Surya Namaskar /  Слънчев поздрав (1-Tadasana)

Surya Namaskar / Слънчев поздрав (1-Tadasana)

Surya Namaskar / Слънчев поздрав

Движението следва дъха.

Това съчетание от йога пози е подходящо не само за тялото, но за ума и духа. Този прекрасен йога подарък, ако се практикува редовно, създава чудеса за всяка част от тялото! Това е набор от 12 йога пози, които помагат за подобряване на цялостното здраве. Отлична тренировка за сърцето, разтяга и тонизира мускулите, подобрява кръвообращението и помага за поддържането на тялото здраво, тонизира и подобрява работата на храносмилателната, дихателната и кръвоносната системи.

Слънчевият сплит, или пъпа, е свързан със Слънцето (поради което е наречена „слънчев“ сплит). Въпреки, че Слънчевия поздрав може да се практикува по всяко време на деня, сутрин или вечер, добра идея е да се прави по време на изгрева.

Слънчевият сплит е свързан със слънцето, ето защо той се нарича“ слънчев“сплит.
Когато първите лъчи на слънцето паданат върху слънчевия сплит, това е много добре за тялото.
Правейки йога асаните Сурия Намаскар („Поздрав към слънцето“) в ранните сутрешни часове е много добре
.“

Шри Шри Рави Шанкар (откъс от лекцията Padmanabha – Пъпа лотос)

Обикновено, пъпа е малко по-голям по размер от бадем. Проучванията показват, че с практиката на йога, Слънчевия поздрав, медитация, и Сударшан Крия, слънчевия сплит може да стане по-голям от размера на дланта. След това той работи по-добре, балансира функциите на тялото. Когато сме под напрежение слънчевия сплит се свива, идват депресия и други отрицателни емоции. Когато се разширява, интуитивният ум работи по-добре, ставайки все по-ясен и концентриран.

Шри Шри Рави Шанкар казва: „Лорд Кришна е наричан Padmanabha, което означава, „този, чийто пъп е с размер на лотосов цвят“. Ако сте Padmanabha, вие ставате абсолютно творчески настроени.“

Слънчевият сплит има силно въздействие върху централната нервна система, зрителния нерв, стомаха и това, което обикновено наричаме интуиция или „шесто чувство“. Слънчевият сплит също се счита за втория мозък в тялото и Слънчевия поздрав директно работи върху този него.

Освен физическите ползи, които предлага, практиката на Слънчевия поздрав, помага и за успокояване на ума. Правейки няколко цикъла на Сурия Намаскар в леко темпо е релаксиращо и медитативно. Добавяйки чувство на благодарност към слънцето и пеейки мантри,  добавяме цялостно духовно измерение на практиката, което я прави по-свята и дава едно мистично изживяване на момента.

Цикъл Surya Namaskar (1цикъл = 12 пози) изпълняват се 12 цикъла:

Започваме с Благодарност и

Поставяме Намерение за Практиката.

Поза(асана) номер № 1 от практиката:

1. Tadasana/ Samasthiti

ТАДАСАНА /САМАСТИТИ/, ПЛАНИНА

ТАДА означава „планина“. САМА означава „Прав“, „Изправен“, непоколебим“. СТХИТИ е „неподвижен стоеж“. Тадасана означава поза, в която човек стои непоклатим и изправен като планина. Това е основната начална поза в стоеж.
Тадасана е началото на всичко. Изправя ни преди действието, концентрира съзнанието и обединява умствената настройка с физическата позиция на тялото. Поставя ни във времето и пространството на началото, моментът, който предхожда действието. В ежедневието не обръщаме внимание на правилния стоеж на тялото. В резултат на това разпределяме неравно тежестта на тялото върху стъпалата и така придобиваме специфични гръбначни изкривявания, които ограничават гъвкавостта на гръбнака. Когато държим петата и палеца на една линия, стегнали сме ханша и държим гръбнака изправен, тялото ни се чувства леко и стегнато, а умът придобива пъргавина. И обратното – ако стоим, прехвърляйки тежестта на тялото на петите, усещаме как се променя стоежа на тялото – ханшът се отпуска, коремът се издава напред, а тялото увисва назад. В резултат на това гръбначният стълб се напряга, усещаме умора – а умът става бавен и притъпен.

