Oпознай физическото си тяло

Защо да заместим храната с упражения?

от Elena Iwanowa | авг. 10, 2021 | Oпознай физическото си тяло, Блог, Здраве, Йога, Проект "Невидим свят"

Защо да заместим храната с упражения?

Каква е връзката между храната и нервната система? – Основната функция на нервната система е осъществяването на връзките и обмяната на информация от външната среда и от самия организъм. Мозъкът постоянно прави проверка посредством нервната система, какво е на вън(студено,топло,морко…) и какво е вътре(гладен, жаден, пика ми се…) за да може да реагира – да издаде подходящите команди, ако е студено – облечи се, ако сме гладни – хапни, за да поддържа живота и нормалните функции на всички органи в тялото.

Нервната система се подразделя на две подсистеми – централна нервна система (ЦНС) и периферна нервна система (ПНС). Първата е образувана от главния и гръбначния мозък, а втората от ганглиите, нервите, нервните сплитове и нервните окончания.

Периферната нервна система се разделя на вегетативна нервна система и соматична нервна система.

Вегетативната нервна система инервира всички вътрешни органи – дихателна, храносмилателна, ендокринна, сърдечно-съдова система и пикочо-полова, а също и гладките мускули, като допринася за поддържането на постоянство на вътрешната течна среда в организма. Гръбначният мозък представлява връзката между мозъка и периферната нервна система.

Соматичната нервна система осъществява възприемането на сигналите от заобикалящата ни среда и регулира волевите движения на скелетните мускули.

Вегетативната(автономна) нервна система, поради своите анатомични и функционални особености, се разделя на два дяла: симпатиков и парасимпатиков.

Първият дял – симпатиковия – инервира почти цялото тяло, който се занимава с реакциите „бий се или бягай”, за оцеляването, предимно стимулиращ. Симпатикусовата нервна система е водеща в състояние на стрес. Човек е агресивен и възбуден. Мозъкът произвежда хормоните на стреса, увеличава се сърдечната честота, кръвта се преразпределя към активните скелетни мускули, а съдовете на вътрешните органи и червата се свиват, функциите на стомашния тракт се потискат. Този отговор се предизвиква от психоемоционален стрес, страх, болка, гладуване, студ и др. Стресът влияе и на хипоталамуса, хипофизата, надбъбречните жлези, произвеждат се в голямо количество кортикостероиди. Тези хормони помагат за адекватен отговор в условията на стрес, но в същото време предизвикват значително подтискане на имунната система. Стресът напълно обърква функциите им.

Вторият дял – парасимпатиковия – инервира само определени области, той се занимава с функциите „почивка и храносмилане” в тялото, предимно отпускащ. Намалява се сърдечната честота, увеличава се подвижността на червата, свива се жлъчния мехур, отпускат се сфинктерите на гастроинтестиналния тракт. Успокоява се дейността на вътрешните органи, забавя се дишането, и така се „пести“ от силата и енергията на човека.

Вегетативната нервна система е независима от нашата воля, както показва още името и автономна. Тя дрейства без прякото участие на нашето съзнание т.е. автоматично. Йога използва забележителни похвати за въздействие върху нея и на практика се преодолява нейната автономност, като я прави волева нервна система. Това става чрез определени асани и постоянна практика, които влияят на един много специален нерв и това е Нервус вагус.

Нервус вагус или блуждаещ нерв съдържа двигателни, сетивни и парасимпатикови влакна. Той е най-дългия от всички черепно-мозъчни нерви и има разклонения към по-голяма част от вътрешните органи. Ядрата му се намират в продълговатия мозък, излиза в зони достъпни за въздействие – очните ябълки, слуховия проход и ушната раковина, мускулът свивач на гърлото, мекото и твърдото небце, основата на езика. Спуска се надолу от двете страни на шията, покрит отпред от яремната вена и сънната артерия. Двигателната му част – инервира мускулите на гръкляна, сетивно и парасимпатиково – лигавицата на гръкляна, щитовидната жлеза, тимусната жлеза, ларинкса и трахеята. Блуждаещият нерв навлиза в гръдната кухина заедно с хранопровода и го инервира, от там развива клонове за бронхите, белия дроб и околосърцевата торбичка. Заедно с хранопровода нервът навлиза в коремната кухина и образува заедно със симпатиковите влакна нервни сплитове. От тях излизат разклонения към черния дроб, далакът, бъбреците, панкреаса и по-голяма част стомашно-чревния тракт, изключение прави само крайната част на дебелото черво.

