Масла и билки за домашна козметика
ЖОЖОБА (SIMMONDSIA CHINENSIS)
Жожоба (Simmondsia chinensis), Китайски буксус е многогодишно растение във вид на вечнозелен, двудомен храст, роден в югозападните Съединени щати и северно Мексико, също често наричан – кози орех, еленов орех, пигнут, дива леска, хининов орех, кафеено зърно и сив чемшир. На височина достига до 3 метра. Живее от 100 до 200 години. Кореновата система е добре развита и прониква дълбоко в почвата. Листата му са сиво-зелени на цвят, противоположни, с продълговата форма и дължина 2,5-3,5 сантиметра. Повърхностите им са гладки. Цветовете на китайския буксус са мъжки и женски, развиващи се на едно растение, притежават зеленикави леко космати венчелистчета. Плодовете са с яйцевидна изпъкнала форма, приличат на орех. Вътрешността им е запълнена с 1-3 семена, които съдържат течен восък, а не масло.
КЛАСИФИКАЦИЯ:
царство: Растения (Plantae)
отдел: Васкуларни растения (Tracheophytes)
разред: Карамфилоцветни (Caryophyllales)
семейство: (Simmondsiaceae)
род: Жожоба (Simmondsia)
Научно наименование
Simmondsia chinensis
Маслото от жожоба е течността, която се произвежда от семената на растението Simmondsia chinensis (жожоба) и всъщност е восък, но се добива като масло. Известно е с това, че има дълготрайна стабилност и силна устойчивост на високи температури. Устойчиво е на гранясване, което го прави още по- ценно. Маслото от жожоба е познато като лечебно средство още в древността на индианските племена, които са го ползвали за лечение на малки рани и язви, като лекарство за рак и бъбречни заболявания, и силно ценяли плодовете му като източник на храна. Освен това те са го използвали и за подхранване на косата. В исторически документи се споменава, че това масло е добре познато в народната медицина като средство за лечение на рак, настинки, затлъстяване, отравяния, болки в корема, брадавици и рани. Индийците са го употребявали и за улесняване на раждане. Познато е било и в Египет.
СВОЙСТВА:
- Състав, близък до себума
- Антибактериално и противовъзпалително
- Хидратира без да запушва порите
- Богато на витамини Е и B-комплекс, както и на минерали като цинк и мед
- Облекчава от слънчеви изгаряния
- Избледнява фините линии и бръчки
- Подхранва и омекотява кожата
Маслото от жожоба наподобява човешкия себум, което го прави изключително подходящо за регулиране на омазняването на кожата. Хидратира без да запушва порите.Помага при акне, раздразнения, екземи. Подхранва и възстановява кожата. Може да се използва като овлажнител, за повече блясък на косата, средство за отстраняване на грим, измиване на лице, омекотител за загрубяла кожа, балсам за устни и за облекчаване на слънчевите изгаряния. Днес намира голямо приложение в козметиката , като едно от най-популярните базови масла. Използва се при производство на кремове на растителна основа, балсами за коса , серуми, балсами за устни, маски за лице и коса и други. Отлично е за демакиаж.
МАЛИНА (RUBUS IDAEUS)
Малината е храст от семейство розоцветни, срещан в Европа и Азия. Стъблото на малината е право и покрито с тъмночервени шипове. Листата са последователни, нечифтоперести. По стъблото има много пъпки, от които разцъфтяват дребни бели цветчета, събрани в гроздовидни съцветия. Нейните бели цветове се предпочитат от пчелите пред всички овощни растения. Макар и да са дребни, те дават изобилен нектар – добро медоносно растение. Когато и последните цветчета са прецъфтели, на върха на стъблото вече зреят продълговато закръглените червени плодчета. Плодът на малината е много сложен – образуван е от многобройни малки костилчести плодчета, долепили се едно до друго, сочни и ароматни. Във всяко плодче има малка крехка семка, която се яде. Плодовете съдържат 4,56 – 4,67% захар, 1,13 – 1,96% свободни киселини (лимонена, ябълчна), витамин С (до 45 мг), каротин и др. Малините са сладки на вкус, а от тях се получават различни продукти – сладко, сироп, желе, мармалад, конфитюр. Използват се и в медицината, в козметиката, както и за подправка и чай.
Отглежда се в областите с умерен климат, главно в Европа и САЩ. В диво състояние малината се среща в Европа, Азия, Южна Америка, в областите с умерен, тропичен и субтропичен климат.
КЛАСИФИКАЦИЯ:
царство: Растения (Plantae)
отдел: Васкуларни растения (Tracheophytes)
разред: Розоцветни (Rosales)
семейство:Розови (Rosaceae)
род: Къпина(Rubus)
Научно наименование
Rubus idaeus
Благодарение на ценните си качества малината все по-нашироко се разпространява в България и вече заема големи площи. Отглежда се почти навсякъде. В диво състояние расте предимно по северните склонове на планините. От един декар малинови храсти се получават 800 – 900 кг плодове. Плодовете са богати на антиоксиданти, витамини (особено C и Е) и фибри. Освен плодовете, ценни са и семките, от които се извлича масло чрез студено пресоване.
СВОЙСТВА :
- Слънцезащита
- Богато на антиоксиданти
- Омега-3 и 6 мастни киселини
- Противовъзпалително действие
- Некомедогенно
- Укрепва косъма, придава блясък и успокоява скалпа
Маслото от семкитенамалина предпазва кожата от слънце (SPF между 28 и 50 според източници), но не замества напълно класическия слънцезащитен крем. Съдържа високи нива на витамини А и Е, които подмладяват и регенерират кожата. Омега-3 и 6 мастни киселини поддържат кожната бариера, хидратират и предпазват от възпаления. Полезно при екземи, псориазис, розацея и раздразнена кожа. Не запушва порите – подходящо за мазна и акнеична кожа. Укрепва косъма, придава блясък и успокоява скалпа.
Още за малините тук: https://zentera.org/%d1%81%d0%bb%d0%b0%d0%b4%d0%ba%d0%b8%d1%88-%d1%81-%d0%bc%d0%b0%d0%bd%d0%b3%d0%be-%d0%b8-%d0%bc%d0%b0%d0%bb%d0%b8%d0%bd%d0%b8/?swcfpc=1
Източници: Интернет, Уикипедия
Още за маслата, ползи и противопоказания:
