от Elena Iwanowa | апр. 16, 2021 | Oпознай физическото си тяло, Блог, Вкусно, Гръб, Крака, Проект "Невидим свят", Тема 2 - "Светлина"
Патладжан (Solanum melongena)
Патладжанът, наричан още син домат (Solanum melongena) е растение от род Кучешко грозде (Solanum) на семейство Картофови (Solanaceae). Растението дава плод със същото име, който се използва широко като зеленчук в готварството. Патладжанът е близък роднина на домата и картофа и произлиза от Индия и Шри Ланка. Той е едногодишно растение, достигащо 40 – 150 cm на височина, често трънливо, с големи едро нарязани листа, дълги 10 – 20 cm и широко 5 – 10 cm. Цветовете са бели до виолетови, с петделно венче и жълти тичинки. Плодът е месест семков.
Патладжанът е важна хранителна култура, отглеждана заради големите си висящи тъмносини и пурпурни до бели плодове. Той е отглеждан в южна и източна Азия от предисторически времена, но пристига на Запад едва около 1500 г. Многото му арабски и североафрикански имена, както и липсата на древногръцко или латинско име показват, че е пренесен в Средиземноморието от арабите в ранното Средновековие. Научното наименование „мелонгена“ произлиза от арабското име от 16 век за един вид патладжан. Поради принадлежността си към семейство Картофови, навремето са го смятали за отровен.
Суровият плод има донякъде неприятен вкус, но като се сготви, омеква и получава богат, сложен вкус и плътна консистенция. Ако нарязаният патладжан се посоли, изцеди и изплакне, се премахва голяма част от горчивината му. Той е много ценен в кулинарството поради способността си да поглъща големи количества мазнини, позволявайки приготвянето на много богати ястия. Месото му е гладко, а многобройните семена са меки и (както и при домата), годни за ядене с останалите части на плода. Кожата също е годна за ядене, въпреки че много хора предпочитат да я обелят.
Патладжанът се използва в кухните от Япония до Испания. Често се сервира сготвен като в тюрлю гювеч, френския рататуй, левантинската мусака и много южноазиатски ястия. Често го пекат с кожата, докато се овъгли отвън, след което месото се изважда и се сервира студено, смесено с други съставки, например в кьопоолу, близкоизточното баба гануш и подобното гръцко мелитзаносалата. Може също да се нареже на филийки и да се изпържи, евентуално паниран, и да се сервира с различни сосове – подлучен сос от кисело мляко, подлучен доматен сос, сосове на базата на тахини или тамаринд. Може да се напълни със зеленчуци (имамбаялдъ), месо, ориз и др. и да се изпече.
Тъй като произхожда от там, той се използва широко в южноиндийската кухня в самбхар, чътни, къри и коту. Поради многостранността си и широката си употреба както в ежедневната, така и в празничната южноиндийска храна, патладжаните често са наричани „Цар на зеленчуците“ в Южна Индия.
Обелен печен патладжан, смесен с лук и домати и подправки съставлява индийското ястие „баинган ка бхарта“ (наричано също „вангяча бхарта“ на маратхи).
За някои ястия високото съдържание на влага в патладжаните трябва да се отстрани или попие по време на готвене.
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B0%D1%82%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B6%D0%B0%D0%BD
Патладжани – против диабет, холестерол и рак
Патладжанът се превръща в откритие за европейската кухня едва по време на арабските нашествия на Стария континент. Родината на патладжана е Индия, но е минало твърде много време, докато този зеленчук докаже своето право на съществуване в Европа. И за това били виновни древните гърци, за които патладжанът имал репутация на отровно растение.
Патладжанът е природният лекар
След арабските нашествия, въпреки че гръцкият пиар останал далеч в миналото, репутацията на патладжана още дълго останала нееднозначна. Някои смятали, че който хапне от виолетовия зеленчук, рискува да изгуби разсъдъка си. Имало и привърженици на идеята, че патладжанът има качества на афродизиак.
Патладжанът е символ на дълголетието
Научните изследвания доказват, че той има важно участие в здравословния начин на живот. Дори се възприема като символ на дълголетието. Патладжаните съдържат много витамини, захари, ферменти, минерални и дъбилни вещества.
