Метода ОФТ/OFT – Original Feeling Touch/Докосване до изначалното чувство
OFT e мануална терапия, чрез която създаваме пространството , така че стреса и напреженията в тялото да бъдат трансформирани и освободени отново в живота на човека под формата на светлина. OFT не е просто терапия или екзотичен масаж. OFT просто дава възможност да се поддържа вътрешното пространство и дава безусловна подкрепа на човека, който получава сесията.
При този метод не се опитва да се извърши корекции в хората или да ги промени по някакъв начин, а просто им дава подкрепа. Човекът трябва осезаемо да усеща тази подкрепа и да е съвсем наясно, че няма да бъде осъждан, да изпитва чувство за вина и няма да има от какво да се срамува. В OFT се учим как да подхождаме към самия живот. Каквисаползитеотедна OFT-сесия?
На първо място човек се освобождава от вътрешното напрежение. В повечето случаи ясно осъзнава какво е неговото вътрешното състояние. На повърхността започват да излизат дълбоко стаени чувства и усещания, за които дори не сме подозирали. След сеанса и в следващите няколко дни, дори седмици, човекът обикновено преживява дълбока трансформация и се освобождава от блокирани емоции, които дълго време не са позволява нормалното протичане на енергиите в тялото и от своя страна са довели до психическа и физическа болка и страдание. Тъй като носим в себе си товара на тежки емоционални поражения от най-ранното детство, за които не си даваме сметка и дори сме забравили, понякога се налага да се проведат още една или две сесии, за да се достигне до най-дълбоките нива на нашата същност, а резултатите са очевидни и силно впечатляващи.
Методът OFT е разработен от Андрю Кенет Фретуел с цел освобождаване на жизнените енергии, които са блокирани от различни емоционални преживявания и травми. Само когато енергията бъде освободена на физическо ниво, можем да кажем, че е настъпило истинско изцеление и промяна. След сеанса вътрешната енергия, която преди е била използвана от организма да задържа и потиска травмите и болезнените преживявания скрити от съзнанието, сега вече е на разположение за по-пълноценно и радостно преминаване през живота.
Създателят на метода OFT
Андрю Фретуел е роден във Великобритания и е прекарва ранните си години като професионален музикант. На 21-годишна възраст преживява силно духовно изживяване, което изцяло променя възприятието му за света.
След това, опитите да интегрира това преживяване в ежедневието си, го отвеждат на пътешествие, на което среща различни учители и различни системи за саморазвитие.
През 1983 той среща основния си таоистки учител – майстора Мантак Чиа, от когото е получава „Седемте алхимични формули на безсмъртието“, които са предадени на Мантак Чиа от бретарианецът и таоистки отшелник „One Cloud“.
Докато учил с Мантак Чиа, Адрю осъзнал колко са важни физическите и емоционалните ни тела, тъй като те са съдове за най-високите вибрации на нашия дух. Оттогава той посвещава живота си на това, да опрости и да изясни какво всъщнист означава това в нажето ежедневие и как всеки един наш избор може или да ни освободи, или да ни ограничи.
Голямата страст на Андрю в живота е да сподели своето разбиране, съчетано с практични приложения, за това как да интегрираме душата и личността си в цялото. И точно румънското училище за Вътрешна алхимия е органицазията, която беше създадена за тази цел.
Докосване до първоначалното чувство (OFT) и WuJi Gong www.wuji-gong.org са основните начини, чрез които хората за пръв път се срещат с Вътрешната Алхимия, която интегрира душата.
Мария Цветкова
Ако искате да се свържете с нас може да ни пишете на 0ftbulgaria@gmail.com или да се обадите на 0887243145.
„Ген ключове“ е система за себепознание, която по един изключително нежен и вдъхновяващ начин ви води към вашето истинско АЗ.
Това е система, която може не само да ви разкрие най-силните и естествените ви дарби, но да ви поведе по пътя на разкриването им в живота ви. Чрез мъдростта на ген ключовете ще видите много ясно моделите на поведение, които ви саботират в живота ви и ще ви покаже как да ги трансформирате в позитивни модели, които ви подкрепят и ви помагат да живеете живота си такъв какъвто искате и заслужавате.
Създателят на системата „Ген ключове“ е Ричард Ръд, един изключителен поет, изследовател на езотерични теми и дълбоко посветен човек на службата към гения на другите! В системата са преплетени множество древни и по нови учения, системи, философии, но най силен отпечатък са оставили – древната китайска мъдрост – И ДЗИН, Генетиката, Психологията на Юнг, Кабала, Астрологията и учението на Петър Дънов.