“Високият вагусов тонус подобрява функцията на много системи в тялото, като това води до по-добро регулиране на кръвната захар, снижава риска от удар и сърдечно-съдови заболявания, снижава кръвното налягане, подобрява храносмилането посредством по-доброто производство на основни стомашни и храносмилателни ензими и намалява мигрените. По-високият вагусов тонус също така се свързва с по-добро настроение, снижаване на депресията, по-малко безпокойство и по-голяма издръжливост на стрес. Една от най-интересните роли на вагусовия нерв е че той в основни линии следи микробиома (стомашно-чревната микрофлора) и задейства отговор за модулиране на възпалението на база на това дали или не засича патогенни спрямо непатогенни организми. По този начин стомашният микробиом може да въздейства положително на настроението, нивата на стрес и да снижава цялостното възпаление, а оттам и болката, причинена от него.

Ниският вагусов тонус се свързва със сърдечно-съдови заболявания и удари, депресия, диабет, синдром на хроничната умора, влошаване на познавателната функция, и с много по-високи проценти на възпалителни заболявания. Възпалителните заболявания включват всички автоимунни заболявания (ревматоиден артрит, възпалително заболяване на червата, ендометриоза, автоимунни тироидни заболявания, лупус и така нататък)” – източник ( https://zdravivsekiden.com/)

Тонуса на вагусовия нерв може да се регулира чрез различни практики. Някои от тях ние правим несъзнателно, но сега вече ще правим съзнателно(всяко нещо в което вложим съзнание, работи двойно за нас). Ето някои от тях:

Говорене – Вагус нерва е свързан с гласните струни, механичното действие го стимулира, действа като масаж на нерва.Тук препратката към йога е асани и техники в които се използва звук, рязко пускане на гласа заедно с издишването. Вибрацията от звука действа стимулиращо на нерва.

Тананикане(пеене) – по същия начин, за това навремето хората са казали „Който пее, зло не мисли.“ , този човек е лишен от агресия, той е весел и спокоен. Като тук препратката към йога е пеенето на Мантри. Мантруването освен стимулиране на парасимпатиковата нервна система освобождава ума, дава му почивка(и за това ще има тема).

Миене на лицето със студена вода – полезно действие, недоказано научно но факт. Препратка към йога е практиката при която дланите се поставят върху затворените очи за кратко след някои физически пози, получава леко докосване на очните ябълки с непосредствено стимулиране на нервус вагус.

Дишане – става дума не за ежедневното дишане, което обикновено е плитко, а за дълбокото диафрагмено дишане. Тук отново препратка към йога – „Пранаяма“. Йога е не само физически упражнения, както казах, а йога е Дишане. Освен, че без дишане не може да правим йога(което автоматично значи живот – дишането е живот), то в практикуването на йога има специфични и точно определени видове дишане. Точно тези дишания имат голямо въздействие върху нервната система. За тях ще напиша в процеса на нашето просвещаване в йога. Разбира се като имена са „Шитали“ – любимо ми е за това го споменавам първо – това е охлаждащо дишане, „Брамари“ – което е звучно със звук, като бръмченето на пчела, Алтернативно дишане „Нади Шотхана“, Огнено дишане „Капалабати“, да не забравя и другото любимо дишане „Уджай“ – най-често обяснявано, като дишането на Дарт Вейдър от Междузвездни войни и т.н. Отново ще кажа, че за нетърпеливите има мн инфо в нета, но съм длъжна да ви предупредя за две неща.

Едното е , че при неправилна геометрия на асаните, може вместо да си помогнете много да си навредите и проблема, който имате да не се оправи с „йога“, а да се задълбочи. Така че 1-во важно правило е правилна геометрия на ставите. Второто важно нещо е, че всички практики работят не само на физизическо ниво, и е много опасно ако са водени от недостатъчно подготвени хора, за това източника ви на информация и практика трябва да е проверен, сертифициран и с достатъчен опит за практиката която преподава. Можете да четете, да се информирате, но проверката на информацията и практикуването е добре да стават с помощта на Истински учител. За това казвам, че аз само ви давам малко информация и насоки, за да ви докосна до йога, а който иска да се задълбочи му трябва Учител(скоро и аз, само за начинаещи).

Йога – както стана ясно Пранаяма, дишането като част от йога, също дишането като всеки дъх и всяко издишване поза във Виняса практиката, така също има набор от асани, които стимулират по конкретно вагус нерва. Това са всички обърнати пози, като Рало(Халасана/Halasana), Свещ(Сарвангасана/Sarvangasana) и Риба(Матсясана/Matsyasana), всички положения в които Джаландара банда е заключена, може да прочетете повече тук :

https://lotos4ever.com/dzhalandhara-bandha-i-tsaritsata-na-yoga/

Достоверен ориентир, че правилно сте изпълнили практиката и тя работи за вас ефективно е повишеното слюнкоотделяне. Когато ума е спокоен и релаксиран, по-лесно се стимулира слюнкоотделянето.