Техника: (Издишане)
Заставате изправени със събрани ходила, петите се докосват една друга, както и палците. Отпускаме главите на предноходилните /между петата и пръстите/ кости върху пода и обтягаме всички пръсти така, че да легнат равно върху пода. Стягаме коленете и издърпваме техните капачета нагоре, стягаме ханша, прибираме опашката и издърпваме нагоре мускулите от задната група на бедрото. Прибираме корема, гръден кош-изпъчен /гръдна клетка отворена/, гръбнака – изпънат, шията – изправена. Не пренасяйте тежестта на тялото само върху петите и пръстите, а я разпределете равномерно между тях. В съвършено изпълнената Тадасана ръцете са протегнати над главата, но за удобство могат да се държат отстрани покрай бедрата.

Ползи:
Допринася за правилния стоеж, лекота в тялото и пъргавина на ума. Укрепва бедрата, коленете и глезените. Формира корема и задните части. Облекчава ишиас. Намалява плоски стъпала.

Приложение: Превенция за гръбначни заболявания.

 

Елена Владимирова

С Благодарност към Катерина Коцева/ Lotus Spirit!

източник : http://spiritlot.blogspot.com

Разядка от Патладжан и Авокадо

Разядка от Патладжан и Авокадо

Патладжан (Solanum melongena)

Патладжанът, наричан още син домат (Solanum melongena) е растение от род Кучешко грозде (Solanum) на семейство Картофови (Solanaceae). Растението дава плод със същото име, който се използва широко като зеленчук в готварството. Патладжанът е близък роднина на домата и картофа и произлиза от Индия и Шри Ланка. Той е едногодишно растение, достигащо 40 – 150 cm на височина, често трънливо, с големи едро нарязани листа, дълги 10 – 20 cm и широко 5 – 10 cm. Цветовете са бели до виолетови, с петделно венче и жълти тичинкиПлодът е месест семков.

Патладжанът е важна хранителна култура, отглеждана заради големите си висящи тъмносини и пурпурни до бели плодове. Той е отглеждан в южна и източна Азия от предисторически времена, но пристига на Запад едва около 1500 г. Многото му арабски и североафрикански имена, както и липсата на древногръцко или латинско име показват, че е пренесен в Средиземноморието от арабите в ранното Средновековие. Научното наименование „мелонгена“ произлиза от арабското име от 16 век за един вид патладжан. Поради принадлежността си към семейство Картофови, навремето са го смятали за отровен.

Суровият плод има донякъде неприятен вкус, но като се сготви, омеква и получава богат, сложен вкус и плътна консистенция. Ако нарязаният патладжан се посоли, изцеди и изплакне, се премахва голяма част от горчивината му. Той е много ценен в кулинарството поради способността си да поглъща големи количества мазнини, позволявайки приготвянето на много богати ястия. Месото му е гладко, а многобройните семена са меки и (както и при домата), годни за ядене с останалите части на плода. Кожата също е годна за ядене, въпреки че много хора предпочитат да я обелят.

Патладжанът се използва в кухните от Япония до Испания. Често се сервира сготвен като в тюрлю гювеч, френския рататуй, левантинската мусака и много южноазиатски ястия. Често го пекат с кожата, докато се овъгли отвън, след което месото се изважда и се сервира студено, смесено с други съставки, например в кьопоолу, близкоизточното баба гануш и подобното гръцко мелитзаносалата. Може също да се нареже на филийки и да се изпържи, евентуално паниран, и да се сервира с различни сосове – подлучен сос от кисело мляко, подлучен доматен сос, сосове на базата на тахини или тамаринд. Може да се напълни със зеленчуци (имамбаялдъ), месо, ориз и др. и да се изпече.

Тъй като произхожда от там, той се използва широко в южноиндийската кухня в самбхар, чътни, къри и коту. Поради многостранността си и широката си употреба както в ежедневната, така и в празничната южноиндийска храна, патладжаните често са наричани „Цар на зеленчуците“ в Южна Индия.

