.
Цвят – тъмно, индигово синьо. Индигото дава духовното прозрение, дължащо се не толкова на вярата и упованието, както е при синьото, а по-скоро на здравата връзка с живота. Също така – жълто и виолетово.
Камъни – аметист, син сапфир, лапислазули.
Мантра – ОМ.
от Elena Iwanowa | юни 7, 2021 | Астрология, Блог, Опознай менталното си тяло, Проект "Невидим свят", Тема 2 - "Светлина"
Юпитер, символ на успеха
Зевс. Компенсация, разширение. Начало на жизнените процеси.
Юпитер е господар на Стрелец и Риби /заедно с Нептун/, на IX и XII дом. Цветът му е син, металът – калай, /германий, злато/. Скъпоценни камъни – аметист, топаз, цитрин, тюркоаз, изумруд, син сапфир. Ден – четвъртък.
В римската митология Юпитер е представен като властелин на боговете, техен пазител и покровител, а символът му е мълния.
Юпитер обикаля около Слънцето за 11,9 години, прекарва почти една година (361 дни) във всеки знак от зодиака. Юпитер е четвърти по яркост обект в небето (след Слънцето, Луната и Венера).
Юпитер се отнася към съзнанието и действа чрез принципа на разширението и компенсацията, която е основа на целия органичен свят. Той символизира зрелостта, закона, правосъдието, религията, демокрацията, конституцията.
Юпитер изразява успеха, образованието и всичко, което се увеличава по някакъв начин. Той символизира богатството, духовенството, църквите, съдиите, хазарта, щедростта, излишъка, свободата и свободните професии. Той е гласът на нашата истинска съдба. Там, където Луната е демокрацията, народа и народните маси, Юпитер е буржоазията, а Слънцето – аристокрацията.
Юпитер управлява дългите пътувания, висшето образование, религията и закона.
Юпитер ни дарява с оптимизъм и жизнерадост, с шумен и весел характер, с много приятели и успех в обществото, а тези качества предполагат популярност. Родените под негово влияние са ентусиазирани, енергични и искрени, уважават религията и традициите, церемониите и ритуалите, стремят се да спазват етикета в общуването. Те са великодушни, щедри и човечни, склонни са да работят и да помагат за постигането на полезни цели. Обичат реда и собствеността, стремят се да спазват законите и обичаите. Привличат ги елегантността, изисканите обноски, изисканата обстановка и комфорта и не понасят грозни и странни неща, прояви на лош вкус, лоши маниери. Родените под влиянието на Юпитер могат да развият интереси към философията, религията и мистиката, към правото и висшето образование. Те са насочвани от съдбата предимно към групови изяви.
Но Юпитер е много по-мистериозен символ, отколкото можем да си представим. Неговата репутация, като планета на щастието, не винаги се оправдава. Процесите, които той символизира – увеличаване и разширяване на съзнанието, често се получават срещу сериозна, дори непосилна цена.
В медицината Юпитер е свързан с черния дроб, хипофизната жлеза, и разпределението на мазнините.
Ели Маринова
от https://eli-taro.com
от Elena Iwanowa | юни 7, 2021 | Блог, Нумерология, Опознай менталното си тяло, Проект "Невидим свят", Тема 2 - "Светлина"
Буквите В,Л,Ф,Я
В. Интуитивна балансирана. Приветливи, независими и емоционални, успявате да си проправите път през всички препятствия, като разчитате на своята интуиция. Понякога проявявате скептицизъм. Буквата дава възможности за философия и духовен живот, помага за довършване на нещата.
Л. Умствена балансирана. Общителни, бавни, умерени и разсъдливи. Привличате щастието и имате творчески възможности. Буквата дарява способности за анализ. Довършвате всяко започнато дело.
Ф. Физическа балансирана. Буквата е омекотена. И въпреки тройката, дарява възприемчивост. Вие сте привлекателни и чаровни. Знаете за какво се трудите и винаги довършвате започнатото дело.
Я. Емоционална двойнствена. Имате артистични и интелектуални качества. Всестранно развити и много чувствителни. Обичате спокойствието, но често успявате да се забъркате в неприятни ситуации. Артистични и непрактични, виждате проблема от всички страни и за това се колебаете. Придвижвате нещата напред.