Медитация – дали като част от йога или всеки е намерил своя начин за релакс, медитацията е една много важна практика за връзка със самия вас и връзка с общото съзнание, един контакт и преживяване с вас и вселената на друго ниво. Също ще има отделна тема, защото да медитираш не е просто да седнеш и ума ти да блуждае, напротив това е контрол над ума, в който ти му казваш – Спри. Тук е момента да сложа един много важен паралел между Медитация и Релакс. Да правиш релаксация е различно от медитация. Много широко разпространено е водена медитация – Няма такова нещо, всяко нещо в което ума е ангажиран Не е Медитация, това е релаксация. Много е важно да се разбере границата между двете. Едното е да ангажира ума с определени хубави изживявания и тялото да почива, а другото е да го освободи от всякаква мисъл, да си почине, да се свържем с първоизточника, да релаксираме на друго ниво. Нещо като рестарт на системата, след което ума ни работи по-добре, по-адекватно и с пълен капацитет.

Та след толкова информация да се върна на въпроса „Защо да заместим храната с упражнения?“, ами защото вече ви е ясно, коя нужда поражда желанието ни да си хапваме. Може да заместим тази нужда вместо с храна с упражнения, които да стимулират парасимпатиковата нервна система, в частност Вагус нерва. По-горе има лесни практики, които да направят това.

Пейте си..пък дори да не е Оммммм, плискайте си лицето с вода дори да не е от бистро планинско поточе…дишайте дълбоко и с усмивка! За тези които искат повече ще има и упражнения на по-късен етап от моята подготовка. Лесна практика е наклон на главата нагоре и надолу, наклон на главата към дясно и ляво рамо, кръгче с главата по часовника и после обратно на него. За тези упражнения е важно да се правят мн бавно и внимателно. Може да практикувате и обърнатите асани, но за тях от мен по нататък ще има информация и практики, ако искате сега – намерете добър учител. До тогава Целувайте се!

Целувайте се Много и с език! Това също е една добра практика известна с много положителни ефекти!!

До скоро!

Начало на Йога Практика

от Elena Iwanowa | авг. 9, 2021 | Oпознай физическото си тяло, Блог, Йога, Проект "Невидим свят"

Начало на Йога Практика

С каквото и да се за хванете в живота Започнете с Благодарност!

Така започва всяка сутрин в моя живот, всяка практика и всяка задача, в която съм съзнателна.

Аз съм Благодарна!!!

Второто нещо, което е добре да направим е да си поставим фокус в началото на практиката. Намерение.

Санкалпа – решението да станете нещо или да направите нещо в своя живот. Санкалпа е дума на санскрит, която може да се преведе като „решение” или „утвърждение”. Целта на санкалпата не е да изпълни желанията ви, а да привнесе промяна в структурата на ума и да трансформира цялостния начин на живот на физическо, на умствено, на емоционално и духовно ниво. Това е начин да впрегнем силата на волята за да балансираме енергията тяло – ум. Санкалпата е средство за концентриране на енегрията.

Без поставена цел и без концентрация, трудно ще успеем да бъдем постоянни. А без постоянство не се постигат добри резултати. Целта не бива да бъде голяма, поставяме си малки цели, като план, чийто изпълнение ще доведе до реализирането на голямата цел или ако искате да я наречем мечта. Също много важно е това да не е на всяка цена, не бива амбицията ни да преминава в насилие.

Ахимса.

Това е първото и най-важно правило в йога, това е начина, по който се практикува изобщо. Това означава ненасилие, както във физическо отношение, така и в ментално, и емоционално, както към нас така и към другите. Много важно е да бъдем внимателни и съзнателни към себе си, да наблюдаваме какво става в нас и около нас. Може да си записвате някъде тези наблюдения, осъзнавания, просветления, мисли, случки и въобще преживявания, които си струва да отбележите в момента. Като препоръка, която и аз съм получавала е да си водим дневник. И от опит да споделя, че е доста интересно (аз го правя по някога, защото забравям или ми е досадно, но се опитвам), когато след време прочета назад…

И още нещо, когато си поставяме цел е много важно да е ясна, например „искам да отслабна “ (много пъти съм го давала в разговори с приятели) – Дали това е целта?… Или целта е „искам да се чуствам добре и да бъда харесван/а“. Защото това са две различни неща. И ако „искам да отслабна“ може да се постигне с движение и диета за месец, то да се чуствам добре, себе си и да бъда харесван/а е цел, която изисква малко повече. Това вече звучи като по-голяма цел, при която отслабването е първата стъпка, малката цел. Йога помага във всеки смисъл, както за подобряване на метаболизма, така и върху баланса в емоционално и ментално отношение.

Ако например :

Целта ни е „Да се харесваме, да ни харесват и т.н.“

Обичайно си поставяме няколко малки цели, като:

ще си сменя гардероба (дрехите, стила).
ще си оправя прическата.
ще отслабна.

4. … т.н.