– Хологенетичен профил – който показва, вашите лични архетипи (модели) на поведения, вашите лични ген ключове – може да генерирате соята карта от тук – https://genekeys-bulgaria.com/hologenichen-profil/
– Златния път – това е едно пътешествие на 3 етапа, което ни води през нашия хологенетичен профил, което ни помага да Постигнем вътрешна стабилност, Да живеем живота си с отворено сърце и Да постигнем пълния си личен просперитет – повече за златния път може да прочетете тук https://genekeys-bulgaria.com/hologenichen-profil/
Ако усещате, че е дошъл моментът да разкриете своя истински потенциал …
Ако усещате, че вече е време да живеете живота си спрямо своите желания и мечти …
Ако желаете да имате повече радост и удовлетворение в живота си …
Мъдростта на ген ключовете ще ви подкрепи да постигнете всичко това по един изключително нежен и топъл начин. Рядко може да срещнете в една система такава уникална смесица от мистика и наука, от точност и мекота и най-вече усещането за огромната вяра в добротата и светлината на всеки човек!
Жизнената енергия, която протича във всички нас и ни поддържа живи в йога се нарича Прана. Тя протича по фини енергийни канали – така наречените Нади. Думата „нанди“ буквално означава „поток“, „течение“ и в човешкото тяло има около 72 000 нанди. Но основните нанди са – Ида, ляв, лунен канал; Пингала, десен, слънчев канал и Сушумна, централен канал, който минава по гръбначния стълб и върху който са проектирани основните енергийни центрове, наречени „чакри“. Сушумна е и пътя на пробудената Кундалини – мощна духовна енергия, която лежи на дъното на таза, навита като змия.
По десния канал, наречен Пингала, протича слънчевата мъжка енергия, която, независимо от пола, ни прави активни и динамични като реагира на стимули и дразнители, идващи от вън. Тази енергия отговаря на симпатиковата нервна система на физическо ниво. Под нейно въздействие организмът се мобилизира. Израз на тази мобилизация са: ускорените сърдечна дейност и дишане, повишената температура, намалената активност на храносмилателната система, повишеното кръвното налягане, изострянето на сетивата, разширяването на бронхите и алвеолите в белите дробове, разширяването на зениците.
По Ида, левия, лунен канал, протича женската енергия, която ни дава творчески способности и интуиция. Енергията на Ида съответства на парасимпатиковата нервна система на физическо ниво. Под нейно въздействие организмът се успокоява с цел съхраняване на енергията. Израз на това успокояване са: забавянето на сърдечния ритъм и дишането, пониженото кръвно налягане свиването на малките бронхи в белите дробове, засилването на дейността на храносмилателния тракт, стесняването на зениците.
Потоците на енергия от Ида и Пингала са рефлекторни, неосъзнати, но при редовна практика на Йога техники, рефлекторното и неосъзнато може да стане осъзнато и контролируемо. Енергийните канали Ида и Пингала работят последователно. В определени части от денонощието едната енергия е по-активна от другата, тогава едната ноздра е по-проходима от другата. Когато лявата ноздра е по-проходима, влиянието на Ида Нади преобладава. Това се случва обикновено по време на сън и почивка. Когато по-проходима е дясната ноздра, водеща е Пингала Нади. Тогава сме по-енергични, умът е екстровертен и тялото генерира повече топлина. Обикновено водещата ноздра се променя приблизително на 2 часа.
Според йогийските практики във всеки от нас е заложено едновременно животинското, човешкото и божественото начало. Израз на тези начала е разбирането за 5-те човешки тела, наречени Коши, които съответстват на различните нива на нашето съществуване:
Аннамая – физическо тяло; Пранамая – пранично, енергийно тяло; Маномая – умствено и емоционално тяло; Вигянамая – тяло на интелекта, интуицията и висшето познание; Анандамая – тяло на блаженството.
Петте тела се проявяват и действат в различни измерения, като се поддържат от Прана, жизнената енергия. Тези тела се свързват чрез фините енергийни канали – Ида, Пингала и Сушумна.
Чакрите
Когато говорим за жизнената енергия, движението на Прана се управлява от чакрите, енергийните центрове на тялото. Думата „чакра“ буквално означава „колело“, „кръг“. Чакрите са центровете за взаимен обмен между физическото, астралното и другите човешки тела на по-високо ниво. Всяка чакра е и ключ, който привежда в действие определена степен на съзнанието. Чакрите символизират и различните нива на осъзнаване – от инстинктивното (Муладхара) към интуитивното (Аджна). Всъщност всяка точка, намираща се на съответния меридиан, използвана при иглотерапия и рефлексотерапия е чакра, която има име и позиция. В човешкото тяло броят на тези чакри е над 3000, но за основни са приети само 7 от тях – Муладхара – базисна; Свадхистана – сексуална; Манипура – пъпна; Анахата – сърдечна; Вишудхи – гърлена; Аджна – трето око и Сахасрара – коронна чакра. Чакрите не са разположени в плътното физическо тяло, а във финото енергийно, но те имат свои проекции и върху физическото тяло. Най-често използваме две техни проекции – отпред на тялото и по гръбнака, където местоположението им съвпада със специфични нервни центрове на гръбначния мозък.
Кундалини и чакри
Висшето пробуждане на чакрите е известно като издигането на огнената змия, която живее във всеки от нас е и наричана Кундалини. Думата „кундалини“ в превод от санскрит означава „първичната сила“. Кундалини е естествената сила, първичната енергия присъща на всеки човек. В същото време Кундалини е космическата проява на висшата енергия на човешкото тяло наречена Махапрана. Кундалини се представя символично като змия, навита в основата на гръбначния стълб на човека, на нивото на Муладхара чакра. Именно посредством Кундалини се осъществява еволюционното развитие на всеки човек. Кундалини се активира още в момента на раждането, като интелектуалният капацитет на новия човек е в пряка зависимост от първоначалната активност на тази енергия. Когато Кундалини е напълно събудена и активирана тя ускорява осъзнаването на мисията ни в живота и ни помага да я осъществим.
Възгледите за анатомията и физиологията на енергийната система на човека се обособяват в две основни школи: Дао, която застъпва водещата роля на меридианите и Аюрведа на чакрите.
Чакри
Цялостна система за опознаване и работа с чакрите е разработена в различните системи на Йога, при мудрите – йога на ръцете, арома- и цвето- терапията и пр. Независимо от различията, всички школи приемат, че основните чакри са 7 и са разположени по гръбначния стълб, като Сватхистана, Манипура, Анахата, Вишудхи и Аджна се отварят в предната и задна част на торса. Муладхара, базисната чакра се отваря само надолу, а Сахасрара, коронната – само нагоре. При вдишване чакрите се “отварят”, при издишване се “затварят”. Чакрите вибрират в определени честоти, като излъчват и светлинни вълни в спектъра на дъгата – от червено до виолетово.
Ако меридианите са каналите, по които протича енергията, то чакрите са акумулаторните батерии, които събират и разпращат натрупаната енергия към нуждаещите се органи. Всяка от чакрите е свързана с определен вид енергия, която пряко влияе на живота ни. Между събитията, идващи от околния свят и чакрите съществува динамична двупосочна връзка. Когато хармонията е нарушена, се появяват и проблеми, които ние наричаме енергийни. Тези проблеми имат и физически израз, тоест те се отразяват и на нашето здраве и поведение.
ВТОРА ЧАКРА- СВАТХИСТАНА, САКРАЛНА, СЕКСУАЛНАТА ЧАКРА
Тя е свързана с етерното тяло. Свадхистана е вторият енергиен център. Физическата проекция на тази чакра е областта над половите органи. Тя обуславя сетивното съзнание, въображението и потенциалната сексуална енергия. Чакрата е свързана с Луната и водната стихия. Тя има отношение към нашите първични инстинкти, личния и интимен живот, както и към родовата памет и продължаването на рода. Свадхистана отговаря и за желанието, въображението, халюцинациите, сетивността, нуждата от семейство и създаването на потомство. Тази чакра обуславя и способността ни да изпитваме наслада, стремежа ни към креативност; базисните емоции, взаимоотношенията и любовта между мъжа и жената, удоволствието и чувствеността; стремежът към господство; насилието, пристрастеността и пристрастията. Тази чакра развива в нас чувствителността, творческата енергия, въодушевлението, виталността. На физическо нивоСватхистаначакра отговаря за надбъбречна жлеза, половите органи и жлези, лимфната система, менструалните течения при жените. Хармонично активираната Сватхистана чакра предопределя голяма впечатлителност и богато въображение, както и дарбата да вербализираме възприятията си. Нехармоничното активиране на тази чакра може да предизвика умствени и емоционални смущения.