Обелен печен патладжан, смесен с лук и домати и подправки съставлява индийското ястие „баинган ка бхарта“ (наричано също „вангяча бхарта“ на маратхи).

За някои ястия високото съдържание на влага в патладжаните трябва да се отстрани или попие по време на готвене.

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B0%D1%82%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B6%D0%B0%D0%BD

Патладжани – против диабет, холестерол и рак

Патладжанът се превръща в откритие за европейската кухня едва по време на арабските нашествия на Стария континент. Родината на патладжана е Индия, но е минало твърде много време, докато този зеленчук докаже своето право на съществуване в Европа. И за това били виновни древните гърци, за които патладжанът имал репутация на отровно растение.

Патладжанът е природният лекар

След арабските нашествия, въпреки че гръцкият пиар останал далеч в миналото, репутацията на патладжана още дълго останала нееднозначна. Някои смятали, че който хапне от виолетовия зеленчук, рискува да изгуби разсъдъка си. Имало и привърженици на идеята, че патладжанът има качества на афродизиак.

Патладжанът е символ на дълголетието

Научните изследвания доказват, че той има важно участие в здравословния начин на живот. Дори се възприема като символ на дълголетието. Патладжаните съдържат много витамини, захари, ферменти, минерални и дъбилни вещества.

Патладжанът е богат на целулоза, органични киселини и пектин

В тях има белтъци, мазнини, калий, калций, магнезий, натрий, фосфор, сяра, бром, желязо, йод, мед, цинк, хлор и балансиран комплекс от микроелементи и витамини като В1, В2, В6, В9, С, РР и D.

Биологичноактивните вещества в патладжаните подобряват работата на сърдечно-съдовата система. Богати са на целулоза, органични киселини, които стимулират стомашната секреция и чревната перисталтика, пектинови вещества, които подпомагат ликвидирането на проблема със застойните явления в жлъчните пътища и червата, а също възпрепятстват развитието на атеросклероза.

Патладжанът подпомага работата на сърцето

Благодарение на високото съдържание на калий – 238 мг на 100 грама, патладжаните помагат за нормализирането на водно-солевия обмен и подобряват работата на сърцето.

Антоцианите предотвратяват развитието на тумори, намаляват съдържанието на холестерол в кръвта до 50% и повишават усвояването на мазнините.

Патладжанът съдържа антоциани, които предотвратяват развитието на тумори

Благодарение на малкото съдържание на въглехидрати, патладжаните не са твърде калорични и са подходящи при хора, които се борят с килограмите и при болните от захарен диабет. Те засилват способността на инсулина да понижава равнището на захарта в кръвта и активизират производството на еритроцити.

Патладжаните се препоръчват при атеросклероза и анемия

Патладжаните се препоръчват като част от менюто при атеросклероза, различни отоци, подагра, анемия, заболявания на черния дроб и много други болести. Особено е полезен при възрастните хора, които имат по няколко заболявания. Този зеленчук помага при артроза, остеохондроза и остеопороза.

Патладжаните спомагат за укрепването на костите

Благодарение на химическия си състав, патладжанът подпомага възстановяването на хрущялната тъкан и укрепването на костите. Обелката на патладжана помага за укрепване на венците. Тя трябва да се подсуши във фурна за кратко, смила се, залива се с гореща вода и се прави запарка. Добавя се 1 ч. л. сол и устата се плакне с тази смес.

Патладжанът обаче е противопоказен при хора с язва на стомаха и дванадесетопръстника, остри гастрити и стомашно-чревни разстройства, при бъбречно-каменна болеста, пиелонефрити, уремия. При неправилно отглеждане и съхраняване на патладжаните, в тях могат да се натрупат токсини. Не купувайте патладжани, чиято окраска има кафяв, жълт или зелен оттенък. https://agronovinite.com/patladjani-protiv-diabet-holesterol-i-rak/

Авокадото (Persea americana)

Авокадото e растение от семейство лаврови. Произхожда от Централна Америка и е познато от над 8000 години на ацтеките и маите. Названието му (ahuacatl) идва от езика нахуатъл, което в превод означава тестиси, поради приликата на плода с този анатомичен орган. Растението е донесено в Европа от испанците през 17 век. Днес най-големите производители на авокадо са МексикоИндонезияСАЩБразилия и Колумбия. Големи плантации с авокадо има и в Европа – в Испания и на Корсика.