Патладжанът е богат на целулоза, органични киселини и пектин
В тях има белтъци, мазнини, калий, калций, магнезий, натрий, фосфор, сяра, бром, желязо, йод, мед, цинк, хлор и балансиран комплекс от микроелементи и витамини като В1, В2, В6, В9, С, РР и D.
Биологичноактивните вещества в патладжаните подобряват работата на сърдечно-съдовата система. Богати са на целулоза, органични киселини, които стимулират стомашната секреция и чревната перисталтика, пектинови вещества, които подпомагат ликвидирането на проблема със застойните явления в жлъчните пътища и червата, а също възпрепятстват развитието на атеросклероза.
Патладжанът подпомага работата на сърцето
Благодарение на високото съдържание на калий – 238 мг на 100 грама, патладжаните помагат за нормализирането на водно-солевия обмен и подобряват работата на сърцето.
Антоцианите предотвратяват развитието на тумори, намаляват съдържанието на холестерол в кръвта до 50% и повишават усвояването на мазнините.
Патладжанът съдържа антоциани, които предотвратяват развитието на тумори
Благодарение на малкото съдържание на въглехидрати, патладжаните не са твърде калорични и са подходящи при хора, които се борят с килограмите и при болните от захарен диабет. Те засилват способността на инсулина да понижава равнището на захарта в кръвта и активизират производството на еритроцити.
Патладжаните се препоръчват при атеросклероза и анемия
Патладжаните се препоръчват като част от менюто при атеросклероза, различни отоци, подагра, анемия, заболявания на черния дроб и много други болести. Особено е полезен при възрастните хора, които имат по няколко заболявания. Този зеленчук помага при артроза, остеохондроза и остеопороза.
Патладжаните спомагат за укрепването на костите
Благодарение на химическия си състав, патладжанът подпомага възстановяването на хрущялната тъкан и укрепването на костите. Обелката на патладжана помага за укрепване на венците. Тя трябва да се подсуши във фурна за кратко, смила се, залива се с гореща вода и се прави запарка. Добавя се 1 ч. л. сол и устата се плакне с тази смес.
Патладжанът обаче е противопоказен при хора с язва на стомаха и дванадесетопръстника, остри гастрити и стомашно-чревни разстройства, при бъбречно-каменна болеста, пиелонефрити, уремия. При неправилно отглеждане и съхраняване на патладжаните, в тях могат да се натрупат токсини. Не купувайте патладжани, чиято окраска има кафяв, жълт или зелен оттенък. https://agronovinite.com/patladjani-protiv-diabet-holesterol-i-rak/
Разядка от Патладжан
Необходими съставки:
3бр. Патладжан
100гр. Сирене
50гр. Орехи(натрошени)
3, 4 скилидки Чесън
2с.л. Мед
Сок от лимон, олио или зехтин
Рецепта:
Първата стъпка от рецептата е подготовка на продуктите. Измиваме, изпичаме и обелваме патладжана. След което се намачква с ръчен пасатор, добавяме пресования чесън, добавяме и меда и разбъркваме добре, добавяме и орехите счукани на едро и сиренето. Разбъркваме с малко олио/зехтин и лимон, по избор и вкус.
Великолепна компания за студено бяло вино. Наздраве!
от Elena Iwanowa | апр. 16, 2021 | 2та Сакрална(Svadhisthana) чакра(цвят оранжев), Oпознай физическото си тяло, Блог, Вкусно, Вкусно- с oранжеви плодове и зеленчуци, Дебело черво, Коледа, Проект "Невидим свят", Репродуктивни органи, Тема 1: "Вода"
Тиква (Cucurbita)
Тиквите са род плодови зеленчуци от семейство Тиквови.
Стъблото на тиквата е пълзящо и достига на дължина до 4 – 5 метра. Листата имат кухи, дълги дръжки и големи петури.
Жълтите или оранжеви цветове на тиквата са едри. Плодовете са едри и може да достигнат на тежина до 40 – 50 кг. Както при повечето културни растения, така и при тиквата съществува в зависимост от сорта голямо разнообразие в цвета, формата и големината на плодовете.
