История и философия на ЙОГА – част 3

История и философия на ЙОГА

Видове Йога.

Различни са пътищата (марга), по които човек пътува към своя Творец, Съществуват четири различни направления на йога:

• Дейният намира реализация чрез карма-марга – в този път човек осъществява своята божественост чрез работа и служене. – карма йога – йога на действието ;
• Емоционалният човек я намира чрез бхакти-марга, в който път реализацията се постига чрез преданост и любов към личен Бог. – бхакти йога – йога на космическата любов;
• Интелектуалният човек следва неотстъпно джнанамарга, в който реализацията идва чрез знание. -джнана йога – йога на знанието;
• Съзерцателният или размишляващият човек следва йога-марга и реализира божествеността си чрез контрол над съзнанието.Този, който овладее своя ум, е раджа-йогин. Думата раджа значи „цар”. Изразът раджа-йога подразбира пълно овладяване на Аза.- раджа йога – царска йога.

За основоположник на системата йога се смята мъдрецът Патанджали, който я обособява в творбата си „Йога сутра“ върху съществуващ вече опит на отделни йоги. Терминологията в нея е изцяло взета от Ведите и е съобразена с техния авторитет. Ето защо йога се причислява към една от шестте ортодоксални системи (признаващи авторитета на Ведите) – миманса, санкхя, няя, вайшешика, веданта и йога. Системата йога, изложена в „Йога сутра“ е позната още като ащанга йога (ащ – осем; анга – степен). Тя има осем степени, като всяко следваща степен е свързана с предходните и подготвя следващите.

Осемте стъпки на Раджа Йога по Патанджали. Моралните принципи застъпени в Яма и Нияма. Пречки по пътя на Йога.

ЕТАПИТЕ НА ЙОГА

1. Яма (всеобщи морални заповеди)- себеовладяване, правила за обществено поведение (между отделните личности);
2. Нияма (самопречистване чрез дисциплина)- кодекс на личното поведение (вътреличностна самодисциплина);
3. Асана (стабилна поза)- телесни положения, пози, упражнения;
4. Пранаяма (ритмичен контрол над дишането)- съзнателно управление на ритъма на дишането;
5. Пратяхара (оттегляне и освобождаване на ума от господството на сетивата и външните обекти)- оттегляне от сетивата и относителна независимост на ума от тях;
6. Дхарана (концентрация)- насочване, съсредоточаване на мисълта;
7. Дхяна (медитация)- задържане на насочената мисъл, медитация;
8. Самадхи (състояние на свръхсъзнание, постигано чрез вглъбена медитация,в която индивидуалният кандидат (садхака) става едно с обекта на медитацията си – Параматма, или Всемирният Дух)- самореализиране, просветление.

Тези осем степени се групират в три вида:

• Нравствена самодисциплина (яма, нияма, асана,)

Първите три етапа(1,2,3) са външните търсения (бахиранга садхана).

Яма и Нияма контролират страстите и емоциите на йогина и го поддържат в хармония с ближния. Асаните поддържат тялото здраво и силно и в хармония с природата. Накрая йогинът става свободен от телесното съзнание. Той овладява тялото и го превръща в подобаващ носител на душата.

• Телесна самодисциплина (пранаяма и пратяхара)

Следващите два(4,5) етапа на Йога са известни като вътрешни търсения (антаранга садхана).

Пранаяма и пратяхара, учат йогина да регулира дишането и така да контролира ума. Това помага да се освободят сетивата от робството на обектите на желанието.

• Умствена самодисциплина (дхарана, дхяна и самадхи).

Последните три етапа(6,7,8) са търсенето на душата (антаратма садхана).

Дхарана, дхяна и самадхи въвеждат йогина в най-съкровените кътчета на неговата душа. Йогинът не гледа към небесата, за да открие Бога. Той знае, че ТОЙ е вътре в него и е познат като Антаратма (Вътрешният Аз(Атман)). Последните три етапа го поддържат в хармония със самия него и с неговия Творец.

Ащанга йога прилага на практика философията на санкхя с цел постигане освобождение (мокша) и съставя класическата йога. Обяснена е от Патанджали в неговата творба. Тази система се опитва да обясни природата на ума и средствата за постигане на крайната, най-висока, но не и последна цел на живота – кайваля, т.е. освобождаването на духа (пуруша) от материята (пракрити). Кайваля е позната още като нирвана, което в превод означава приблизително „не чрез материалното“ и се тълкува като висше състояние на съществуване, освободено от оковите на материалното тяло.