Дървото вирее във влажни тропически гори и достига височина от около 15 m. Плодът обикновено тежи около 150 – 250 g, но има и сортове с по-едри плодове (до 1 kg), а също и миниатюрни разновидности. Цветът е зелен или кафяво-зелен. Вътрешността съдържа една семка, но често се бърка с костилка поради големината ѝ. Плодът узрява едва след като бъде откъснат от дървото.

Най-популярните сортове авокадо в Европа са „Фуерте“ и „Хас“, като първият се намира от дълги години на пазара в Западна Европа. Авокадо от сорта „Хас“ намира от скоро все по-голямо място на стария континент. „Фуерте“ произлиза първоначално от два сорта авокадо – мексикански и гватемалски. „Фуерте“ са по-големи от „Хас“ и достигат тегло до 400 g и издържат на по-ниски температури при складиране (4 – 6 °C).[3]

Авокадото е плод, богат на минерали и витамини. Богат е на витамините А, С и Е. Съдържа много повече протеини отколкото другите плодове. Полезен е за сърцето и предпазва кръвоносните съдове от запушване. Има антиоксидантно действие. Спомага за изхвърлянето на токсините от организма. Също понижава и високия холестерол. Авокадото е плод, който съдържа желязо, и е много подходящ за болни от анемия. Препоръчва се и като храна за бременни и деца, поради голямото количество витамини, минерали и протеини. Енергийната стойност на 100 g авокадо е почти 165 калории. Друго приложение на авокадото можем да намерим и в козметиката, където се използва под формата на маски, най-подходящи за суха кожа. Маслото от авокадо помага при екземи и витилиго, както се използва и в различни козметични кремове за лице, шампоани и душ-гелове. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%B2%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%B4%D0%BE

Авокадото балансира хормоните и предпазва от рак маточната шийка. Ако всичко все още ви изглежда случайно, замислете се върху факта, че са нужни 9 месеца, за да се развие плодът в матката. Точно толкова са нужни и на авокадото, за да се превърне от цвят в зрял плод.

Авокадо за подмладяване

Авокадото е пълно с най-качествените омега-3 мастни киселини и е сред най-алкализиращите храни. То също съдържа много витамин Е, който е от съществено значение за нежната кожа, блестящата коса и предпазване от бръчки по лицето. https://agronovinite.com/?s=%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%B4%D0%BE

Авокадото попада в списъка на т.нар. суперхрани поради високата си концентрация на полезни нутриенти. По тези показатели прилича много повече на ядките, отколкото на плодовете. Също като тях е висококалорично – едно средно голямо авокадо има 300 калории и 30 г мазнини, 12 г въглехидрати и 4-5 г протеини (повече от всеки друг плод). Този плод притежава доб-ра концентрация на витамини от групата В (с изключение на В12) или по-точно фолиева киселина, ниацин и пантотенова киселина. Авокадото е богато на витамин С, съдържа известни количества витамин А, както и витамин Е. Ценни са съдържащите се в авокадото минерали като калий, магнезий, желязо и манган. Авокадото е богато и на фитонутриенти, като алфа-каротен, кофеинова киселина, изолутеин, лутеин, кумаринова киселина, кверцетин и др.

Важно е авокадото да бъде използвано и балансирано правилно, защото ако става дума за вегетарианско или веганско хранене, то е отличен източник на мазнини, но при хора, чиято диета е по-богата на мазнини, може да превиши калорийния прием и мазнините в менюто.

Авокадото най-често използваме в храненето като зеленчук: в салати, разядки, растителни алтернативи на майонеза, в сандвичи или пълнено с морски дарове, например.