Ясно е за 1,2…, да разгледаме т. 3 :

Какво ще направим? – упражнения и диета. Как е добре да се случат нещата? – с ненасилие, което ще рече да изследваме границите си, да ги надминаваме само с толкова, с колкото ще се чувстваме добре, но с което ще надградим. Ако правим брой повторения на упражнение не бива веднага да вдигнем двойно бройката, а всеки ден или седмица да я увеличаваме с малко, или минутите за практика бавно да нарастват. А когато не се чувстваме добре, много сме изморени може да пропуснем или може да намалим, или пък да правим само това което ни е приятно, като в никакъв случай тези моменти не са чести и дългосрочни. Това важи и за храната, ако ни поканят на празник и искаме да опитаме от храната, би било насилие и невъзпитание J да се въздържаме, и е по-добре да опитаме, но с ограничение, вместо да създаваме у себе си напрежение. Ненасилие, нищо не е на живот и смърт, всичко е позволено, НО всичко което ще ни накара да се чувстваме добре. т.е. Ако хапнем и после чувството за вина ще ни мъчи още една седмица…по-добре Не – не яжте. За това извършваме съзнателни избори! Кое е по-доброто за мен? Правим всичко, което ни кара да се чувстваме по-добре!

Аз избрах йога,

избрах я за себе си и за вас!

Следващата тема е за благодарността .

Практиката винаги завършва, както започва с Благодарност! Към всичкото, към хората, към самия себе си!

Благодаря на Бог за тази възможност да уча, за това, че сте тук, за да дам и за смелостта ми да се ‘излагам’ пред вас J!

Намасте! (и за това ще ви напиша, за който не знае, какво значи)

Светъл ден! ❤

Чакрите и енергийната система на човека. Шеста чакра(Аджна)

от Elena Iwanowa | юни 15, 2021 | Oпознай физическото си тяло, Блог, Йога, Проект "Невидим свят", Тема 2 - "Светлина"

ЕНЕРГИЯ И ЕНЕРГИЙНИ КАНАЛИ

Жизнената енергия, която протича във всички нас и ни поддържа живи в йога се нарича Прана. Тя протича по фини енергийни канали – така наречените Нади. Думата „нанди“ буквално означава „поток“, „течение“ и в човешкото тяло има около 72 000 нанди. Но основните нанди са – Ида, ляв, лунен канал; Пингала, десен, слънчев канал и Сушумна, централен канал, който минава по гръбначния стълб и върху който са проектирани основните енергийни центрове, наречени „чакри“. Сушумна е и пътя на пробудената Кундалини – мощна духовна енергия, която лежи на дъното на таза, навита като змия.

По десния канал, наречен Пингала, протича слънчевата мъжка енергия, която, независимо от пола, ни прави активни и динамични като реагира на стимули и дразнители, идващи от вън. Тази енергия отговаря на симпатиковата нервна система на физическо ниво. Под нейно въздействие организмът се мобилизира. Израз на тази мобилизация са: ускорените сърдечна дейност и дишане, повишената температура, намалената активност на храносмилателната система, повишеното кръвното налягане, изострянето на сетивата, разширяването на бронхите и алвеолите в белите дробове, разширяването на зениците.

По Ида, левия, лунен канал, протича женската енергия, която ни дава творчески способности и интуиция. Енергията на Ида съответства на парасимпатиковата нервна система на физическо ниво. Под нейно въздействие организмът се успокоява с цел съхраняване на енергията. Израз на това успокояване са: забавянето на сърдечния ритъм и дишането, пониженото кръвно налягане свиването на малките бронхи в белите дробове, засилването на дейността на храносмилателния тракт, стесняването на зениците.

Потоците на енергия от Ида и Пингала са рефлекторни, неосъзнати, но при редовна практика на Йога техники, рефлекторното и неосъзнато може да стане осъзнато и контролируемо. Енергийните канали Ида и Пингала работят последователно. В определени части от денонощието едната енергия е по-активна от другата, тогава едната ноздра е по-проходима от другата. Когато лявата ноздра е по-проходима, влиянието на Ида Нади преобладава. Това се случва обикновено по време на сън и почивка. Когато по-проходима е дясната ноздра, водеща е Пингала Нади. Тогава сме по-енергични, умът е екстровертен и тялото генерира повече топлина. Обикновено водещата ноздра се променя приблизително на 2 часа.

Според йогийските практики във всеки от нас е заложено едновременно животинското, човешкото и божественото начало. Израз на тези начала е разбирането за 5-те човешки тела, наречени Коши, които съответстват на различните нива на нашето съществуване:

Аннамая – физическо тяло;
Пранамая – пранично, енергийно тяло;
Маномая – умствено и емоционално тяло;
Вигянамая – тяло на интелекта, интуицията и висшето познание;
Анандамая – тяло на блаженството.

Петте тела се проявяват и действат в различни измерения, като се поддържат от Прана, жизнената енергия. Тези тела се свързват чрез фините енергийни канали – Ида, Пингала и Сушумна.