Основна цел на йогата е сливането на човека с природата или с Бога (Брахман).

Извън Индия йога се свързва най-вече с асаните (физическите пози) и пранаяма (съзнателното управление на дишането) в Хатха йога – йогата на тялото, на физическото и умственото здраве, както и в мантра йога.

Мъдрецът Патанджали изяснява пътищата за контрол над съзнанието, като ги нарича ащанга-йога, или осемте етапа (звена) на Йога. Но тъй като в случая се подразбира пълното овладяване на Аза, тя може да се нарече науката раджа-йога.

Сватмарама, авторът на Хатха-йога-прадипика, (хатха = сила, принуда или решително усилие) нарича същия път хатха-йога, защото изисква строга, сурова дисциплина.

Общо вярване е, че раджа-йога и хатха-йога са напълно отделни различни и противоположни една на друга, че Йога-сутра на Патанджали разглежда въпросите на духовната дисциплина, а Хатха-йога-прадипика на Сватмарама – единствено въпросите на телесната дисциплина. Това не е така, хатха-йога и раджа-йога се допълва взаимно и образуват единен подстъп към освобождението.

ЧИТТА ВРИТТИ (ПРИЧИНИ ЗА МОДИФИКАЦИИТЕ НА СЪЗНАНИЕТО)

В Йога-сутра Патанджали изброява пет причини за читтавритти, които пораждат наслада:

• Прамана (критерий или образец), чрез който нещата или стойностите са измервани от ума или познавани.
• Випаряя (погрешно мнение, чиято неправилност е установена след изследване).
• Викалпа (нереална представа или фантазия, опираща се само на словесен израз без каквато и да било фактическа основа).
• Нидра (сън), в който липсват представи и преживявания.
• Смрити (памет, придържане към впечатленията от обектите, които човек познава чрез опита).

Патанджали изброява и пет причини за читта вритти, които създават страдание (клеша):

• Авидя (незнание или невежество).
• Асмита (чувството за индивидуалност, което ограничава човека и го разграничава от някоя група и може да бъде физическо, психическо, интелектуално или емоционално).
• Рага (привързаност или страст).
• Двеша (отвращение или погнуса).
• Абхинивеша (любов към или жажда за живот, инстинктивно вкопчване в земния живот и телесните удоволствия и страхът, че смъртта може да ни откъсне от тях).

ЧИТТА ВИКШЕПА (РАЗСЕЙВАЩИ ФАКТОРИ И ПРЕЧКИ)

• Вядхи – болест, която нарушава равновесието в тялото.

Ако тялото се повреди от лошо здраве, кандидатът не може да постигне много, физическото здраве е важно за психичното здраве, тъй като нормално умът функционира чрез нервната система. Когато тялото е болно или нервната система е засегната, умът става неспокоен или притъпен и инертен, а тогава концентрацията и медитацията стават невъзможни.

• Стяна – безделие или липса на психическа нагласа за труд.

Страдащият от безделие няма цел, няма път, който да следва, и е лишен от ентусиазъм. Неговият ум и интелект стават притъпени вследствие на бездействието и способностите му ръждясват.

• Самшая – съмнение или нерешителност.

Търсачът трябва да има вяра в себе си и в своя учител. Той трябва да има вяра, че Бог е винаги на негова страна и че никое зло не може да го досегне. Когато вяра бликне в сърцето, тя изсушава похотливост, злонамереност, умствена леност, духовна горделивост и съмнение, а освободеното от тези пречки сърце става спокойно и безметежно.

• Прамада – безразличие или безчувственост.

Страдащият от прамада е изпълнен с чувство за собствената си важност, лишен е от всякаква скромност и смята, че само той е мъдър. Без съмнение той знае какво е правилно или погрешно, но упорства в своето безразличие към правилното и избира приятното.

• Алася – ленивост, вялост.

За да премахнем пречката на ленивостта, е необходим неотслабващ ентусиазъм (виря).С вяра и ентусиазъм той трябва да преодолее инертността на тялото и ума.

• Авирати – чувственост, събуждането на желание, когато сетивни обекти завладеят ума.

Без да бъде привързан към обектите на сетивата, йогинът се научава да им се наслаждава с помощта на сетивата, които са напълно под контрол. Чрез практиката на пратяхара той се освобождава от привързаност и желания и става доволен и спокоен.

• Бхранти Даршана – погрешно или невалидно знание, или илюзия.