Авокадото е полезно за нервната система, при хронична умора, нарушения в нивата на кръвната захар, инфекции на пикочните пътища, спомага за възстановяване след хирургически намеси. Това е един отличен източник на мононенаситени мастни киселини за енергия и издръжливост.

Когато избираме авокадо, е важно да бъде с непокътната обвивка. Когато леко го притиснем с пръст, той трябва да хлътва, но не и да потъва. Ако се вдлъбне, това означава, че авокадото е презряло. Ако попаднете на незряло авокадо, това не е проблем, защото може да узрее за няколко дни при стайна температура във вашата кухня. Узрелите плодове издържат в хладилник поне 4-5 дни. А незрелите така и не узряват в хладилника, затова не ги дръжте там. За да избегнете почерняване на авокадото, ако вече сте го разрязали, останалата част съхранявайте в хладилника заедно с костилката и/или заедно с парче лимон.

Освен плода, полезно е и маслото от авокадо. Най-често се употребява в козметиката и в различни маски за лице поради богатия му състав на хранителни вещества за кожата – витамин Е, антиоксиданти и др. Маслото от авокадо има противовъзпалително действие за кожата, прави я гладка, здрава и еластична, като се използва за базово масло, т.е. за разтваряне и прилагане на есенциалните масла в козметиката. Най-ефективно е при сърбяща и суха кожа, при напукана кожа, за хидратация и подхранване на кожата, за защита от ултравиолетовото лъчение. При мазна кожа също има благотворно действие, без да оставя лъскави следи. Благодарение на съдържащите се мононенаситени мастни киселини и олеинова кислеина, прониква в дълбочина в косъма на косата, при което я подхранва, без да я омазнява, подхранва скалпа и прави косъма по-здрав.

Някои използват и костилката на авокадото (богата на калий, магнезий и калций), като я слагат в смутито си. С нея може да си приготвите и чай. https://betty.bg/avokado-superplod-s-mnozhestvo-polezni-svojstva/

Разядка от Патладжан и Авокадо

Необходими съставки:

3бр. Патладжан

2бр. Авокадо

2, 3 бр. Чушки(червени и зелени)

1бр. Домат(средно голям или 6бр.чери)

3, 4 скилидки Чесън

1връзка Магданоз(ако обичате)

100гр. Сирене Бри(с люта чушка, по желание)

1бр. Лимон(сок)

Олио/зехтин

Сол на вкус

Хляб от семена

Рецепта:Първата стъпка от рецептата е подготовка на продуктите. Измиваме, изпичаме и обелваме патладжана и чушките. След което се намачкват с ръчен пасатор, добавяме пресования чесън и авокадото. Добавяме домата нарязан на кубчета, ситно нарязания магданоз, олио/зехтин, лимон и сол, по избор и вкус и разбъркваме добре. Сервираме в чиния, като добавяме сиренето за привкус и украса, върху канапе от препечена филийка хляб от семена, по желание.

Красива добавка към чашата ви бяло вино. Наздраве!

Разядка от Патладжан

Разядка от Патладжан

Патладжан (Solanum melongena)

Патладжанът, наричан още син домат (Solanum melongena) е растение от род Кучешко грозде (Solanum) на семейство Картофови (Solanaceae). Растението дава плод със същото име, който се използва широко като зеленчук в готварството. Патладжанът е близък роднина на домата и картофа и произлиза от Индия и Шри Ланка. Той е едногодишно растение, достигащо 40 – 150 cm на височина, често трънливо, с големи едро нарязани листа, дълги 10 – 20 cm и широко 5 – 10 cm. Цветовете са бели до виолетови, с петделно венче и жълти тичинкиПлодът е месест семков.

Патладжанът е важна хранителна култура, отглеждана заради големите си висящи тъмносини и пурпурни до бели плодове. Той е отглеждан в южна и източна Азия от предисторически времена, но пристига на Запад едва около 1500 г. Многото му арабски и североафрикански имена, както и липсата на древногръцко или латинско име показват, че е пренесен в Средиземноморието от арабите в ранното Средновековие. Научното наименование „мелонгена“ произлиза от арабското име от 16 век за един вид патладжан. Поради принадлежността си към семейство Картофови, навремето са го смятали за отровен.