Сватхистана чакра може да бъде блокирана от чувството за вина. Блокираното състояние се изразява в неприемане, отблъскване или преувеличаване на сексуалността, проблеми в личния живот, сексуални смущения, трудно поддържане на дълготрайна връзка и също така невъзможност за създаване на поколение или пък липса на такова желание.
Елемент – вода.
Цвят – оранжев. Оранжевото означава баланс между физическата природа и интелекта.
Между два удара на сърцето… някак естествено и непринудено времето спря. Клепачите ми уловиха мига, една пренебрежимо дребна песъчинка от безкрайната пустиня на времето, като бисерна мида в седефената си утроба. Тясно ли е пространството между два удара на сърцето? Празно ли е пространството тишина между две ноти? Затвор? Приближаващи се стени?
Само на повърхността!
Колко реални числа живеят между 0 и 1 ? Празнота ли е там? Ах да – спомени далечни от началното училище…. Реалните числа – 0.1, 0.2.. 0.9. Ето едни 9 числа изведнъж се оказаха в празното място. И май мястото свърши? Нищо подобно, отиваме малко по-навътре… 0.01, 0.02,… 0.99. Всъщност са се скрили цели 99! Ама и те са само началото…. 0.001, 0.002…. 0.999…. станаха направо 999…. и 9999 и 99999…. и още безкрайно много… безкрайно количество числа. Колко ще видиш между два удара на сърцето, между това 0 и 1 зависи, само от едно-единствено нещо – в колко мега-пиксела дълбочина и детайл вижда окото ти.
Всички те са си там. Винаги са си били и ще бъдат. Независимо дали ги виждаш, или не. Нямам в предвид числата. А реалните Неща, съществуващите. Нещата от живота и Вселената.
Дори само една нейна снимка, която да я отрази в един-единствен миг, пак ще бъде безкрайно дълга, широка, дълбока, неизследима поради необятността си Вселена. Дори ако те пуснат да летиш с каквато си искаш безкрайна скорост в тази замръзнала във времето снимка, няма да ти стигнат нито 9, нито 99, нито 999 или дори 9999999…. живота за да обходиш и докоснеш всички нейни пространства, звезди, планети. За да пропаднеш във всичките гравитационни полета, да се опариш във всички звезди или да замръзнеш във всичките празни пространства в нея. Да се изгубиш във всички мъглявини, или дори само да откриеш всички обитаеми планети.
Не, не говоря за Вселената. Все пак заглавието е за това какво има между два удара на СЪРЦЕТО. Ами точно толкова, колкото умее да види. Между нула и… безкрайно много. Това е посоката, в която ако тръгнеш можеш за дни да напишеш гениална книга, музика, да сътвориш история. Когато погледът прониква навътре и в детайлите, а не драска уплашено по повърността, затворен между тесните стени на 0 и 1. Да, това е Безкрайност, скрита между 0 и 1. Ние хората заради това погрешно се чувстваме малки, незначителни. Затворени в кратките мигове време, в малкото пространство, което физически достигаме. Погледнато така, това е толкова обезкуражаващо, смазващо. Да се опиташ да напъхаш Битието в тесните обувки на своето “себе си”. Да го смачкаш до твоите малки размери пространство и време – това е напълно погрешната посока. Точно обратната на Сътворението. Сътворението, Големият Взрив – когато цялото пространство и време са започнали от една микроскопична точка. Оттогава насам Вселената се разширява. Обратната посока е да се опиташ да напъхаш цялото Битие обратно в едната точка, която си ти. Да налееш Океаните материя с лъжица в изцапаната от пясъка детска кофичка? Дори дете би осъзнало колко е безумно това и бе се смяло дълго на глас. А толкова хора се опитват да го правят всеки ден от живота си. Ами обърни се, човеко, тръгни в обратната посока! Научи се как да се съединиш и разтвориш в безкрайните Пространство и Време. Свържи се, вместо да оградиш и отрежеш. Стани част от цялото, вместо да се опитваш да го нарежеш на скрап. Не, не времето ти е малко! Нито пространството! Не е това, което ти липсва!