Тя се използва най-често за приготвянето на десерти. А семките ѝ се консумират, след като се изпекат. Има много полезни свойства и се препоръчва при някои здравословни проблеми. Сеитбата се извършва в края на месец април, когато вече няма опасност от слана, а почвата на 10 см е с температура близо 14 °C. Продукцията се прибира към края на септември, но преди да започнат обилните есенни дъждове. Плодове се остават на слънце 20 – 25 дена след откъсването им. Те издържат на понижаване на температурата до -4, -5 °C.
Тиквите съдържат много плодова захар (в качествените сортове до 10%) и други хранителни вещества, като с най-високи стойности е Витамин С (10%). Поради ниската си калоричност (около 17 калории в 100 г) тиквата притежава диетични свойства и се препоръчва при бъбречни и сърдечносъдови заболявания.
В тиквените семки се съдържат важни за организма незаменими аминокиселини. Те облекчават основните симптоми при аденома или възпаление на простатата като често уриниране, болка и др. Освен това, семките са богати на протеини, витамини и минерали като желязо, цинк, мед и фосфор. В 100 грама тиквени семки се съдържа 46,1% от дневната нужда на организма от магнезий. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B8%D0%BA%D0%B2%D0%B0
Тиквата е позната още от дълбока древност – отглежда се повече от три хиляди години. В Древна Гърция издълбаната и изчистена тиква се е използвала като съд за пиене. В Китай навремето тиквите са били пълнени с монети и поставяни в предната част на къщата, за да привличат като талисмани богатството в дома.
Пак в древен Китай на младоженците се подарявала тиква като пожелание за плодовитост.
Тиквите са били използвани за прогонването на злите духове в Тайланд и Камбоджа. Пак в тези страни те са били прилагани и за лечение на безплодие. Тиквата е основен атрибут и на мистичния празник Хелоуин в САЩ и Западна Европа.
През вековете тя е била често прилагана и в алтернативната медицина за лечение на различни заболявания – висока температура, нервни разстройства, запек, болки в сърдечната област.
Тъй като лечебните свойства на тиквата са били широко известни, тя се е отглеждала навсякъде и на големи площи. Освен това подлежи на дълго съхранение без особени грижи.
Тиквата е много целебен зеленчук, тъй като съдържа всички витамини от групите В, С, Е, РР и Т, които се срещат рядко, а ускоряват метаболизма. В тиквата има и витамин К, който отговаря за съсирването на кръвта. Тя е и богат източник на витамин А, който действа като антиоксидант и предпазва организма от вредното въздействие на свободните радикали. В нея има микроелементи като калий, калций, магнезий, кобалт, натрий и желязо.
Тиквата е нискокалорична и горещо препоръчвана при всякакви диети. Тя се усвоява лесно, което я прави подходяща за консумация и от възрастни хора.
Освен това в тиквата има много пектин, който прочиства червата и помага на тялото да се освободи от натрупаните радионуклеиди.
Тиквата помага при заболявания на стомаха
Тиквата е много полезна и за хора със стомашни и чревни заболявания, язва на стомаха, дванадесетопръстника, колит или гастрит. Препоръчва се да се консумира не варена, а печена. Семките са изпитано слабително средство. Не по-малко редкият витамин Т помага за усвояването на тежка храна и пречи на затлъстяването, Тиквата има леко разхлабително действие и действа добре при запек. Предотвратява образуването на отоци и задържането на вода в организма. Тиквата е задължителна част от менюто на болни от хепатит.
Тиквата е полезна за болни бъбреци
Тиквата извежда от организма солта и водата, без да дразни бъбреците. Това я прави подходяща за профилактика на пикочни заболявания като пиелонефрит. Бъбречните неразположения се облекчават, ако вечер преди лягане се пие по половин чаша прясно изцеден сок от тиква. За хората, предразположени към образуване на камъни в бъбреците, се препоръчва четири пъти годишно да провеждат по един триседмичен лечебен курс със сок от тиква. Той се приема всяка сутрин по една чаша.