Чакрите

Когато говорим за жизнената енергия, движението на Прана се управлява от чакрите, енергийните центрове на тялото. Думата „чакра“ буквално означава „колело“, „кръг“. Чакрите са центровете за взаимен обмен между физическото, астралното и другите човешки тела на по-високо ниво. Всяка чакра е и ключ, който привежда в действие определена степен на съзнанието. Чакрите символизират и различните нива на осъзнаване – от инстинктивното (Муладхара) към интуитивното (Аджна). Всъщност всяка точка, намираща се на съответния меридиан, използвана при иглотерапия и рефлексотерапия е чакра, която има име и позиция. В човешкото тяло броят на тези чакри е над 3000, но за основни са приети само 7 от тях – Муладхара – базисна; Свадхистана – сексуална; Манипура – пъпна; Анахата – сърдечна; Вишудхи – гърлена; Аджна – трето око и Сахасрара – коронна чакра. Чакрите не са разположени в плътното физическо тяло, а във финото енергийно, но те имат свои проекции и върху физическото тяло. Най-често използваме две техни проекции – отпред на тялото и по гръбнака, където местоположението им съвпада със специфични нервни центрове на гръбначния мозък.

Кундалини и чакри

Висшето пробуждане на чакрите е известно като издигането на огнената змия, която живее във всеки от нас е и наричана Кундалини. Думата „кундалини“ в превод от санскрит означава „първичната сила“. Кундалини е естествената сила, първичната енергия присъща на всеки човек. В същото време Кундалини е космическата проява на висшата енергия на човешкото тяло наречена Махапрана. Кундалини се представя символично като змия, навита в основата на гръбначния стълб на човека, на нивото на Муладхара чакра. Именно посредством Кундалини се осъществява еволюционното развитие на всеки човек. Кундалини се активира още в момента на раждането, като интелектуалният капацитет на новия човек е в пряка зависимост от първоначалната активност на тази енергия. Когато Кундалини е напълно събудена и активирана тя ускорява осъзнаването на мисията ни в живота и ни помага да я осъществим.

Възгледите за анатомията и физиологията на енергийната система на човека се обособяват в две основни школи: Дао, която застъпва водещата роля на меридианите и Аюрведа на чакрите.

Чакри

Цялостна система за опознаване и работа с чакрите е разработена в различните системи на Йога, при мудрите – йога на ръцете, арома- и цвето- терапията и пр. Независимо от различията, всички школи приемат, че основните чакри са 7 и са разположени по гръбначния стълб, като Сватхистана, Манипура, Анахата, Вишудхи и Аджна се отварят в предната и задна част на торса. Муладхара, базисната чакра се отваря само надолу, а Сахасрара, коронната – само нагоре. При вдишване чакрите се “отварят”, при издишване се “затварят”. Чакрите вибрират в определени честоти, като излъчват и светлинни вълни в спектъра на дъгата – от червено до виолетово.

Ако меридианите са каналите, по които протича енергията, то чакрите са акумулаторните батерии, които събират и разпращат натрупаната енергия към нуждаещите се органи. Всяка от чакрите е свързана с определен вид енергия, която пряко влияе на живота ни. Между събитията, идващи от околния свят и чакрите съществува динамична двупосочна връзка. Когато хармонията е нарушена, се появяват и проблеми, които ние наричаме енергийни. Тези проблеми имат и физически израз, тоест те се отразяват и на нашето здраве и поведение.

ШЕСТА ЧАКРА- АДЖНА, ТРЕТО ОКО, ЗАПОВЕДНА ЧАКРА

Аджна, Трето око, Заповедна чакра, Вътрешно око, Око на мъдростта. Аджна чакра е разположена по средата на челото, в междувежието и представлява върховното умствено съзнание. Аджна чакра отговаря на Каузалното тяло, духовното ниво на аурата на човека. Това е чакра чакрата на прошката и състраданието. Тя ни помага да възприемаме директно невидимите светове, да ги „виждаме“, да ги „чуваме“, като в същото време се доверяваме на себе си и на собствените си възприятия и интуиция. Когато е хармонична, Аджна чакра дава умствено прозрение, самоконтрол, ясновидство, върховна интуиция и извън сетивно възприятие. На физическо ниво чакрата координира дейността на хипофизата, епифизата и като цяло – на мозъка. Така заедно с хипоталамуса тя регулира цялата ендокринна система на организма.
Аджна чакра олицетворява нашата мисия в живота, съзнанието, висшият интелект, интуицията, ясновиждането и ясночуването, прозренията, дълбокото вникване в същината на нещата. Нейната задача е да се научим да се възприемаме като творци, особено на собствената си съдба.
Чакрата може да бъде блокирана от безпочвените илюзии и лъжите. Блокирано състояние се изразява в неуместна демонстрация на сила, в опити за налагане на влияние чрез силата на мисълта, претовареност.