Суровият плод има донякъде неприятен вкус, но като се сготви, омеква и получава богат, сложен вкус и плътна консистенция. Ако нарязаният патладжан се посоли, изцеди и изплакне, се премахва голяма част от горчивината му. Той е много ценен в кулинарството поради способността си да поглъща големи количества мазнини, позволявайки приготвянето на много богати ястия. Месото му е гладко, а многобройните семена са меки и (както и при домата), годни за ядене с останалите части на плода. Кожата също е годна за ядене, въпреки че много хора предпочитат да я обелят.

Патладжанът се използва в кухните от Япония до Испания. Често се сервира сготвен като в тюрлю гювеч, френския рататуй, левантинската мусака и много южноазиатски ястия. Често го пекат с кожата, докато се овъгли отвън, след което месото се изважда и се сервира студено, смесено с други съставки, например в кьопоолу, близкоизточното баба гануш и подобното гръцко мелитзаносалата. Може също да се нареже на филийки и да се изпържи, евентуално паниран, и да се сервира с различни сосове – подлучен сос от кисело мляко, подлучен доматен сос, сосове на базата на тахини или тамаринд. Може да се напълни със зеленчуци (имамбаялдъ), месо, ориз и др. и да се изпече.

Тъй като произхожда от там, той се използва широко в южноиндийската кухня в самбхар, чътни, къри и коту. Поради многостранността си и широката си употреба както в ежедневната, така и в празничната южноиндийска храна, патладжаните често са наричани „Цар на зеленчуците“ в Южна Индия.

Обелен печен патладжан, смесен с лук и домати и подправки съставлява индийското ястие „баинган ка бхарта“ (наричано също „вангяча бхарта“ на маратхи).

За някои ястия високото съдържание на влага в патладжаните трябва да се отстрани или попие по време на готвене.

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B0%D1%82%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B6%D0%B0%D0%BD

Патладжани – против диабет, холестерол и рак

Патладжанът се превръща в откритие за европейската кухня едва по време на арабските нашествия на Стария континент. Родината на патладжана е Индия, но е минало твърде много време, докато този зеленчук докаже своето право на съществуване в Европа. И за това били виновни древните гърци, за които патладжанът имал репутация на отровно растение.

Патладжанът е природният лекар

След арабските нашествия, въпреки че гръцкият пиар останал далеч в миналото, репутацията на патладжана още дълго останала нееднозначна. Някои смятали, че който хапне от виолетовия зеленчук, рискува да изгуби разсъдъка си. Имало и привърженици на идеята, че патладжанът има качества на афродизиак.

Патладжанът е символ на дълголетието

Научните изследвания доказват, че той има важно участие в здравословния начин на живот. Дори се възприема като символ на дълголетието. Патладжаните съдържат много витамини, захари, ферменти, минерални и дъбилни вещества.

Патладжанът е богат на целулоза, органични киселини и пектин

В тях има белтъци, мазнини, калий, калций, магнезий, натрий, фосфор, сяра, бром, желязо, йод, мед, цинк, хлор и балансиран комплекс от микроелементи и витамини като В1, В2, В6, В9, С, РР и D.

Биологичноактивните вещества в патладжаните подобряват работата на сърдечно-съдовата система. Богати са на целулоза, органични киселини, които стимулират стомашната секреция и чревната перисталтика, пектинови вещества, които подпомагат ликвидирането на проблема със застойните явления в жлъчните пътища и червата, а също възпрепятстват развитието на атеросклероза.

Патладжанът подпомага работата на сърцето

Благодарение на високото съдържание на калий – 238 мг на 100 грама, патладжаните помагат за нормализирането на водно-солевия обмен и подобряват работата на сърцето.

Антоцианите предотвратяват развитието на тумори, намаляват съдържанието на холестерол в кръвта до 50% и повишават усвояването на мазнините.