Тиквата е отлично средство при диабет
При диабет тиквата е много ценна, защото снабдява организма с ценни фибри, минерали, витамини и въглехидрати. Тя поддържа стабилни нивата на кръвната захар, затова се препоръчва на диабетно болни. Освен това тиквата съдържа микроелементи, които повишават нивата на бета-клетките в кръвта, отговорни за производството на инсулин.
Правени са проучвания, според които редовната консумация на тиква намалява количеството дневни инжекции с инсулин. На болните се препоръчва както варена, така и печена или пюрирана тиква.
Тиквата при сърдечно-съдови болести и висок холестерол
Благодарение на високото съдържание на калий, тиквата предпазва от редица заболявания на сърцето и кръвоносните съдове. Семките пък съдържат вещества, от които се произвеждат лекарства за сваляне на холестерола. От тях се извлича и олио, което подобрява състава на кръвта.
Витамин К, който се съдържа само в тиквата и липсва в другите зеленчуци, отговаря за кръвосъсирването. Високото съдържание на желязо помага при анемия, а наличието на витамин С е отговорно за свалянето на високото кръвно налягане.
Препоръчително е при хипертония и отоци всеки ден да се приемат по 200 гр. тиква, за предпочитане печена.
Тиква против затлъстяване
Тиквата е нискокалорична и може да се приема в неограничени количества. Тя потиска чувството на глад, а в същото време ускорява метаболизма и изхвърлянето на шлаките от стомашно-чревния тракт действа много деликатно на стомашно-чревния тракт.
Тиква против чревни паразити
Тиквените семки от столетия са прочути с противопаразитното си действие. Те са особено ефикасни при глисти. Народната медицина в този случай препоръчва една седмица да се приемат изчистени тиквени семки, заедно със зелената ципа.
Тиква при кожни заболявания
Семките на тиквата са ефикасни при кожни заболявания като пърхут и себорея. Ефектът се дължи на високото съдържание на цинк, който е полезен за кожата и косата и дори заглажда бръчките. Подобно действие имат и витамините А и Е. Честата консумация на тиквени семки предпазва лицето от акне и пъпки. А при изгаряния и екземи се прави лапа от настърганата месеста част на тиквата.
Тиква при заболявания на очите
Тиквата се препоръчва за профилактика на очни заболявания и предпазва от кокоша слепота. Зеленчукът съдържа пет пъти повече бетакаротин от морковите, който го прави особено подходящ за хора със зрителни увреждания или такива, които често работят с компютри.
Тиква за по-стабилна нервна система
Тиквата съдържа вещества, които подобряват работата на нервната система. Благодарение на високото съдържание на витамини от групата В, тиквата има успокояващо действие и дори се препоръчва на бременни жени със симптоми на често повръщане. При безсъние е добре да се приема по половин чаша пресен сок от тиква вечер преди лягане, или пък да се консумира компот от меката част на тиквата с лъжица мед. За успокоение и здрав сън е добре да се пие и водата от сварената тиква.
Народната медицина разполага и с рецепта против стрес – винена чаша сок от тиква, сокът от два лимона и две супени лъжици мед, разтворени в топла вода, се смесват. Тази течност снабдява организма с много калий и витамини, които помагат на организма да се пребори със стреса.
Тиква за болна простата
За мъжете, които имат възпаление на простатата, се препоръчва по една чаша тиквен сок всеки ден в продължение на три седмици. Природен лек е и отварата от смляно като кафе тиквено семе. Тя спомага и за изхвърлянето на камъните от бъбреците.
Тиква за подсилване на либидото и подмладяване
Благодарение на високото съдържание на витамин Е, тиквата стимулира функцията на половите жлези, а в същото време предпазва организма от стареене. Отдавна е известно, че тиквените семки действат като афродизиак, тъй като подпомагат оросяването на органите с кръв. Това им свойство има особено значение за половата функция. https://agronovinite.com/11-te-lechebni-svoistva-na-tikvata/
Мъфини с Тиква(и Крема сирене/Конфитюр)
Необходими съставки:
Тесто:
3ч.ч. Брашно
1ч.л. Сода
1ч.л. Сол
1ч.л. Канела
4бр. Яйца
2ч.ч. Захар
2ч.ч. Тиквено пюре
1 и 1/4ч.ч. Олио
Пълнеж:
225гр. Крема сирене(Маскарпоне, Конфитюр)
1ч.ч. Пудра захар
Първата стъпка от рецептата е подготовка на продуктите. Изваждаме яйцата от хладилни да се затоплят до стайна температура. Приготвяме необходимите съставки, като смесваме в купа брашното, содата, солта и канелата. В друга купа разбиваме яйцата със захарта, добавяме олиото и пюрето от тиква(това е сварена и пасирана тиква, не детско пюре от магазина), разбъркваме с миксер до хомогенна смес. След което добавяме по малко от сухата смес и бъркаме с дървена лъжица, докато я поеме цялата. Готовата смес разпределяме по следния начин, слагаме по една лъжица в предвидените форми(между 16-18бр. метални шолички), като сме сложили хартиени формички, след което добавяме по една лъжица от пълнежа(подходящ конфитюр за тиквата е от кайсии или друг жълт плод) и накрая завършваме с още една лъжица от сместа. Така приготвените форми слагаме да се пекат в предварително загрята фурна на 180 С за около 20-25 минути. Като изстинат могат да се украсят по желание и въображение.
Бон Апети!
Ако решите да направите интересен Коледен кулинарен подрък, или късметчета за приятели, колеги, или просто така, взимате една захарна поръска и малко шоколад за украса, разпечатвате си прекрасни пожелания и подвързвате с шарена хартия. Готово! С много настроение с тиквени мъфини на забавление!
Весели празници!
от Elena Iwanowa | апр. 16, 2021 | 2та Сакрална(Svadhisthana) чакра(цвят оранжев), Oпознай физическото си тяло, Блог, Вкусно, Вкусно- с oранжеви плодове и зеленчуци, Дебело черво, Проект "Невидим свят", Репродуктивни органи, Тема 1: "Вода"
Тиква (Cucurbita)
Тиквите са род плодови зеленчуци от семейство Тиквови.
Стъблото на тиквата е пълзящо и достига на дължина до 4 – 5 метра. Листата имат кухи, дълги дръжки и големи петури.
Жълтите или оранжеви цветове на тиквата са едри. Плодовете са едри и може да достигнат на тежина до 40 – 50 кг. Както при повечето културни растения, така и при тиквата съществува в зависимост от сорта голямо разнообразие в цвета, формата и големината на плодовете.
Тя се използва най-често за приготвянето на десерти. А семките ѝ се консумират, след като се изпекат. Има много полезни свойства и се препоръчва при някои здравословни проблеми. Сеитбата се извършва в края на месец април, когато вече няма опасност от слана, а почвата на 10 см е с температура близо 14 °C. Продукцията се прибира към края на септември, но преди да започнат обилните есенни дъждове. Плодове се остават на слънце 20 – 25 дена след откъсването им. Те издържат на понижаване на температурата до -4, -5 °C.
Тиквите съдържат много плодова захар (в качествените сортове до 10%) и други хранителни вещества, като с най-високи стойности е Витамин С (10%). Поради ниската си калоричност (около 17 калории в 100 г) тиквата притежава диетични свойства и се препоръчва при бъбречни и сърдечносъдови заболявания.
В тиквените семки се съдържат важни за организма незаменими аминокиселини. Те облекчават основните симптоми при аденома или възпаление на простатата като често уриниране, болка и др. Освен това, семките са богати на протеини, витамини и минерали като желязо, цинк, мед и фосфор. В 100 грама тиквени семки се съдържа 46,1% от дневната нужда на организма от магнезий. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B8%D0%BA%D0%B2%D0%B0
Тиквата е позната още от дълбока древност – отглежда се повече от три хиляди години. В Древна Гърция издълбаната и изчистена тиква се е използвала като съд за пиене. В Китай навремето тиквите са били пълнени с монети и поставяни в предната част на къщата, за да привличат като талисмани богатството в дома.
Пак в древен Китай на младоженците се подарявала тиква като пожелание за плодовитост.
Тиквите са били използвани за прогонването на злите духове в Тайланд и Камбоджа. Пак в тези страни те са били прилагани и за лечение на безплодие. Тиквата е основен атрибут и на мистичния празник Хелоуин в САЩ и Западна Европа.
През вековете тя е била често прилагана и в алтернативната медицина за лечение на различни заболявания – висока температура, нервни разстройства, запек, болки в сърдечната област.
Тъй като лечебните свойства на тиквата са били широко известни, тя се е отглеждала навсякъде и на големи площи. Освен това подлежи на дълго съхранение без особени грижи.
Тиквата е много целебен зеленчук, тъй като съдържа всички витамини от групите В, С, Е, РР и Т, които се срещат рядко, а ускоряват метаболизма. В тиквата има и витамин К, който отговаря за съсирването на кръвта. Тя е и богат източник на витамин А, който действа като антиоксидант и предпазва организма от вредното въздействие на свободните радикали. В нея има микроелементи като калий, калций, магнезий, кобалт, натрий и желязо.
Тиквата е нискокалорична и горещо препоръчвана при всякакви диети. Тя се усвоява лесно, което я прави подходяща за консумация и от възрастни хора.
Освен това в тиквата има много пектин, който прочиства червата и помага на тялото да се освободи от натрупаните радионуклеиди.
Тиквата помага при заболявания на стомаха
Тиквата е много полезна и за хора със стомашни и чревни заболявания, язва на стомаха, дванадесетопръстника, колит или гастрит. Препоръчва се да се консумира не варена, а печена. Семките са изпитано слабително средство. Не по-малко редкият витамин Т помага за усвояването на тежка храна и пречи на затлъстяването, Тиквата има леко разхлабително действие и действа добре при запек. Предотвратява образуването на отоци и задържането на вода в организма. Тиквата е задължителна част от менюто на болни от хепатит.
Тиквата е полезна за болни бъбреци
Тиквата извежда от организма солта и водата, без да дразни бъбреците. Това я прави подходяща за профилактика на пикочни заболявания като пиелонефрит. Бъбречните неразположения се облекчават, ако вечер преди лягане се пие по половин чаша прясно изцеден сок от тиква. За хората, предразположени към образуване на камъни в бъбреците, се препоръчва четири пъти годишно да провеждат по един триседмичен лечебен курс със сок от тиква. Той се приема всяка сутрин по една чаша.
Тиквата е отлично средство при диабет
При диабет тиквата е много ценна, защото снабдява организма с ценни фибри, минерали, витамини и въглехидрати. Тя поддържа стабилни нивата на кръвната захар, затова се препоръчва на диабетно болни. Освен това тиквата съдържа микроелементи, които повишават нивата на бета-клетките в кръвта, отговорни за производството на инсулин.
Правени са проучвания, според които редовната консумация на тиква намалява количеството дневни инжекции с инсулин. На болните се препоръчва както варена, така и печена или пюрирана тиква.
Тиквата при сърдечно-съдови болести и висок холестерол
Благодарение на високото съдържание на калий, тиквата предпазва от редица заболявания на сърцето и кръвоносните съдове. Семките пък съдържат вещества, от които се произвеждат лекарства за сваляне на холестерола. От тях се извлича и олио, което подобрява състава на кръвта.
Витамин К, който се съдържа само в тиквата и липсва в другите зеленчуци, отговаря за кръвосъсирването. Високото съдържание на желязо помага при анемия, а наличието на витамин С е отговорно за свалянето на високото кръвно налягане.
Препоръчително е при хипертония и отоци всеки ден да се приемат по 200 гр. тиква, за предпочитане печена.
Тиква против затлъстяване
Тиквата е нискокалорична и може да се приема в неограничени количества. Тя потиска чувството на глад, а в същото време ускорява метаболизма и изхвърлянето на шлаките от стомашно-чревния тракт действа много деликатно на стомашно-чревния тракт.