Сетиво – зрение.

Аромат– мента, жасмин, лайка.

Цвят – тъмно, индигово синьо. Индигото дава духовното прозрение, дължащо се не толкова на вярата и упованието, както е при синьото, а по-скоро на здравата връзка с живота. Също така – жълто и виолетово.

Камъни – аметист, син сапфир, лапислазули.

Мантра – ОМ.

Разядка от Патладжан и Авокадо

от Elena Iwanowa | апр. 16, 2021 | Oпознай физическото си тяло, Блог, Вкусно, Гръб, Крака, Проект "Невидим свят", Тема 2 - "Светлина"

Патладжан (Solanum melongena)

Патладжанът, наричан още син домат (Solanum melongena) е растение от род Кучешко грозде (Solanum) на семейство Картофови (Solanaceae). Растението дава плод със същото име, който се използва широко като зеленчук в готварството. Патладжанът е близък роднина на домата и картофа и произлиза от Индия и Шри Ланка. Той е едногодишно растение, достигащо 40 – 150 cm на височина, често трънливо, с големи едро нарязани листа, дълги 10 – 20 cm и широко 5 – 10 cm. Цветовете са бели до виолетови, с петделно венче и жълти тичинки. Плодът е месест семков.

Патладжанът е важна хранителна култура, отглеждана заради големите си висящи тъмносини и пурпурни до бели плодове. Той е отглеждан в южна и източна Азия от предисторически времена, но пристига на Запад едва около 1500 г. Многото му арабски и североафрикански имена, както и липсата на древногръцко или латинско име показват, че е пренесен в Средиземноморието от арабите в ранното Средновековие. Научното наименование „мелонгена“ произлиза от арабското име от 16 век за един вид патладжан. Поради принадлежността си към семейство Картофови, навремето са го смятали за отровен.

Суровият плод има донякъде неприятен вкус, но като се сготви, омеква и получава богат, сложен вкус и плътна консистенция. Ако нарязаният патладжан се посоли, изцеди и изплакне, се премахва голяма част от горчивината му. Той е много ценен в кулинарството поради способността си да поглъща големи количества мазнини, позволявайки приготвянето на много богати ястия. Месото му е гладко, а многобройните семена са меки и (както и при домата), годни за ядене с останалите части на плода. Кожата също е годна за ядене, въпреки че много хора предпочитат да я обелят.

Патладжанът се използва в кухните от Япония до Испания. Често се сервира сготвен като в тюрлю гювеч, френския рататуй, левантинската мусака и много южноазиатски ястия. Често го пекат с кожата, докато се овъгли отвън, след което месото се изважда и се сервира студено, смесено с други съставки, например в кьопоолу, близкоизточното баба гануш и подобното гръцко мелитзаносалата. Може също да се нареже на филийки и да се изпържи, евентуално паниран, и да се сервира с различни сосове – подлучен сос от кисело мляко, подлучен доматен сос, сосове на базата на тахини или тамаринд. Може да се напълни със зеленчуци (имамбаялдъ), месо, ориз и др. и да се изпече.

Тъй като произхожда от там, той се използва широко в южноиндийската кухня в самбхар, чътни, къри и коту. Поради многостранността си и широката си употреба както в ежедневната, така и в празничната южноиндийска храна, патладжаните често са наричани „Цар на зеленчуците“ в Южна Индия.

Обелен печен патладжан, смесен с лук и домати и подправки съставлява индийското ястие „баинган ка бхарта“ (наричано също „вангяча бхарта“ на маратхи).

За някои ястия високото съдържание на влага в патладжаните трябва да се отстрани или попие по време на готвене.

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B0%D1%82%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B6%D0%B0%D0%BD

Патладжани – против диабет, холестерол и рак

Патладжанът се превръща в откритие за европейската кухня едва по време на арабските нашествия на Стария континент. Родината на патладжана е Индия, но е минало твърде много време, докато този зеленчук докаже своето право на съществуване в Европа. И за това били виновни древните гърци, за които патладжанът имал репутация на отровно растение.

Патладжанът е природният лекар

След арабските нашествия, въпреки че гръцкият пиар останал далеч в миналото, репутацията на патладжана още дълго останала нееднозначна. Някои смятали, че който хапне от виолетовия зеленчук, рискува да изгуби разсъдъка си. Имало и привърженици на идеята, че патладжанът има качества на афродизиак.

Патладжанът е символ на дълголетието

Научните изследвания доказват, че той има важно участие в здравословния начин на живот. Дори се възприема като символ на дълголетието. Патладжаните съдържат много витамини, захари, ферменти, минерални и дъбилни вещества.

Патладжанът е богат на целулоза, органични киселини и пектин

В тях има белтъци, мазнини, калий, калций, магнезий, натрий, фосфор, сяра, бром, желязо, йод, мед, цинк, хлор и балансиран комплекс от микроелементи и витамини като В1, В2, В6, В9, С, РР и D.