Ели Маринова
от https://eli-taro.com
от Elena Iwanowa | юни 7, 2021 | Блог, Нумерология, Опознай менталното си тяло, Проект "Невидим свят", Тема 2 - "Светлина"
Три. Нечетно. Елемент огън. Чувство. Изразяване в обществото, взаимопомощ. Цвят – жълт.
Балансирано три. Тройката символизира социалната среда, държавните и обществените институции и взаимопомощта между индивидите в обществото. Три затваря триадата баща – майка – дете, символ на живота. Три е всяка Света Троица на всяко ниво. Тройката е числото на интелигентността и ма мозъка като апарат.
В обществото хората се учат едни от други, обменят опит и знания. На какво точно ще се научат зависи от самата среда. Тук пребивават и аутсайдерите, изхвърлени зад борда, защото без общество няма аутсайдери. В три ние се стремим да изразим това, което сме научили и посредством този израз, да контактуваме с другите членове на обществото.
В три човекът изобретява буквите и символите и започва да си служи с писаното слово. В три за пръв път между хората тръгва информацията за това кой какво, защо и как е направил нещо. Тук се създават полезни връзки и сдружения, членовете на социалната среда разбират какво значи сигурността на групата. Подкрепени от тази сигурност, тройките развиват завидни оптимизъм и жизнерадост. Те са щастливи и свободни да изразяват това, което чувстват, мислят и знаят, бидейки сигурни, че публика винаги ще се намери. Всички тройки са бохеми по дух, добри приятели, готови винаги да се притекат на помощ. Те са талантливи, щедри и благородни, обичат децата, цветята и домашните любимци. Няма капризни тройки. Те се задоволяват с това, което имат, не питат за още и не мърморят. Когато нещо се провали, тройката не се отчайва, тя просто опитва отново. За съжаление тройката трудно устоява на изкушенията с което често си вреди. Ако си въобрази, че е лишена от средата си или наистина бъде лишена от нея, тройката неминуемо изпада в депресия и униние.
Професионална реализация – тройките успяват да работят с лекота навсякъде в обществото – с радост работят в сферата на образованието и здравеопазването, най-често като рехабилитатори, в социални грижи и като детски възпитатели, педагози и психолози. Работят и там, където има думи и знаци, защото думите и знаците са изобретени именно в три. Тройките се изявяват и като журналисти, ангажирани с проблемите на обществото или като труженици в клюкарските хроники; като радио или телевизионни водещи. В съдебната система успяват отново защото знаят какво точно представлява човешкото общество. Ако се насочи към медицината, тройката ще предпочете да работи там, където се ражда животът В бизнеса развиват завиден нюх към пазари и сделки. Всички тройки са добри търговци и успешно водят търговски преговори. В изкуството тройките са жизнерадостни и оптимистично ностроени творци, артисти, художници и литератори, които особено много обичат изявите пред публика. В спрота тройките обичат да рискуват и да се борят за победа, предпочитайки това да става пред възможно най-многобройна публика. Тройката може да стане също и професионален турист и пътешественик. От тройките не може на се очаква голям принос в науката, но ако интересът на една тройка бъде събуден и тя обърне всичко на игра, тогава може да се очакват интересни резултати в сферата на обществознанието, социологията, педагогиката и детската психология.
В любовта тройките отново се изявяват като жизнерадостни оптимисти. Свободно изразяват чувствата си и радостта от общуването, като очакват същото от партньора си. Обичат да флиртуват и често са съвсем повърхностни. Флиртуват просто заради самия флирт, без да очакват нещо повече, но за съжаление с това дават лъжливи надежди на другите.
С често безотговорния си начин на живот тройките разпиляват здравето си. В един момент може да се окаже, че страдат от няколко хронични болежки наведнъж, които понасят със завидно търпение. При внезапни и остри заболявания и стрес силната и жизнерадостна тройка винаги бързо и лесно се възстановява и продължава смело напред. Но понякога се случва вечният ентусиаст и оптимист да изпадне в депресия и да понесе на раменете си мировата скръб. Тук може да има дислексия или аутизъм.
Прекалено много тройки – когато това се случи, се проявява пълна липса на толерантност и дискретност; незачитане на чуждото мнение и преценка; твърде високо самочувствие и прекалена самоувереност; свръх оптимизъм и екстравагантност; гняв, проявен по твърде театрален начин. Хората с прекалено много тройки обичат да клюкарстват, те правят бомбастични изказвания, само и само да завладеят вниманието на публиката. Те са суетни, повърхностни и безотговорни, дребнави и надути сноби със склонност към кича. Разпиляват здравето, парите и времето си.