Имало едно време един практичен китаец, на име Джу. Не какъв да е, ами принц от династията Мин. Вместо да властва с желязна ръка над огромната империя с удоволствието на поставен от боговете, той предпочитал да се занимава с нещо напълно безполезно по тогавашните и днешните китайски стандарти – да удря най-различни по звук камертони… и внимателното да ги слуша и изследва. Опиянявал се от тази така мистична връзка между математиката и музиката. Омайвал се от играта с числата и как те всепроникващо излизали от всяка фибра на реалността. Пробвал най-различни камертони, всеки от които пеел по своя си начин. Но най-чудното било не отделния им звук, сам по себе си красив и самодостатъчен. Когато звучели заедно, понякога това било като камъни, едновременно хвърлени във вода… вълните се разплисквали, пречели една на друга. Хаосът бил красив като… хаос. Но търсейки, както всеки мъдър китаец, поднебесния ред и хармония, той забелязал че има съотношения между звуците на камертоните, при които по някакъв направо алхимичен начин, и звуците, и числата направо „заспиват“. Като едни теракотени войници, се подреждат и маршируват заедно – мощни и напълно взаимозаменими. От безкрайното много възможни камертони,той намерил онези, които създават една музикална стълба… по която можеш да ходиш лесно както нагоре, така и надолу. И от която няма значение от кое стъпало ще започнеш пътуването. Като в някакъв магичен огледален свят, стълбата почнала да се върти във спирала, да възпроизвежда и отразява сама в себе си.. и нагоре и надолу.
Това било фундаментално откритие. Джу останал, обаче, доста неразбран. Семейството му било твърде заето с това да управлява… а останалите китайци, подозирам, били твърде заети с реколтите от ориз… или липсата им. Както и за много други китайски изобретения, търсещите по-лесното европейци високо оценили работата на Джу. Не кой да е, ами самият Бах написал фундаменталните и също толкова пропагандиращи „Пиеси за добре темперирано пиано“. Без работата на Джу нямаше да има нито съвременните пиано, китари, нито още куп музикални инструменти, които познаваме. Цялата западна музика и до днес умело и свободно танцува нагоре и надолу по стълбата на Джу.
Обаче, не щеш ли, всред общата еуфория от новия универсален и прост музикален ред, се появили гласовете и на някакви недоволници, които тропали възмутено с крак – ама как така ще жертваме красотата на музикалния тон, заради това да ни е по-лесно и да е по-универсално?!? Защо да имаме в музикалната азбука само 12 букви, нищо че с тях може да се напише всичко… и как, за Бога, това било с някакви малки компромиси, които и без това никой няма да забележи?!? Били предвождани от един италианец на име Тартини. Може би китайците му се стрували подозрително еднакви и заменими. Може би е бил ценител на тънкия вкус на виното, и за него виното не се деляло само на бяло и червено… Ами за него е имало разлика между вино от Тоскана, и вино от Сицилия. Било дори и по-зле – той можел с часове да обсъжда разликите между Брунело от историческият град Монталчино и отлежалото Морелино ди Скансано от крайбрежието. Така гледал и на жените – всяка донна била уникална и неповторима вселена. Тартино намирал за кощунствено оеднаквяването до 12 музикални букви. За него това било еквивалентно на изсипването на всичките червени вина в една голяма бъчва, и продаването на наливно вино с етикет „Червено вино“. И то – на Женския пазар в София! Разбирате, че за италианец това си е инфарктно дори само като мисъл.
O diavolo, на кого хрумна това безумие! Така казвал той, и почервенявал от възмущение досущ като прошуто-крудо!
Не бяхте чували за Тартини, нали? Което значи, че въпреки всичките цветисти италиански попръжни, които употребил по адрес на новата идея, общият ентусиазъм как с 12 букви можеш да напишеш всичко, и яката мисъл че детето ти може да се понаучи да свири на темпериран инструмент за месеци, а не за години, погълнали финтифлюшената идея за красота в разнообразието. С лекотата с която пъпчив тинейджър поглъща пържените си картофки.
И все пак, някой път може да имате щастието да се докоснете до онази музика, написана на повече от 12 букви. Ще ви зазвучи някак необяснимо мистично… странно… различно… Ще усетите че тя събужда във вас усещания, които не сте срещали никъде в хилядите песни и произведения, които сте слушали през живота си. И не звучи като хилядите други, сякаш писани от един и същи творчески екип от 2-ма или 3-ма хитописци. Не пластмасов моден модел от корица на модно списание. Ами Жена, чиито имена искаш да запомниш, да унесено да си повтаряш после… защото е единствена и неповторима. Виното, чийто уникален вкус няма да забравиш никога.