Патладжан (Solanum melongena)
Патладжанът, наричан още син домат (Solanum melongena) е растение от род Кучешко грозде (Solanum) на семейство Картофови (Solanaceae). Растението дава плод със същото име, който се използва широко като зеленчук в готварството. Патладжанът е близък роднина на домата и картофа и произлиза от Индия и Шри Ланка. Той е едногодишно растение, достигащо 40 – 150 cm на височина, често трънливо, с големи едро нарязани листа, дълги 10 – 20 cm и широко 5 – 10 cm. Цветовете са бели до виолетови, с петделно венче и жълти тичинки. Плодът е месест семков.
Патладжанът е важна хранителна култура, отглеждана заради големите си висящи тъмносини и пурпурни до бели плодове. Той е отглеждан в южна и източна Азия от предисторически времена, но пристига на Запад едва около 1500 г. Многото му арабски и североафрикански имена, както и липсата на древногръцко или латинско име показват, че е пренесен в Средиземноморието от арабите в ранното Средновековие. Научното наименование „мелонгена“ произлиза от арабското име от 16 век за един вид патладжан. Поради принадлежността си към семейство Картофови, навремето са го смятали за отровен.
Суровият плод има донякъде неприятен вкус, но като се сготви, омеква и получава богат, сложен вкус и плътна консистенция. Ако нарязаният патладжан се посоли, изцеди и изплакне, се премахва голяма част от горчивината му. Той е много ценен в кулинарството поради способността си да поглъща големи количества мазнини, позволявайки приготвянето на много богати ястия. Месото му е гладко, а многобройните семена са меки и (както и при домата), годни за ядене с останалите части на плода. Кожата също е годна за ядене, въпреки че много хора предпочитат да я обелят.
Патладжанът се използва в кухните от Япония до Испания. Често се сервира сготвен като в тюрлю гювеч, френския рататуй, левантинската мусака и много южноазиатски ястия. Често го пекат с кожата, докато се овъгли отвън, след което месото се изважда и се сервира студено, смесено с други съставки, например в кьопоолу, близкоизточното баба гануш и подобното гръцко мелитзаносалата. Може също да се нареже на филийки и да се изпържи, евентуално паниран, и да се сервира с различни сосове – подлучен сос от кисело мляко, подлучен доматен сос, сосове на базата на тахини или тамаринд. Може да се напълни със зеленчуци (имамбаялдъ), месо, ориз и др. и да се изпече.
Тъй като произхожда от там, той се използва широко в южноиндийската кухня в самбхар, чътни, къри и коту. Поради многостранността си и широката си употреба както в ежедневната, така и в празничната южноиндийска храна, патладжаните често са наричани „Цар на зеленчуците“ в Южна Индия.
Обелен печен патладжан, смесен с лук и домати и подправки съставлява индийското ястие „баинган ка бхарта“ (наричано също „вангяча бхарта“ на маратхи).
За някои ястия високото съдържание на влага в патладжаните трябва да се отстрани или попие по време на готвене.
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B0%D1%82%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B6%D0%B0%D0%BD
Патладжани – против диабет, холестерол и рак
Патладжанът се превръща в откритие за европейската кухня едва по време на арабските нашествия на Стария континент. Родината на патладжана е Индия, но е минало твърде много време, докато този зеленчук докаже своето право на съществуване в Европа. И за това били виновни древните гърци, за които патладжанът имал репутация на отровно растение.
Патладжанът е природният лекар
След арабските нашествия, въпреки че гръцкият пиар останал далеч в миналото, репутацията на патладжана още дълго останала нееднозначна. Някои смятали, че който хапне от виолетовия зеленчук, рискува да изгуби разсъдъка си. Имало и привърженици на идеята, че патладжанът има качества на афродизиак.
Патладжанът е символ на дълголетието
Научните изследвания доказват, че той има важно участие в здравословния начин на живот. Дори се възприема като символ на дълголетието. Патладжаните съдържат много витамини, захари, ферменти, минерални и дъбилни вещества.
Патладжанът е богат на целулоза, органични киселини и пектин
В тях има белтъци, мазнини, калий, калций, магнезий, натрий, фосфор, сяра, бром, желязо, йод, мед, цинк, хлор и балансиран комплекс от микроелементи и витамини като В1, В2, В6, В9, С, РР и D.
Биологичноактивните вещества в патладжаните подобряват работата на сърдечно-съдовата система. Богати са на целулоза, органични киселини, които стимулират стомашната секреция и чревната перисталтика, пектинови вещества, които подпомагат ликвидирането на проблема със застойните явления в жлъчните пътища и червата, а също възпрепятстват развитието на атеросклероза.