Слабо три – когато тройката е прекалено слаба, носителят й може да има проблеми със социалната среда, да е мърляв и мързелив, да страда от комплекс за малоценност и комплекс за вина. Той никога не е сигурен в себе си и за това е много раздразнителен. Може да има физически и психически. Слабо поставената тройка в някои случаи говори и за евентуални дефект в говора.
Ели Маринова
от https://eli-taro.com/
от Elena Iwanowa | апр. 16, 2021 | Oпознай физическото си тяло, Блог, Вкусно, Гръб, Крака, Проект "Невидим свят", Тема 2 - "Светлина"
Патладжан (Solanum melongena)
Патладжанът, наричан още син домат (Solanum melongena) е растение от род Кучешко грозде (Solanum) на семейство Картофови (Solanaceae). Растението дава плод със същото име, който се използва широко като зеленчук в готварството. Патладжанът е близък роднина на домата и картофа и произлиза от Индия и Шри Ланка. Той е едногодишно растение, достигащо 40 – 150 cm на височина, често трънливо, с големи едро нарязани листа, дълги 10 – 20 cm и широко 5 – 10 cm. Цветовете са бели до виолетови, с петделно венче и жълти тичинки. Плодът е месест семков.
Патладжанът е важна хранителна култура, отглеждана заради големите си висящи тъмносини и пурпурни до бели плодове. Той е отглеждан в южна и източна Азия от предисторически времена, но пристига на Запад едва около 1500 г. Многото му арабски и североафрикански имена, както и липсата на древногръцко или латинско име показват, че е пренесен в Средиземноморието от арабите в ранното Средновековие. Научното наименование „мелонгена“ произлиза от арабското име от 16 век за един вид патладжан. Поради принадлежността си към семейство Картофови, навремето са го смятали за отровен.
Суровият плод има донякъде неприятен вкус, но като се сготви, омеква и получава богат, сложен вкус и плътна консистенция. Ако нарязаният патладжан се посоли, изцеди и изплакне, се премахва голяма част от горчивината му. Той е много ценен в кулинарството поради способността си да поглъща големи количества мазнини, позволявайки приготвянето на много богати ястия. Месото му е гладко, а многобройните семена са меки и (както и при домата), годни за ядене с останалите части на плода. Кожата също е годна за ядене, въпреки че много хора предпочитат да я обелят.
Патладжанът се използва в кухните от Япония до Испания. Често се сервира сготвен като в тюрлю гювеч, френския рататуй, левантинската мусака и много южноазиатски ястия. Често го пекат с кожата, докато се овъгли отвън, след което месото се изважда и се сервира студено, смесено с други съставки, например в кьопоолу, близкоизточното баба гануш и подобното гръцко мелитзаносалата. Може също да се нареже на филийки и да се изпържи, евентуално паниран, и да се сервира с различни сосове – подлучен сос от кисело мляко, подлучен доматен сос, сосове на базата на тахини или тамаринд. Може да се напълни със зеленчуци (имамбаялдъ), месо, ориз и др. и да се изпече.
Тъй като произхожда от там, той се използва широко в южноиндийската кухня в самбхар, чътни, къри и коту. Поради многостранността си и широката си употреба както в ежедневната, така и в празничната южноиндийска храна, патладжаните често са наричани „Цар на зеленчуците“ в Южна Индия.
Обелен печен патладжан, смесен с лук и домати и подправки съставлява индийското ястие „баинган ка бхарта“ (наричано също „вангяча бхарта“ на маратхи).
За някои ястия високото съдържание на влага в патладжаните трябва да се отстрани или попие по време на готвене.
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B0%D1%82%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B6%D0%B0%D0%BD
Патладжани – против диабет, холестерол и рак
Патладжанът се превръща в откритие за европейската кухня едва по време на арабските нашествия на Стария континент. Родината на патладжана е Индия, но е минало твърде много време, докато този зеленчук докаже своето право на съществуване в Европа. И за това били виновни древните гърци, за които патладжанът имал репутация на отровно растение.
Патладжанът е природният лекар
След арабските нашествия, въпреки че гръцкият пиар останал далеч в миналото, репутацията на патладжана още дълго останала нееднозначна. Някои смятали, че който хапне от виолетовия зеленчук, рискува да изгуби разсъдъка си. Имало и привърженици на идеята, че патладжанът има качества на афродизиак.