Засегнатият от превратно знание страда от заблуда и вярва, че само той вижда истинската Светлина. Той има могъщ интелект, но му липсва скромност и парадира с мъдростта си.

• Алабдха Бхумикатва – неспособност да се постигне постоянство на мисълта или концентрацията, така че реалността не може да бъде видяна.

Както планинският катерач не успява да достигне върха поради недостиг на издръжливост, така и този, който не може да преодолее неспособността да се концентрира, не е в състояние да търси реалността. Може да има само проблясъци за реалността, но не може да я види ясно.

• Анавастхитаттва – неустойчивост в задържането на концентрацията, което може да бъде постигнато след дълга практика.

Щастлив и горд от своите постижения, той става небрежен в своята практика. Той има чистота и голяма сила на концентрация и стига до крайния кръстопът на своето търсене. Дори в този последен етап постоянното старание е от съществено значение и той трябва да следва пътя с безкрайно търпение и решителна настойчивост и не трябва никога да показва слабост, която възпрепятства напредъка по пътя на осъзнаването на Бога.

Има обаче още четири разсейвания:

1. Духкха – страдание.
2. Даурманася – отчаяние.
3. Ангамеджаятва – неустойчивост на тялото.
4. Шваса-прашваса – неустойчиво дишане.

ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА ПРЕЧКИТЕ

и постигане на непомрачено щастие.

Патанджали предлага няколко средства. Най- доброто от тях е четворното средство на :

майтри (дружелюбие),

каруна (състрадание),

мудита (наслада)

упекша (равнодушие).

• Майтри е не само дружелюбие, но също чувство на единство с обекта на дружелюбие (атмията).
• Каруна е не само показване на жалост или състрадание и леене на сълзи на отчаяние за нещастието (духкха) на другите. Състраданието трябва да бъде съединено с предано действие, за да се облекчи нещастието на пострадалите. Йогинът използва всички свои ресурси – физически, икономически, умствени или морални, – за да облекчи болката и страданието на други.
• Мудита е чувство на наслада от доброто дело (пуня), направено от друг, макар и той да е съперник. Чрез мудитайогинът спасява себе си от много скрита завист, като не показва гняв, ненавист и ревност към друг, който е постигнал желаната цел, която той не е успял да постигне.
• Упекша е не само чувство на презрение или пренебрежение към лицето, което е изпаднало в порок (апуня), или на безразличие или надменност към него. Необходимо е щателно самоизследване, за да се открие как човек ще се държи, когато се сблъска със същите изкушения. Това е и една проверка доколко човек е отговорен за състоянието, в което нещастният човек е изпаднал, и за опита след това да бъде върнат в правия път. Йогинът разбира грешките на другите, като ги вижда и изучава първо в себе си. Това самоизследване го учи да бъде милостив към всички.

По-дълбокото значение на четворното средство на майтри, мудита, каруна и упекша не може да бъде почувствано от един неспокоен ум.

Умът (манас) и дъхът (прана) са тясно свързани и дейността или спирането на дейността на едното влияе върху другото. Затова Патанджали препоръчва пранаяма (ритмичен дихателен контрол) за постигане на умствено равновесие и вътрешен мир.

Тъй като йога подобрява състоянието на различни аспекти на човек (работи върху тялото, върху ума и върху емоциите) съществуват различни видове йога, които имат конкретни практики за въздействие. Хатха йога влияе върху тялото и енергиите, раджа йога върху ума и психиката, кундалини йога и крия йога върху енергийните центрове и канали, бхакти йога върху емоциите и т.н.

Така до нас йога е достигнала по различни начини. Някои утвърдени школи наблягат на физическия аспект, други на влиянието върху ума, трети са по-духовни, четвърти са за хора, които са със силни емоции, а има и такива, които обединяват всички тези аспекти в интегрална йога. Такива школи са например Шивананда йога, Сатянанда йога, Айенгар йога и много други , които преподават класическа йога, но с наблягане на един или друг неин аспект. Това са утвърдени школи, създадени от именити учители и доказани от времето.

продължава : История и философия на ЙОГА – част 4 | zentera.org

Източници: Б.К.С.Айенгар/”Светлина върху йога”, Уикипедия, homeyoga.bg, http://notabene-bg.org/( Доц. д-р Антоанета Николова е преподавател в ЮЗУ „Неофит Рилски“, Звездомира Георгиева е студентка в СУ „Климент Охридски“ – София), Камбъл, Джоузеф. Маските на Бога.

Елена Иванова