Патладжанът подпомага работата на сърцето
Благодарение на високото съдържание на калий – 238 мг на 100 грама, патладжаните помагат за нормализирането на водно-солевия обмен и подобряват работата на сърцето.
Антоцианите предотвратяват развитието на тумори, намаляват съдържанието на холестерол в кръвта до 50% и повишават усвояването на мазнините.
Патладжанът съдържа антоциани, които предотвратяват развитието на тумори
Благодарение на малкото съдържание на въглехидрати, патладжаните не са твърде калорични и са подходящи при хора, които се борят с килограмите и при болните от захарен диабет. Те засилват способността на инсулина да понижава равнището на захарта в кръвта и активизират производството на еритроцити.
Патладжаните се препоръчват при атеросклероза и анемия
Патладжаните се препоръчват като част от менюто при атеросклероза, различни отоци, подагра, анемия, заболявания на черния дроб и много други болести. Особено е полезен при възрастните хора, които имат по няколко заболявания. Този зеленчук помага при артроза, остеохондроза и остеопороза.
Патладжаните спомагат за укрепването на костите
Благодарение на химическия си състав, патладжанът подпомага възстановяването на хрущялната тъкан и укрепването на костите. Обелката на патладжана помага за укрепване на венците. Тя трябва да се подсуши във фурна за кратко, смила се, залива се с гореща вода и се прави запарка. Добавя се 1 ч. л. сол и устата се плакне с тази смес.
Патладжанът обаче е противопоказен при хора с язва на стомаха и дванадесетопръстника, остри гастрити и стомашно-чревни разстройства, при бъбречно-каменна болеста, пиелонефрити, уремия. При неправилно отглеждане и съхраняване на патладжаните, в тях могат да се натрупат токсини. Не купувайте патладжани, чиято окраска има кафяв, жълт или зелен оттенък. https://agronovinite.com/patladjani-protiv-diabet-holesterol-i-rak/
Авокадото (Persea americana)
Авокадото e растение от семейство лаврови. Произхожда от Централна Америка и е познато от над 8000 години на ацтеките и маите. Названието му (ahuacatl) идва от езика нахуатъл, което в превод означава тестиси, поради приликата на плода с този анатомичен орган. Растението е донесено в Европа от испанците през 17 век. Днес най-големите производители на авокадо са Мексико, Индонезия, САЩ, Бразилия и Колумбия. Големи плантации с авокадо има и в Европа – в Испания и на Корсика.
Дървото вирее във влажни тропически гори и достига височина от около 15 m. Плодът обикновено тежи около 150 – 250 g, но има и сортове с по-едри плодове (до 1 kg), а също и миниатюрни разновидности. Цветът е зелен или кафяво-зелен. Вътрешността съдържа една семка, но често се бърка с костилка поради големината ѝ. Плодът узрява едва след като бъде откъснат от дървото.
Най-популярните сортове авокадо в Европа са „Фуерте“ и „Хас“, като първият се намира от дълги години на пазара в Западна Европа. Авокадо от сорта „Хас“ намира от скоро все по-голямо място на стария континент. „Фуерте“ произлиза първоначално от два сорта авокадо – мексикански и гватемалски. „Фуерте“ са по-големи от „Хас“ и достигат тегло до 400 g и издържат на по-ниски температури при складиране (4 – 6 °C).[3]
Авокадото е плод, богат на минерали и витамини. Богат е на витамините А, С и Е. Съдържа много повече протеини отколкото другите плодове. Полезен е за сърцето и предпазва кръвоносните съдове от запушване. Има антиоксидантно действие. Спомага за изхвърлянето на токсините от организма. Също понижава и високия холестерол. Авокадото е плод, който съдържа желязо, и е много подходящ за болни от анемия. Препоръчва се и като храна за бременни и деца, поради голямото количество витамини, минерали и протеини. Енергийната стойност на 100 g авокадо е почти 165 калории. Друго приложение на авокадото можем да намерим и в козметиката, където се използва под формата на маски, най-подходящи за суха кожа. Маслото от авокадо помага при екземи и витилиго, както се използва и в различни козметични кремове за лице, шампоани и душ-гелове. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%B2%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%B4%D0%BE
Авокадото балансира хормоните и предпазва от рак маточната шийка. Ако всичко все още ви изглежда случайно, замислете се върху факта, че са нужни 9 месеца, за да се развие плодът в матката. Точно толкова са нужни и на авокадото, за да се превърне от цвят в зрял плод.