Биологичноактивните вещества в патладжаните подобряват работата на сърдечно-съдовата система. Богати са на целулоза, органични киселини, които стимулират стомашната секреция и чревната перисталтика, пектинови вещества, които подпомагат ликвидирането на проблема със застойните явления в жлъчните пътища и червата, а също възпрепятстват развитието на атеросклероза.

Патладжанът подпомага работата на сърцето

Благодарение на високото съдържание на калий – 238 мг на 100 грама, патладжаните помагат за нормализирането на водно-солевия обмен и подобряват работата на сърцето.

Антоцианите предотвратяват развитието на тумори, намаляват съдържанието на холестерол в кръвта до 50% и повишават усвояването на мазнините.

Патладжанът съдържа антоциани, които предотвратяват развитието на тумори

Благодарение на малкото съдържание на въглехидрати, патладжаните не са твърде калорични и са подходящи при хора, които се борят с килограмите и при болните от захарен диабет. Те засилват способността на инсулина да понижава равнището на захарта в кръвта и активизират производството на еритроцити.

Патладжаните се препоръчват при атеросклероза и анемия

Патладжаните се препоръчват като част от менюто при атеросклероза, различни отоци, подагра, анемия, заболявания на черния дроб и много други болести. Особено е полезен при възрастните хора, които имат по няколко заболявания. Този зеленчук помага при артроза, остеохондроза и остеопороза.

Патладжаните спомагат за укрепването на костите

Благодарение на химическия си състав, патладжанът подпомага възстановяването на хрущялната тъкан и укрепването на костите. Обелката на патладжана помага за укрепване на венците. Тя трябва да се подсуши във фурна за кратко, смила се, залива се с гореща вода и се прави запарка. Добавя се 1 ч. л. сол и устата се плакне с тази смес.

Патладжанът обаче е противопоказен при хора с язва на стомаха и дванадесетопръстника, остри гастрити и стомашно-чревни разстройства, при бъбречно-каменна болеста, пиелонефрити, уремия. При неправилно отглеждане и съхраняване на патладжаните, в тях могат да се натрупат токсини. Не купувайте патладжани, чиято окраска има кафяв, жълт или зелен оттенък. https://agronovinite.com/patladjani-protiv-diabet-holesterol-i-rak/

Авокадото (Persea americana)

Авокадото e растение от семейство лаврови. Произхожда от Централна Америка и е познато от над 8000 години на ацтеките и маите. Названието му (ahuacatl) идва от езика нахуатъл, което в превод означава тестиси, поради приликата на плода с този анатомичен орган. Растението е донесено в Европа от испанците през 17 век. Днес най-големите производители на авокадо са Мексико, Индонезия, САЩ, Бразилия и Колумбия. Големи плантации с авокадо има и в Европа – в Испания и на Корсика.

Дървото вирее във влажни тропически гори и достига височина от около 15 m. Плодът обикновено тежи около 150 – 250 g, но има и сортове с по-едри плодове (до 1 kg), а също и миниатюрни разновидности. Цветът е зелен или кафяво-зелен. Вътрешността съдържа една семка, но често се бърка с костилка поради големината ѝ. Плодът узрява едва след като бъде откъснат от дървото.

Най-популярните сортове авокадо в Европа са „Фуерте“ и „Хас“, като първият се намира от дълги години на пазара в Западна Европа. Авокадо от сорта „Хас“ намира от скоро все по-голямо място на стария континент. „Фуерте“ произлиза първоначално от два сорта авокадо – мексикански и гватемалски. „Фуерте“ са по-големи от „Хас“ и достигат тегло до 400 g и издържат на по-ниски температури при складиране (4 – 6 °C).[3]

Авокадото е плод, богат на минерали и витамини. Богат е на витамините А, С и Е. Съдържа много повече протеини отколкото другите плодове. Полезен е за сърцето и предпазва кръвоносните съдове от запушване. Има антиоксидантно действие. Спомага за изхвърлянето на токсините от организма. Също понижава и високия холестерол. Авокадото е плод, който съдържа желязо, и е много подходящ за болни от анемия. Препоръчва се и като храна за бременни и деца, поради голямото количество витамини, минерали и протеини. Енергийната стойност на 100 g авокадо е почти 165 калории. Друго приложение на авокадото можем да намерим и в козметиката, където се използва под формата на маски, най-подходящи за суха кожа. Маслото от авокадо помага при екземи и витилиго, както се използва и в различни козметични кремове за лице, шампоани и душ-гелове. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%B2%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%B4%D0%BE

Авокадото балансира хормоните и предпазва от рак маточната шийка. Ако всичко все още ви изглежда случайно, замислете се върху факта, че са нужни 9 месеца, за да се развие плодът в матката. Точно толкова са нужни и на авокадото, за да се превърне от цвят в зрял плод.