Патладжанът е символ на дълголетието
Научните изследвания доказват, че той има важно участие в здравословния начин на живот. Дори се възприема като символ на дълголетието. Патладжаните съдържат много витамини, захари, ферменти, минерални и дъбилни вещества.
Патладжанът е богат на целулоза, органични киселини и пектин
В тях има белтъци, мазнини, калий, калций, магнезий, натрий, фосфор, сяра, бром, желязо, йод, мед, цинк, хлор и балансиран комплекс от микроелементи и витамини като В1, В2, В6, В9, С, РР и D.
Биологичноактивните вещества в патладжаните подобряват работата на сърдечно-съдовата система. Богати са на целулоза, органични киселини, които стимулират стомашната секреция и чревната перисталтика, пектинови вещества, които подпомагат ликвидирането на проблема със застойните явления в жлъчните пътища и червата, а също възпрепятстват развитието на атеросклероза.
Патладжанът подпомага работата на сърцето
Благодарение на високото съдържание на калий – 238 мг на 100 грама, патладжаните помагат за нормализирането на водно-солевия обмен и подобряват работата на сърцето.
Антоцианите предотвратяват развитието на тумори, намаляват съдържанието на холестерол в кръвта до 50% и повишават усвояването на мазнините.
Патладжанът съдържа антоциани, които предотвратяват развитието на тумори
Благодарение на малкото съдържание на въглехидрати, патладжаните не са твърде калорични и са подходящи при хора, които се борят с килограмите и при болните от захарен диабет. Те засилват способността на инсулина да понижава равнището на захарта в кръвта и активизират производството на еритроцити.
Патладжаните се препоръчват при атеросклероза и анемия
Патладжаните се препоръчват като част от менюто при атеросклероза, различни отоци, подагра, анемия, заболявания на черния дроб и много други болести. Особено е полезен при възрастните хора, които имат по няколко заболявания. Този зеленчук помага при артроза, остеохондроза и остеопороза.
Патладжаните спомагат за укрепването на костите
Благодарение на химическия си състав, патладжанът подпомага възстановяването на хрущялната тъкан и укрепването на костите. Обелката на патладжана помага за укрепване на венците. Тя трябва да се подсуши във фурна за кратко, смила се, залива се с гореща вода и се прави запарка. Добавя се 1 ч. л. сол и устата се плакне с тази смес.
Патладжанът обаче е противопоказен при хора с язва на стомаха и дванадесетопръстника, остри гастрити и стомашно-чревни разстройства, при бъбречно-каменна болеста, пиелонефрити, уремия. При неправилно отглеждане и съхраняване на патладжаните, в тях могат да се натрупат токсини. Не купувайте патладжани, чиято окраска има кафяв, жълт или зелен оттенък. https://agronovinite.com/patladjani-protiv-diabet-holesterol-i-rak/
Авокадото (Persea americana)
Авокадото e растение от семейство лаврови. Произхожда от Централна Америка и е познато от над 8000 години на ацтеките и маите. Названието му (ahuacatl) идва от езика нахуатъл, което в превод означава тестиси, поради приликата на плода с този анатомичен орган. Растението е донесено в Европа от испанците през 17 век. Днес най-големите производители на авокадо са Мексико, Индонезия, САЩ, Бразилия и Колумбия. Големи плантации с авокадо има и в Европа – в Испания и на Корсика.
Дървото вирее във влажни тропически гори и достига височина от около 15 m. Плодът обикновено тежи около 150 – 250 g, но има и сортове с по-едри плодове (до 1 kg), а също и миниатюрни разновидности. Цветът е зелен или кафяво-зелен. Вътрешността съдържа една семка, но често се бърка с костилка поради големината ѝ. Плодът узрява едва след като бъде откъснат от дървото.
Най-популярните сортове авокадо в Европа са „Фуерте“ и „Хас“, като първият се намира от дълги години на пазара в Западна Европа. Авокадо от сорта „Хас“ намира от скоро все по-голямо място на стария континент. „Фуерте“ произлиза първоначално от два сорта авокадо – мексикански и гватемалски. „Фуерте“ са по-големи от „Хас“ и достигат тегло до 400 g и издържат на по-ниски температури при складиране (4 – 6 °C).[3]
Авокадото е плод, богат на минерали и витамини. Богат е на витамините А, С и Е. Съдържа много повече протеини отколкото другите плодове. Полезен е за сърцето и предпазва кръвоносните съдове от запушване. Има антиоксидантно действие. Спомага за изхвърлянето на токсините от организма. Също понижава и високия холестерол. Авокадото е плод, който съдържа желязо, и е много подходящ за болни от анемия. Препоръчва се и като храна за бременни и деца, поради голямото количество витамини, минерали и протеини. Енергийната стойност на 100 g авокадо е почти 165 калории. Друго приложение на авокадото можем да намерим и в козметиката, където се използва под формата на маски, най-подходящи за суха кожа. Маслото от авокадо помага при екземи и витилиго, както се използва и в различни козметични кремове за лице, шампоани и душ-гелове. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%B2%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%B4%D0%BE
Авокадото балансира хормоните и предпазва от рак маточната шийка. Ако всичко все още ви изглежда случайно, замислете се върху факта, че са нужни 9 месеца, за да се развие плодът в матката. Точно толкова са нужни и на авокадото, за да се превърне от цвят в зрял плод.
Авокадо за подмладяване
Авокадото е пълно с най-качествените омега-3 мастни киселини и е сред най-алкализиращите храни. То също съдържа много витамин Е, който е от съществено значение за нежната кожа, блестящата коса и предпазване от бръчки по лицето. https://agronovinite.com/?s=%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%B4%D0%BE
Авокадото попада в списъка на т.нар. суперхрани поради високата си концентрация на полезни нутриенти. По тези показатели прилича много повече на ядките, отколкото на плодовете. Също като тях е висококалорично – едно средно голямо авокадо има 300 калории и 30 г мазнини, 12 г въглехидрати и 4-5 г протеини (повече от всеки друг плод). Този плод притежава доб-ра концентрация на витамини от групата В (с изключение на В12) или по-точно фолиева киселина, ниацин и пантотенова киселина. Авокадото е богато на витамин С, съдържа известни количества витамин А, както и витамин Е. Ценни са съдържащите се в авокадото минерали като калий, магнезий, желязо и манган. Авокадото е богато и на фитонутриенти, като алфа-каротен, кофеинова киселина, изолутеин, лутеин, кумаринова киселина, кверцетин и др.
Важно е авокадото да бъде използвано и балансирано правилно, защото ако става дума за вегетарианско или веганско хранене, то е отличен източник на мазнини, но при хора, чиято диета е по-богата на мазнини, може да превиши калорийния прием и мазнините в менюто.
Авокадото най-често използваме в храненето като зеленчук: в салати, разядки, растителни алтернативи на майонеза, в сандвичи или пълнено с морски дарове, например.
Авокадото е полезно за нервната система, при хронична умора, нарушения в нивата на кръвната захар, инфекции на пикочните пътища, спомага за възстановяване след хирургически намеси. Това е един отличен източник на мононенаситени мастни киселини за енергия и издръжливост.
Когато избираме авокадо, е важно да бъде с непокътната обвивка. Когато леко го притиснем с пръст, той трябва да хлътва, но не и да потъва. Ако се вдлъбне, това означава, че авокадото е презряло. Ако попаднете на незряло авокадо, това не е проблем, защото може да узрее за няколко дни при стайна температура във вашата кухня. Узрелите плодове издържат в хладилник поне 4-5 дни. А незрелите така и не узряват в хладилника, затова не ги дръжте там. За да избегнете почерняване на авокадото, ако вече сте го разрязали, останалата част съхранявайте в хладилника заедно с костилката и/или заедно с парче лимон.
Освен плода, полезно е и маслото от авокадо. Най-често се употребява в козметиката и в различни маски за лице поради богатия му състав на хранителни вещества за кожата – витамин Е, антиоксиданти и др. Маслото от авокадо има противовъзпалително действие за кожата, прави я гладка, здрава и еластична, като се използва за базово масло, т.е. за разтваряне и прилагане на есенциалните масла в козметиката. Най-ефективно е при сърбяща и суха кожа, при напукана кожа, за хидратация и подхранване на кожата, за защита от ултравиолетовото лъчение. При мазна кожа също има благотворно действие, без да оставя лъскави следи. Благодарение на съдържащите се мононенаситени мастни киселини и олеинова кислеина, прониква в дълбочина в косъма на косата, при което я подхранва, без да я омазнява, подхранва скалпа и прави косъма по-здрав.