Патладжанът съдържа антоциани, които предотвратяват развитието на тумори

Благодарение на малкото съдържание на въглехидрати, патладжаните не са твърде калорични и са подходящи при хора, които се борят с килограмите и при болните от захарен диабет. Те засилват способността на инсулина да понижава равнището на захарта в кръвта и активизират производството на еритроцити.

Патладжаните се препоръчват при атеросклероза и анемия

Патладжаните се препоръчват като част от менюто при атеросклероза, различни отоци, подагра, анемия, заболявания на черния дроб и много други болести. Особено е полезен при възрастните хора, които имат по няколко заболявания. Този зеленчук помага при артроза, остеохондроза и остеопороза.

Патладжаните спомагат за укрепването на костите

Благодарение на химическия си състав, патладжанът подпомага възстановяването на хрущялната тъкан и укрепването на костите. Обелката на патладжана помага за укрепване на венците. Тя трябва да се подсуши във фурна за кратко, смила се, залива се с гореща вода и се прави запарка. Добавя се 1 ч. л. сол и устата се плакне с тази смес.

Патладжанът обаче е противопоказен при хора с язва на стомаха и дванадесетопръстника, остри гастрити и стомашно-чревни разстройства, при бъбречно-каменна болеста, пиелонефрити, уремия. При неправилно отглеждане и съхраняване на патладжаните, в тях могат да се натрупат токсини. Не купувайте патладжани, чиято окраска има кафяв, жълт или зелен оттенък. https://agronovinite.com/patladjani-protiv-diabet-holesterol-i-rak/

Разядка от Патладжан

Необходими съставки:

3бр. Патладжан

100гр. Сирене

50гр. Орехи(натрошени)

3, 4 скилидки Чесън

2с.л. Мед

Сок от лимон, олио или зехтин

Рецепта:

Първата стъпка от рецептата е подготовка на продуктите. Измиваме, изпичаме и обелваме патладжана. След което се намачква с ръчен пасатор, добавяме пресования чесън, добавяме и меда и разбъркваме добре, добавяме и орехите счукани на едро и сиренето. Разбъркваме с малко олио/зехтин и лимон, по избор и вкус.

Великолепна компания за студено бяло вино. Наздраве!

Артрит

Артрит

Артрит

Артритът е събирателно понятие за над 100 вида заболявания с общи симптоми като скованост и болка в ставите.
Основни форми на артрит:
* Остеоартрит – възниква при износване на ставния хрущял, покриващ костната повърхност, обикновено на опорни стави (колянна или бедрена). В ставата се натрупва излишна течност, която предизвиква оток и болка.
* Ревматоиден артрит – резултат е от възпаление на съединителната тъкан на ставите, а понякога и на хрущяла. Болното място се подува, усеща се скованост и болка. Заболяването обикновено започва от пръстите на ръцете, краката и от китките.
* Инфекциозен артрит – представлява възпаление на ставите в следствие на бактериална инфекция. Заразяването става чрез попадане на бактерии в рана или при наличие на друг възпалителен процес в организма, например при туберкулоза, гонорея или инфекция на пикочния тракт.
* Подагра – причинява остри ставни болки и е резултат от високите стойности на пикочната киселина в кръвта, поради което тази киселина кристализира и се отлага в ставите. Повишените ѝ нива в организма може да се дължат на незадоволителната работа на бъбреците.Често се засяга само една става, обикновено на големия пръст на крака. По време на пристъп тя се зачервява, подува и е силно болезнена.

Лечение
* Покой и упражнения
При възпалена или силно болезнена става се препоръчва покой. Когато почувствате подобрение се заемете с всекидневни половин часови упражнения за раздвижване на ставата, без да я претоварвате. Прилагайте и техники за заздравяване на мускулите, за да регулирате образуването на вътреставната смазваща течност и да постигнете еластичност на околоставните мускули.
Всекидневните занимания помагат за отпускане на мускулите, подобряват еластичността на ставите и позволяват да се намали дозата на болкоуспокояващите лекарства. Плавните движения стимулират имунната система и циркулацията на кръвта и лимфата.

от Моника Караолис-Родригес