Тиква против чревни паразити
Тиквените семки от столетия са прочути с противопаразитното си действие. Те са особено ефикасни при глисти. Народната медицина в този случай препоръчва една седмица да се приемат изчистени тиквени семки, заедно със зелената ципа.
Тиква при кожни заболявания
Семките на тиквата са ефикасни при кожни заболявания като пърхут и себорея. Ефектът се дължи на високото съдържание на цинк, който е полезен за кожата и косата и дори заглажда бръчките. Подобно действие имат и витамините А и Е. Честата консумация на тиквени семки предпазва лицето от акне и пъпки. А при изгаряния и екземи се прави лапа от настърганата месеста част на тиквата.
Тиква при заболявания на очите
Тиквата се препоръчва за профилактика на очни заболявания и предпазва от кокоша слепота. Зеленчукът съдържа пет пъти повече бетакаротин от морковите, който го прави особено подходящ за хора със зрителни увреждания или такива, които често работят с компютри.
Тиква за по-стабилна нервна система
Тиквата съдържа вещества, които подобряват работата на нервната система. Благодарение на високото съдържание на витамини от групата В, тиквата има успокояващо действие и дори се препоръчва на бременни жени със симптоми на често повръщане. При безсъние е добре да се приема по половин чаша пресен сок от тиква вечер преди лягане, или пък да се консумира компот от меката част на тиквата с лъжица мед. За успокоение и здрав сън е добре да се пие и водата от сварената тиква.
Народната медицина разполага и с рецепта против стрес – винена чаша сок от тиква, сокът от два лимона и две супени лъжици мед, разтворени в топла вода, се смесват. Тази течност снабдява организма с много калий и витамини, които помагат на организма да се пребори със стреса.
Тиква за болна простата
За мъжете, които имат възпаление на простатата, се препоръчва по една чаша тиквен сок всеки ден в продължение на три седмици. Природен лек е и отварата от смляно като кафе тиквено семе. Тя спомага и за изхвърлянето на камъните от бъбреците.
Тиква за подсилване на либидото и подмладяване
Благодарение на високото съдържание на витамин Е, тиквата стимулира функцията на половите жлези, а в същото време предпазва организма от стареене. Отдавна е известно, че тиквените семки действат като афродизиак, тъй като подпомагат оросяването на органите с кръв. Това им свойство има особено значение за половата функция. https://agronovinite.com/11-te-lechebni-svoistva-na-tikvata/
Крем Супа от Тиква
Необходими съставки:
500гр. Тиква
2 броя Моркови
2 броя Картофи(по желание)
40гр. краве Масло
1с.л червен Пипер
1с.л Къри
1с.л заквасена Сметана/натрошено Сирене(по избор)
1с.л тиквени Семки(сурови или запечени по избор)
Рецепта:
Първата стъпка от рецептата е подготовка на продуктите. Измиваме, обелваме и нарязваме тиквата, морковите и картофите на едри парчета. Сваряваме ги в подсолена вода, която покрива зеленчуците(като количество). Като поомекнат добавяме червения пипер и кърито. След като са готови, пасираме с миксер, добавяйки маслото. При необходимост се разрежда с вода(или мляко по желание) до идеалната за вас консистенция. Готовата супа се сервира с лъжица сметана или сирене, и се добавя лъжица от тиквени семки сурови или запечени по желание.
За да ви е вкусно Сервирайте с усмивка!
от Elena Iwanowa | апр. 15, 2021 | Oпознай физическото си тяло, Проект "Невидим свят", Тантра, Тема 2 - "Светлина"
Здравейте, приятели!
Това е втора част от поредицата статии за Кундалини шакти.