Някои използват и костилката на авокадото (богата на калий, магнезий и калций), като я слагат в смутито си. С нея може да си приготвите и чай. https://betty.bg/avokado-superplod-s-mnozhestvo-polezni-svojstva/
Разядка от Патладжан и Авокадо
Необходими съставки:
3бр. Патладжан
2бр. Авокадо
2, 3 бр. Чушки(червени и зелени)
1бр. Домат(средно голям или 6бр.чери)
3, 4 скилидки Чесън
1връзка Магданоз(ако обичате)
100гр. Сирене Бри(с люта чушка, по желание)
1бр. Лимон(сок)
Олио/зехтин
Сол на вкус
Хляб от семена
Рецепта:Първата стъпка от рецептата е подготовка на продуктите. Измиваме, изпичаме и обелваме патладжана и чушките. След което се намачкват с ръчен пасатор, добавяме пресования чесън и авокадото. Добавяме домата нарязан на кубчета, ситно нарязания магданоз, олио/зехтин, лимон и сол, по избор и вкус и разбъркваме добре. Сервираме в чиния, като добавяме сиренето за привкус и украса, върху канапе от препечена филийка хляб от семена, по желание.
Красива добавка към чашата ви бяло вино. Наздраве!
от Elena Iwanowa | апр. 16, 2021 | Oпознай физическото си тяло, Блог, Вкусно, Гръб, Крака, Проект "Невидим свят", Тема 2 - "Светлина"
Патладжан (Solanum melongena)
Патладжанът, наричан още син домат (Solanum melongena) е растение от род Кучешко грозде (Solanum) на семейство Картофови (Solanaceae). Растението дава плод със същото име, който се използва широко като зеленчук в готварството. Патладжанът е близък роднина на домата и картофа и произлиза от Индия и Шри Ланка. Той е едногодишно растение, достигащо 40 – 150 cm на височина, често трънливо, с големи едро нарязани листа, дълги 10 – 20 cm и широко 5 – 10 cm. Цветовете са бели до виолетови, с петделно венче и жълти тичинки. Плодът е месест семков.
Патладжанът е важна хранителна култура, отглеждана заради големите си висящи тъмносини и пурпурни до бели плодове. Той е отглеждан в южна и източна Азия от предисторически времена, но пристига на Запад едва около 1500 г. Многото му арабски и североафрикански имена, както и липсата на древногръцко или латинско име показват, че е пренесен в Средиземноморието от арабите в ранното Средновековие. Научното наименование „мелонгена“ произлиза от арабското име от 16 век за един вид патладжан. Поради принадлежността си към семейство Картофови, навремето са го смятали за отровен.
Суровият плод има донякъде неприятен вкус, но като се сготви, омеква и получава богат, сложен вкус и плътна консистенция. Ако нарязаният патладжан се посоли, изцеди и изплакне, се премахва голяма част от горчивината му. Той е много ценен в кулинарството поради способността си да поглъща големи количества мазнини, позволявайки приготвянето на много богати ястия. Месото му е гладко, а многобройните семена са меки и (както и при домата), годни за ядене с останалите части на плода. Кожата също е годна за ядене, въпреки че много хора предпочитат да я обелят.
Патладжанът се използва в кухните от Япония до Испания. Често се сервира сготвен като в тюрлю гювеч, френския рататуй, левантинската мусака и много южноазиатски ястия. Често го пекат с кожата, докато се овъгли отвън, след което месото се изважда и се сервира студено, смесено с други съставки, например в кьопоолу, близкоизточното баба гануш и подобното гръцко мелитзаносалата. Може също да се нареже на филийки и да се изпържи, евентуално паниран, и да се сервира с различни сосове – подлучен сос от кисело мляко, подлучен доматен сос, сосове на базата на тахини или тамаринд. Може да се напълни със зеленчуци (имамбаялдъ), месо, ориз и др. и да се изпече.
Тъй като произхожда от там, той се използва широко в южноиндийската кухня в самбхар, чътни, къри и коту. Поради многостранността си и широката си употреба както в ежедневната, така и в празничната южноиндийска храна, патладжаните често са наричани „Цар на зеленчуците“ в Южна Индия.
Обелен печен патладжан, смесен с лук и домати и подправки съставлява индийското ястие „баинган ка бхарта“ (наричано също „вангяча бхарта“ на маратхи).