Авокадо за подмладяване
Авокадото е пълно с най-качествените омега-3 мастни киселини и е сред най-алкализиращите храни. То също съдържа много витамин Е, който е от съществено значение за нежната кожа, блестящата коса и предпазване от бръчки по лицето. https://agronovinite.com/?s=%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%B4%D0%BE
Авокадото попада в списъка на т.нар. суперхрани поради високата си концентрация на полезни нутриенти. По тези показатели прилича много повече на ядките, отколкото на плодовете. Също като тях е висококалорично – едно средно голямо авокадо има 300 калории и 30 г мазнини, 12 г въглехидрати и 4-5 г протеини (повече от всеки друг плод). Този плод притежава доб-ра концентрация на витамини от групата В (с изключение на В12) или по-точно фолиева киселина, ниацин и пантотенова киселина. Авокадото е богато на витамин С, съдържа известни количества витамин А, както и витамин Е. Ценни са съдържащите се в авокадото минерали като калий, магнезий, желязо и манган. Авокадото е богато и на фитонутриенти, като алфа-каротен, кофеинова киселина, изолутеин, лутеин, кумаринова киселина, кверцетин и др.
Важно е авокадото да бъде използвано и балансирано правилно, защото ако става дума за вегетарианско или веганско хранене, то е отличен източник на мазнини, но при хора, чиято диета е по-богата на мазнини, може да превиши калорийния прием и мазнините в менюто.
Авокадото най-често използваме в храненето като зеленчук: в салати, разядки, растителни алтернативи на майонеза, в сандвичи или пълнено с морски дарове, например.
Авокадото е полезно за нервната система, при хронична умора, нарушения в нивата на кръвната захар, инфекции на пикочните пътища, спомага за възстановяване след хирургически намеси. Това е един отличен източник на мононенаситени мастни киселини за енергия и издръжливост.
Когато избираме авокадо, е важно да бъде с непокътната обвивка. Когато леко го притиснем с пръст, той трябва да хлътва, но не и да потъва. Ако се вдлъбне, това означава, че авокадото е презряло. Ако попаднете на незряло авокадо, това не е проблем, защото може да узрее за няколко дни при стайна температура във вашата кухня. Узрелите плодове издържат в хладилник поне 4-5 дни. А незрелите така и не узряват в хладилника, затова не ги дръжте там. За да избегнете почерняване на авокадото, ако вече сте го разрязали, останалата част съхранявайте в хладилника заедно с костилката и/или заедно с парче лимон.
Освен плода, полезно е и маслото от авокадо. Най-често се употребява в козметиката и в различни маски за лице поради богатия му състав на хранителни вещества за кожата – витамин Е, антиоксиданти и др. Маслото от авокадо има противовъзпалително действие за кожата, прави я гладка, здрава и еластична, като се използва за базово масло, т.е. за разтваряне и прилагане на есенциалните масла в козметиката. Най-ефективно е при сърбяща и суха кожа, при напукана кожа, за хидратация и подхранване на кожата, за защита от ултравиолетовото лъчение. При мазна кожа също има благотворно действие, без да оставя лъскави следи. Благодарение на съдържащите се мононенаситени мастни киселини и олеинова кислеина, прониква в дълбочина в косъма на косата, при което я подхранва, без да я омазнява, подхранва скалпа и прави косъма по-здрав.
Някои използват и костилката на авокадото (богата на калий, магнезий и калций), като я слагат в смутито си. С нея може да си приготвите и чай. https://betty.bg/avokado-superplod-s-mnozhestvo-polezni-svojstva/
Разядка от Патладжан и Авокадо
Необходими съставки:
3бр. Патладжан
2бр. Авокадо
2, 3 бр. Чушки(червени и зелени)
1бр. Домат(средно голям или 6бр.чери)
3, 4 скилидки Чесън
1връзка Магданоз(ако обичате)
100гр. Сирене Бри(с люта чушка, по желание)
1бр. Лимон(сок)
Олио/зехтин
Сол на вкус
Хляб от семена
Рецепта:Първата стъпка от рецептата е подготовка на продуктите. Измиваме, изпичаме и обелваме патладжана и чушките. След което се намачкват с ръчен пасатор, добавяме пресования чесън и авокадото. Добавяме домата нарязан на кубчета, ситно нарязания магданоз, олио/зехтин, лимон и сол, по избор и вкус и разбъркваме добре. Сервираме в чиния, като добавяме сиренето за привкус и украса, върху канапе от препечена филийка хляб от семена, по желание.
Красива добавка към чашата ви бяло вино. Наздраве!
