Защо да заместим храната с упражения?
Каква е връзката между храната и нервната система? – Основната функция на нервната система е осъществяването на връзките и обмяната на информация от външната среда и от самия организъм. Мозъкът постоянно прави проверка посредством нервната система, какво е на вън(студено,топло,морко…) и какво е вътре(гладен, жаден, пика ми се…) за да може да реагира – да издаде подходящите команди, ако е студено – облечи се, ако сме гладни – хапни, за да поддържа живота и нормалните функции на всички органи в тялото.
Нервната система се подразделя на две подсистеми – централна нервна система (ЦНС) и периферна нервна система (ПНС). Първата е образувана от главния и гръбначния мозък, а втората от ганглиите, нервите, нервните сплитове и нервните окончания.
Периферната нервна система се разделя на вегетативна нервна система и соматична нервна система.
Вегетативната нервна система инервира всички вътрешни органи – дихателна, храносмилателна, ендокринна, сърдечно-съдова система и пикочо-полова, а също и гладките мускули, като допринася за поддържането на постоянство на вътрешната течна среда в организма. Гръбначният мозък представлява връзката между мозъка и периферната нервна система.
Соматичната нервна система осъществява възприемането на сигналите от заобикалящата ни среда и регулира волевите движения на скелетните мускули.
Вегетативната(автономна) нервна система, поради своите анатомични и функционални особености, се разделя на два дяла: симпатиков и парасимпатиков.
Първият дял – симпатиковия – инервира почти цялото тяло, който се занимава с реакциите „бий се или бягай”, за оцеляването, предимно стимулиращ. Симпатикусовата нервна система е водеща в състояние на стрес. Човек е агресивен и възбуден. Мозъкът произвежда хормоните на стреса, увеличава се сърдечната честота, кръвта се преразпределя към активните скелетни мускули, а съдовете на вътрешните органи и червата се свиват, функциите на стомашния тракт се потискат. Този отговор се предизвиква от психоемоционален стрес, страх, болка, гладуване, студ и др. Стресът влияе и на хипоталамуса, хипофизата, надбъбречните жлези, произвеждат се в голямо количество кортикостероиди. Тези хормони помагат за адекватен отговор в условията на стрес, но в същото време предизвикват значително подтискане на имунната система. Стресът напълно обърква функциите им.
Вторият дял – парасимпатиковия – инервира само определени области, той се занимава с функциите „почивка и храносмилане” в тялото, предимно отпускащ. Намалява се сърдечната честота, увеличава се подвижността на червата, свива се жлъчния мехур, отпускат се сфинктерите на гастроинтестиналния тракт. Успокоява се дейността на вътрешните органи, забавя се дишането, и така се „пести“ от силата и енергията на човека.
Вегетативната нервна система е независима от нашата воля, както показва още името и автономна. Тя дрейства без прякото участие на нашето съзнание т.е. автоматично. Йога използва забележителни похвати за въздействие върху нея и на практика се преодолява нейната автономност, като я прави волева нервна система. Това става чрез определени асани и постоянна практика, които влияят на един много специален нерв и това е Нервус вагус.
Нервус вагус или блуждаещ нерв съдържа двигателни, сетивни и парасимпатикови влакна. Той е най-дългия от всички черепно-мозъчни нерви и има разклонения към по-голяма част от вътрешните органи. Ядрата му се намират в продълговатия мозък, излиза в зони достъпни за въздействие – очните ябълки, слуховия проход и ушната раковина, мускулът свивач на гърлото, мекото и твърдото небце, основата на езика. Спуска се надолу от двете страни на шията, покрит отпред от яремната вена и сънната артерия. Двигателната му част – инервира мускулите на гръкляна, сетивно и парасимпатиково – лигавицата на гръкляна, щитовидната жлеза, тимусната жлеза, ларинкса и трахеята. Блуждаещият нерв навлиза в гръдната кухина заедно с хранопровода и го инервира, от там развива клонове за бронхите, белия дроб и околосърцевата торбичка. Заедно с хранопровода нервът навлиза в коремната кухина и образува заедно със симпатиковите влакна нервни сплитове. От тях излизат разклонения към черния дроб, далакът, бъбреците, панкреаса и по-голяма част стомашно-чревния тракт, изключение прави само крайната част на дебелото черво.
“Високият вагусов тонус подобрява функцията на много системи в тялото, като това води до по-добро регулиране на кръвната захар, снижава риска от удар и сърдечно-съдови заболявания, снижава кръвното налягане, подобрява храносмилането посредством по-доброто производство на основни стомашни и храносмилателни ензими и намалява мигрените. По-високият вагусов тонус също така се свързва с по-добро настроение, снижаване на депресията, по-малко безпокойство и по-голяма издръжливост на стрес. Една от най-интересните роли на вагусовия нерв е че той в основни линии следи микробиома (стомашно-чревната микрофлора) и задейства отговор за модулиране на възпалението на база на това дали или не засича патогенни спрямо непатогенни организми. По този начин стомашният микробиом може да въздейства положително на настроението, нивата на стрес и да снижава цялостното възпаление, а оттам и болката, причинена от него.
Ниският вагусов тонус се свързва със сърдечно-съдови заболявания и удари, депресия, диабет, синдром на хроничната умора, влошаване на познавателната функция, и с много по-високи проценти на възпалителни заболявания. Възпалителните заболявания включват всички автоимунни заболявания (ревматоиден артрит, възпалително заболяване на червата, ендометриоза, автоимунни тироидни заболявания, лупус и така нататък)” – източник ( https://zdravivsekiden.com/)
Тонуса на вагусовия нерв може да се регулира чрез различни практики. Някои от тях ние правим несъзнателно, но сега вече ще правим съзнателно(всяко нещо в което вложим съзнание, работи двойно за нас). Ето някои от тях:
Говорене – Вагус нерва е свързан с гласните струни, механичното действие го стимулира, действа като масаж на нерва.Тук препратката към йога е асани и техники в които се използва звук, рязко пускане на гласа заедно с издишването. Вибрацията от звука действа стимулиращо на нерва.