Авокадо за подмладяване

Авокадото е пълно с най-качествените омега-3 мастни киселини и е сред най-алкализиращите храни. То също съдържа много витамин Е, който е от съществено значение за нежната кожа, блестящата коса и предпазване от бръчки по лицето. https://agronovinite.com/?s=%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%B4%D0%BE

Авокадото попада в списъка на т.нар. суперхрани поради високата си концентрация на полезни нутриенти. По тези показатели прилича много повече на ядките, отколкото на плодовете. Също като тях е висококалорично – едно средно голямо авокадо има 300 калории и 30 г мазнини, 12 г въглехидрати и 4-5 г протеини (повече от всеки друг плод). Този плод притежава доб-ра концентрация на витамини от групата В (с изключение на В12) или по-точно фолиева киселина, ниацин и пантотенова киселина. Авокадото е богато на витамин С, съдържа известни количества витамин А, както и витамин Е. Ценни са съдържащите се в авокадото минерали като калий, магнезий, желязо и манган. Авокадото е богато и на фитонутриенти, като алфа-каротен, кофеинова киселина, изолутеин, лутеин, кумаринова киселина, кверцетин и др.

Важно е авокадото да бъде използвано и балансирано правилно, защото ако става дума за вегетарианско или веганско хранене, то е отличен източник на мазнини, но при хора, чиято диета е по-богата на мазнини, може да превиши калорийния прием и мазнините в менюто.

Авокадото най-често използваме в храненето като зеленчук: в салати, разядки, растителни алтернативи на майонеза, в сандвичи или пълнено с морски дарове, например.

Авокадото е полезно за нервната система, при хронична умора, нарушения в нивата на кръвната захар, инфекции на пикочните пътища, спомага за възстановяване след хирургически намеси. Това е един отличен източник на мононенаситени мастни киселини за енергия и издръжливост.

Когато избираме авокадо, е важно да бъде с непокътната обвивка. Когато леко го притиснем с пръст, той трябва да хлътва, но не и да потъва. Ако се вдлъбне, това означава, че авокадото е презряло. Ако попаднете на незряло авокадо, това не е проблем, защото може да узрее за няколко дни при стайна температура във вашата кухня. Узрелите плодове издържат в хладилник поне 4-5 дни. А незрелите така и не узряват в хладилника, затова не ги дръжте там. За да избегнете почерняване на авокадото, ако вече сте го разрязали, останалата част съхранявайте в хладилника заедно с костилката и/или заедно с парче лимон.

Освен плода, полезно е и маслото от авокадо. Най-често се употребява в козметиката и в различни маски за лице поради богатия му състав на хранителни вещества за кожата – витамин Е, антиоксиданти и др. Маслото от авокадо има противовъзпалително действие за кожата, прави я гладка, здрава и еластична, като се използва за базово масло, т.е. за разтваряне и прилагане на есенциалните масла в козметиката. Най-ефективно е при сърбяща и суха кожа, при напукана кожа, за хидратация и подхранване на кожата, за защита от ултравиолетовото лъчение. При мазна кожа също има благотворно действие, без да оставя лъскави следи. Благодарение на съдържащите се мононенаситени мастни киселини и олеинова кислеина, прониква в дълбочина в косъма на косата, при което я подхранва, без да я омазнява, подхранва скалпа и прави косъма по-здрав.

Някои използват и костилката на авокадото (богата на калий, магнезий и калций), като я слагат в смутито си. С нея може да си приготвите и чай. https://betty.bg/avokado-superplod-s-mnozhestvo-polezni-svojstva/

Разядка от Патладжан и Авокадо

Необходими съставки:

3бр. Патладжан

2бр. Авокадо

2, 3 бр. Чушки(червени и зелени)

1бр. Домат(средно голям или 6бр.чери)

3, 4 скилидки Чесън

1връзка Магданоз(ако обичате)

100гр. Сирене Бри(с люта чушка, по желание)

1бр. Лимон(сок)

Олио/зехтин

Сол на вкус

Хляб от семена

Рецепта:Първата стъпка от рецептата е подготовка на продуктите. Измиваме, изпичаме и обелваме патладжана и чушките. След което се намачкват с ръчен пасатор, добавяме пресования чесън и авокадото. Добавяме домата нарязан на кубчета, ситно нарязания магданоз, олио/зехтин, лимон и сол, по избор и вкус и разбъркваме добре. Сервираме в чиния, като добавяме сиренето за привкус и украса, върху канапе от препечена филийка хляб от семена, по желание.

Красива добавка към чашата ви бяло вино. Наздраве!

Разядка от Патладжан

от Elena Iwanowa | апр. 16, 2021 | Oпознай физическото си тяло, Блог, Вкусно, Гръб, Крака, Проект "Невидим свят", Тема 2 - "Светлина"

Патладжан (Solanum melongena)