ЙОГА ВАСИЩА – заявява относно КУНДАЛИНИ следното: – Чрез контрола над КУНДАЛИНИ ШАКТИ, могат да бъдат достигнати свръх естествени сили. Тя пребивава в МУЛАДХАРА в тялото. За да се достигнат по – висши сили, трябва да бъде събудена и насочена силата в МУЛАДХАРА към горната част на главата. Това пробуждане се осъществява с помощта на учител посредством контрол върху движението на праната. Когато човек овладее КУНДАЛИНИ ШАКТИ, той лесно вижда СИДХАС, може да напусне тялото си по желание и да влезе в друго тяло, да има видения на далечни събития и неща и да става необикновено малък или голям по желание. ЙОГА ВАСИЩА казва по същи въпрос и това : – Има един орган със затворена уста, разположен навътре в корема. Той бива контролиран чрез КУНДАЛИНИ, която се намира вътре в него в спящо състояние. Органът има кръгла форма и е наречен КУНДАЛИНИ. Той е центърът на ВИСШАТА СИЛА и е извор на всичките сили на живите същества. ТАНТРИТЕ и ЙОГИЧНИТЕ ШКОЛИ са пълни с работещи с КУНДАЛИНИ ШАКТИ. Те отделят най – значително място на издигането на КУНДАЛИНИ ШАКТИ до САХАСРАРА / темето на главата /. Според тези школи няма БОЖЕСТВЕНА РЕАЛИЗАЦИЯ и няма СВОБОДА докато КУНДАЛИНИ ШАКТИ остава в най – ниския център МУЛАДХАРА. Да бъде благословен с успех йога способа принуждаващ КУНДАЛИНИ ШАКТИ да влезе в СУШУМНА канал и след това да я доведе до САХАСРАРА.. ШКОЛАТА ВЕДАНТА не говори направо за КУНДАЛИНИ ШАКТИ и нейните дейности в живото тяло, но приема седемте нива на съществуване на ума. Ведантистите наричат това САПТА БХУМИКАС, тоест работенето на ума в седемте нива. Тези БХУМИКАС са степенувани според тяхното духовно развитие, или според растежа на ума са неговите различни стъпала и състояния. Различните БХУМИКАС и БХУМИ / равнища / не са нищо друго освен различни нива / ЧАКРИ / на КУНДАЛИНИ ШАКТИ. Обитаваща в някой отделен център, КУНДАЛИНИ ШАКТИ оказва влияние също и на ума. Защото различните центрове / ЧАКРИ / притежават различни видове работещи сили. КУНДАЛИНИ работейки върху наличните енергии, въздейства и върху ума. В зависимост от това влияние духовните постижения на САДХАКА също се различават и се разделят на седем групи /САПТА БХУМИС /. Съгласно ВЕДАНТА, САПТА БХУМИКА е човек от най – висша реализация. А според ТАНТРА и ЙОГА школите, това се нарича седмото ниво или достигането на КУНДАЛИНИ ШАКТИ до центъра на САХАСРАРА, при което човек навлиза в САМАДХИ. Това е най – висшето състояние….. КУНДАЛИНИ ШАКТИ или ПЪРВИЧНА СИЛА………………. Из “ ПЪРВИЧНАТА СИЛА У ЧОВЕКА или КУНДАЛИНИ ШАКТИ “ – Второ поправено издание от СВАМИ НАРАЙАНАНДА. Ришикеш – Индия. 1945 год.
03.01.2015г. Руска Белчева
от Elena Iwanowa | мар. 22, 2021 | Хора "Зентера"
Здравейте, приятно ми е да се запознаем.
Казвам се Венета. В мен добре си съжителстват много души, много хобита, много интереси.
Смея да кажа, че съм творческа личност. Обичам да създавам различни неща: картини, бижута, сувенири, картички, торти, сладкиши. Междувременно съм инженер и работя и си „изкарвам хляба“ с точните науки.
Обичам пътешествията до интересните кътчета на родината и на Европа. Обичам адреналински преживявания и имам богат набор от приети предизвикателства.
Обичам да се движа, да натоварвам тялото си с физически упражнения, да практикувам йога.
За мен Доброто е навсякъде и вярвам, че то заразно, среща добри хора и се разпространява бързо и лесно. Това мое вярване ме подтикна да създам страничка във Facebook „Предай нататък за Мими“, където благотворително събираме пластмасови капачки и помагаме на дете в нужда.
Каквото и да правя в живота си, където и да намирам, неизменно с мен имам верен спътник-фотоапаратът ми. Той запечатва хора, събития, природни красоти, нещата, които съм сътворила.