Тананикане(пеене) – по същия начин, за това навремето хората са казали „Който пее, зло не мисли.“ , този човек е лишен от агресия, той е весел и спокоен. Като тук препратката към йога е пеенето на Мантри. Мантруването освен стимулиране на парасимпатиковата нервна система освобождава ума, дава му почивка(и за това ще има тема).
Миене на лицето със студена вода – полезно действие, недоказано научно но факт. Препратка към йога е практиката при която дланите се поставят върху затворените очи за кратко след някои физически пози, получава леко докосване на очните ябълки с непосредствено стимулиране на нервус вагус.
Дишане – става дума не за ежедневното дишане, което обикновено е плитко, а за дълбокото диафрагмено дишане. Тук отново препратка към йога – „Пранаяма“. Йога е не само физически упражнения, както казах, а йога е Дишане. Освен, че без дишане не може да правим йога(което автоматично значи живот – дишането е живот), то в практикуването на йога има специфични и точно определени видове дишане. Точно тези дишания имат голямо въздействие върху нервната система. За тях ще напиша в процеса на нашето просвещаване в йога. Разбира се като имена са „Шитали“ – любимо ми е за това го споменавам първо – това е охлаждащо дишане, „Брамари“ – което е звучно със звук, като бръмченето на пчела, Алтернативно дишане „Нади Шотхана“, Огнено дишане „Капалабати“, да не забравя и другото любимо дишане „Уджай“ – най-често обяснявано, като дишането на Дарт Вейдър от Междузвездни войни и т.н. Отново ще кажа, че за нетърпеливите има мн инфо в нета, но съм длъжна да ви предупредя за две неща.
Едното е , че при неправилна геометрия на асаните, може вместо да си помогнете много да си навредите и проблема, който имате да не се оправи с „йога“, а да се задълбочи. Така че 1-во важно правило е правилна геометрия на ставите. Второто важно нещо е, че всички практики работят не само на физизическо ниво, и е много опасно ако са водени от недостатъчно подготвени хора, за това източника ви на информация и практика трябва да е проверен, сертифициран и с достатъчен опит за практиката която преподава. Можете да четете, да се информирате, но проверката на информацията и практикуването е добре да стават с помощта на Истински учител. За това казвам, че аз само ви давам малко информация и насоки, за да ви докосна до йога, а който иска да се задълбочи му трябва Учител(скоро и аз, само за начинаещи).
Йога – както стана ясно Пранаяма, дишането като част от йога, също дишането като всеки дъх и всяко издишване поза във Виняса практиката, така също има набор от асани, които стимулират по конкретно вагус нерва. Това са всички обърнати пози, като Рало(Халасана/Halasana), Свещ(Сарвангасана/Sarvangasana) и Риба(Матсясана/Matsyasana), всички положения в които Джаландара банда е заключена, може да прочетете повече тук :
https://lotos4ever.com/dzhalandhara-bandha-i-tsaritsata-na-yoga/
Достоверен ориентир, че правилно сте изпълнили практиката и тя работи за вас ефективно е повишеното слюнкоотделяне. Когато ума е спокоен и релаксиран, по-лесно се стимулира слюнкоотделянето.
Медитация – дали като част от йога или всеки е намерил своя начин за релакс, медитацията е една много важна практика за връзка със самия вас и връзка с общото съзнание, един контакт и преживяване с вас и вселената на друго ниво. Също ще има отделна тема, защото да медитираш не е просто да седнеш и ума ти да блуждае, напротив това е контрол над ума, в който ти му казваш – Спри. Тук е момента да сложа един много важен паралел между Медитация и Релакс. Да правиш релаксация е различно от медитация. Много широко разпространено е водена медитация – Няма такова нещо, всяко нещо в което ума е ангажиран Не е Медитация, това е релаксация. Много е важно да се разбере границата между двете. Едното е да ангажира ума с определени хубави изживявания и тялото да почива, а другото е да го освободи от всякаква мисъл, да си почине, да се свържем с първоизточника, да релаксираме на друго ниво. Нещо като рестарт на системата, след което ума ни работи по-добре, по-адекватно и с пълен капацитет.
Та след толкова информация да се върна на въпроса „Защо да заместим храната с упражнения?“, ами защото вече ви е ясно, коя нужда поражда желанието ни да си хапваме. Може да заместим тази нужда вместо с храна с упражнения, които да стимулират парасимпатиковата нервна система, в частност Вагус нерва. По-горе има лесни практики, които да направят това.
Пейте си..пък дори да не е Оммммм, плискайте си лицето с вода дори да не е от бистро планинско поточе…дишайте дълбоко и с усмивка! За тези които искат повече ще има и упражнения на по-късен етап от моята подготовка. Лесна практика е наклон на главата нагоре и надолу, наклон на главата към дясно и ляво рамо, кръгче с главата по часовника и после обратно на него. За тези упражнения е важно да се правят мн бавно и внимателно. Може да практикувате и обърнатите асани, но за тях от мен по нататък ще има информация и практики, ако искате сега – намерете добър учител. До тогава Целувайте се!
Целувайте се Много и с език! Това също е една добра практика известна с много положителни ефекти!!
До скоро!