За някои ястия високото съдържание на влага в патладжаните трябва да се отстрани или попие по време на готвене.
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B0%D1%82%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B6%D0%B0%D0%BD
Патладжани – против диабет, холестерол и рак
Патладжанът се превръща в откритие за европейската кухня едва по време на арабските нашествия на Стария континент. Родината на патладжана е Индия, но е минало твърде много време, докато този зеленчук докаже своето право на съществуване в Европа. И за това били виновни древните гърци, за които патладжанът имал репутация на отровно растение.
Патладжанът е природният лекар
След арабските нашествия, въпреки че гръцкият пиар останал далеч в миналото, репутацията на патладжана още дълго останала нееднозначна. Някои смятали, че който хапне от виолетовия зеленчук, рискува да изгуби разсъдъка си. Имало и привърженици на идеята, че патладжанът има качества на афродизиак.
Патладжанът е символ на дълголетието
Научните изследвания доказват, че той има важно участие в здравословния начин на живот. Дори се възприема като символ на дълголетието. Патладжаните съдържат много витамини, захари, ферменти, минерални и дъбилни вещества.
Патладжанът е богат на целулоза, органични киселини и пектин
В тях има белтъци, мазнини, калий, калций, магнезий, натрий, фосфор, сяра, бром, желязо, йод, мед, цинк, хлор и балансиран комплекс от микроелементи и витамини като В1, В2, В6, В9, С, РР и D.
Биологичноактивните вещества в патладжаните подобряват работата на сърдечно-съдовата система. Богати са на целулоза, органични киселини, които стимулират стомашната секреция и чревната перисталтика, пектинови вещества, които подпомагат ликвидирането на проблема със застойните явления в жлъчните пътища и червата, а също възпрепятстват развитието на атеросклероза.
Патладжанът подпомага работата на сърцето
Благодарение на високото съдържание на калий – 238 мг на 100 грама, патладжаните помагат за нормализирането на водно-солевия обмен и подобряват работата на сърцето.
Антоцианите предотвратяват развитието на тумори, намаляват съдържанието на холестерол в кръвта до 50% и повишават усвояването на мазнините.
Патладжанът съдържа антоциани, които предотвратяват развитието на тумори
Благодарение на малкото съдържание на въглехидрати, патладжаните не са твърде калорични и са подходящи при хора, които се борят с килограмите и при болните от захарен диабет. Те засилват способността на инсулина да понижава равнището на захарта в кръвта и активизират производството на еритроцити.
Патладжаните се препоръчват при атеросклероза и анемия
Патладжаните се препоръчват като част от менюто при атеросклероза, различни отоци, подагра, анемия, заболявания на черния дроб и много други болести. Особено е полезен при възрастните хора, които имат по няколко заболявания. Този зеленчук помага при артроза, остеохондроза и остеопороза.
Патладжаните спомагат за укрепването на костите
Благодарение на химическия си състав, патладжанът подпомага възстановяването на хрущялната тъкан и укрепването на костите. Обелката на патладжана помага за укрепване на венците. Тя трябва да се подсуши във фурна за кратко, смила се, залива се с гореща вода и се прави запарка. Добавя се 1 ч. л. сол и устата се плакне с тази смес.
Патладжанът обаче е противопоказен при хора с язва на стомаха и дванадесетопръстника, остри гастрити и стомашно-чревни разстройства, при бъбречно-каменна болеста, пиелонефрити, уремия. При неправилно отглеждане и съхраняване на патладжаните, в тях могат да се натрупат токсини. Не купувайте патладжани, чиято окраска има кафяв, жълт или зелен оттенък. https://agronovinite.com/patladjani-protiv-diabet-holesterol-i-rak/
Разядка от Патладжан
Необходими съставки:
3бр. Патладжан
100гр. Сирене
50гр. Орехи(натрошени)
3, 4 скилидки Чесън
2с.л. Мед
Сок от лимон, олио или зехтин
Рецепта:
Първата стъпка от рецептата е подготовка на продуктите. Измиваме, изпичаме и обелваме патладжана. След което се намачква с ръчен пасатор, добавяме пресования чесън, добавяме и меда и разбъркваме добре, добавяме и орехите счукани на едро и сиренето. Разбъркваме с малко олио/зехтин и лимон, по избор и вкус.
Великолепна компания за студено бяло вино. Наздраве!
